5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 343
гр. София, 26.04.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 5329/16 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. П. С. от [населено място], чрез адвокат И. М. срещу Решение № 241/08.02.2016 г. по в. гр. д. № 4629/15 г. на Софийския апелативен съд. С посоченото въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 2694/22.04.2015 г. по гр. д. № 15823/2013 г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу [фирма], [населено място] установителен иск с правна квалификация чл. 170 ЗЗД – за признаване за установено, че в полза на ответника не е възникнало ипотечно право върху недвижим имот АПАРТАМЕНТ № 10, находящ се на четвърти етаж в жилищната сграда в [населено място], [улица]-104, със застроена площ от 98, 68 кв. м., състоящ се от дневна стая, кухня – столова и обслужващи помещения, при съседи: изток – ап. № 7 и двор, юг – ап.25, запад – [улица], север- стълбище и ап.7, заедно с МАЗЕ № 9, с площ от 7, 93 кв. м., при съседи – изток – двор, юг – мазе № 12, запад – мазе № 10, север – коридор, заедно с 2, 176 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място; и Решение № 4105/11.06.2015 г., постановено по реда на чл. 250 ГПК по гр. д. № 15823/2013 г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлено искането на ищцата за допълване на постановеното съдебно решение чрез произнасяне по иска за установяване нищожност на вписването на молбата за учредяване на законна ипотека. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, поради което се моли за отменяването му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат уважени със законните последици.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване са формулирани материалноправни въпроси, за които се поддържа, че са от обуславящо значение за изхода на спора и по които произнасянето на касационната инстанция с решение по реда на чл. 290 ГПК би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото- основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 и т. 3 ГПК, а именно:
1. Може ли да се приеме, че е налице частична недействителност, досежно личността на длъжника и кредитора, след като не са приложени изричните правила на императивната норма на чл. 167, ал. 2 ЗЗД за посочването на занятието им;
2. Ако императивна норма, съдържа елемент от фактическия си състав, който е имал своето действие, но с течение на времето е започнал да не се прилага, както е изискването на чл. 167, ал. 2 ЗЗД да се посочва и занятието на страните, не следва ли съдът да прогласи частична недействителност на сделката.
Ответникът по касационната жалба – [фирма], [населено място] е депозирал по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор, с който моли касационното обжалване да не бъде допускано поради липса на предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК основания за това. Претендира присъждане на направените в касационното производство разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното:
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Софийския апелативен съд е приел от фактическа страна, че на 27.09.2005 г. с договор за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 87, том V, peг. № 14334, дело № 816/2005 г., касаторката и Й. К. С. са придобили собствеността върху процесния недвижим имот – апартамент за сумата от 61 000 лв. В договора е посочево, че 1 000 лв. от продажната цената е платена преди подписване на същия, а остатъкът в размер на 60 000 лв. ще се изплати на продавачите чрез кредит, отпуснат на купувачите от [фирма]. В молбата за отпускане на банковия кредит касаторката е посочила, че по професия е учител, работи по трудов договор и получава трудово възнаграждение в посочен размер. С молба от 27.09.2005 г. [фирма], чийто правоприемник е [фирма], е подала молба за вписване на законна ипотека в нейна полза за обезпечаване на вземането, произтичащо от договора за банков кредит № 29/2005 г. в размер на 60 000 лв. В молбата са възпроизведени основните клаузи от договора като изрично е посочено, че кредитът е предоставен на Я. П. С., с посочени ЕГН, номер на личната карта и постоянен адрес. Същите данни са посочени и по отношение на солидарния длъжник по договора за кредит. Подробно е описан и недвижимият имот, по отношение на който е поискано вписването на ипотеката. Извършено е вписването на законната ипотека. При така приетото от фактическа страна, въззивният съд е формирал правен извод за неоснователност на предявения иск за признаване за установено, че в полза на банката не е възникнало ипотечно право. Изложени са мотиви, че в разпоредбата на чл.170 ЗЗД изрично и изчерпателно са изброени хипотезите на недействителност на учредена ипотека и те са – ако в ипотечния договор или в молбата за учредяване на законна ипотека или в акта, въз основа на който се подава тя, съществува неизвестност за личността на кредитора, на собственика или на длъжника, за тъждеството на имота и на обезпеченото вземане или за размера на сумата, за която се учредява ипотеката. В молбата за впиване на ипотеката са посочени имената на кредитора и длъжниците и всички останали данни, индивидуализиращи кредитора, както и единните граждански номера, номерата на личните карти и постоянните адреси на основния и солидарния длъжник, които са и собственици на имота, по отношение на който се учредява ипотеката. Изложени са съображения, че разпоредбата на чл. 168, ал. 2 ЗЗД, съгласно която в молбата за вписване на законна ипотека следва да се посочат всички по чл.167, ал.2 ЗЗД, а именно трите имена, местожителството и занятието на кредитора и на длъжника, не е императивна, а диспозитивна. С нея се въвеждат примерно и неизчерпателно, изисквания за посочване на данни за страните по договора за ипотека и когато са налице безсъмнени данни за личността на последните, чрез посочване и на други индивидуализиращи белези, вкл. извън тези, посочени в чл.167, ал.2 ЗЗД, не е налице недействителност на учредената ипотека по чл. 170 ЗЗД. Изложени са и съпътстващи мотиви, че текстът на чл.580 ГПК, в който са посочени изискванията за съдържание на нотариален акт, не съдържа такова за посочване на занятието на лицата, а е въведено изискване за посочване на пълното име, ЕГН на лицата, номера, датата, мястото и органа на издаване на техния документ за самоличност.
Чл.6, ал.1, б.”а” от Правилника за вписванията също не съдържа изискване за посочване на занятието на страните в актовете, подлежащи на вписване. Прието е, че тези актове като влезли в сила след нормите на чл.167 – чл.170 ЗЗД, въвеждат изчерпателно изисквания за индивидуализиране на страните по сделките, вкл. по договорите за ипотека, които са адекватни на съвременните социално-икономически условия във връзка с еднозначното и безсъмнено определяне на субектите на гражданския оборот, поради което с тяхното изпълнение е изпълнено и изискването на чл.170 ЗЗД за известност на личността на кредитора и длъжника, поради което в полза на банката ответник е възникнало валидно ипотечно право.
При така посочените решаващи правни мотиви, поставени в основата на обжалваното въззивно решение, формулираните от касаторът материалноправни въпроси очевидно нямат каквото и да е обуславящо изхода на спора значение, което е достатъчно да обуслови извод за липса на основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. По въпросите за „частична недействителност на сделката” на законната ипотека липсва произнасяне в мотивите на въззивният съд, който като е приел, че е налице несъмнена и безспорна индивидуализация на длъжника по договора за банков кредит в молбата за вписване на учредяването на законна ипотека, е формирал решаващ извод, че не е налице основание за нищожност на вписаната законна ипотека по смисъла на чл. 170 ЗЗД и в полза на банката е възникнало валидно ипотечно право. Поставените въпроси в изложението по чл. 284, ал.3 ГПК са неотносими, те са извън предмета на спора. Възражение за частична недействителност на едностранното волеизявление по чл. 168 ЗЗД не е направено от ищцата с исковата молба. Не е предявен и иск за прогласяване на частична недействителност на едностранната сделка. Такива доводи не са посочени във въззивната жалба, включително и в касационната жалба не е посочено такова касационно основание по чл. 281, т.3 ГПК. При частичната недействителност сделката поражда правни последици без засегнатата от порока част, т.е. при частична недействителност ипотеката има действие, а в случая ищцата с исковата молба отрича наличието на ипотечно право. Частична недействителност досежно личността на длъжника и кредитора в едностранното изявление по чл. 168 ЗЗД не може да съществува, тъй като при липсата на длъжник или кредитор, едностранното волеизявление няма да породи правни последици, а и няма как личността на длъжника или кредитора да бъдат заменени от императивни разпоредби на закона. Предвид липсата на общо основание за допускане на касационното обжалване, не следва да се проверява и наличието на соченото допълнително такова по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че касаторът не е обосновал необходимост от произнасяне на ВКС по въпросите с оглед осигуряване на точното прилагане на закона и развитието на правото.
Макар и с касационната жалба да е атакувано въззивното решение на Софийския апелативен съд в неговата цялост, касаторът не е формулирал какъвто и да е правен въпрос, относим към решението в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното Решение № 4105/11.06.2015 г., постановено по реда на чл. 250 ГПК по гр. д. № 15823/2013 г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлено искането на ищцата за допълване на постановеното съдебно решение чрез произнасяне по иска за установяване нищожност на вписването на молбата за учредяване на законна ипотека. Доколкото по силата на диспозитивното начало в процеса посочването на обуславящия правен въпрос е задължение на касатора /т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/09 г. на ОСГТК/, липсата на такъв въпрос е самостоятелно и достатъчно основание за недопускане на касационната жалба до разглеждане и в тази й част. Ищцата е предявила два кумулативно съединени иска в зависимост на обуславящ и обусловен. Първоинстанционният съд не се е произнесъл по обуславящия иск и е отхвърлил молбата за допълване. Апелативният съд е потвърдил решението, с което е потвърдено отхвърлянето на молбата за допълване. Срещу решението на САС по чл. 250 ГПК, ищцата е подала касационна жалба, но не е формулирала правен въпрос, който да е обусловил решаващите мотиви на въззивната инстанция, поради което не е обосновала и допълнително основание по чл. 280, ал.1, т.1,2 и 3 ГПК. Липсата на произнасяне по обуславящия иск не опорочава въззивното решение по обусловения иск като недопустимо или нищожно.
С оглед гореизложените съображения, предвидените в процесуалния закон предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не са налице.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3, ответната страна има право на направените в настоящото производство разноски, но тъй като по делото липсват доказателства такива да са направени, то разноски не следва да се присъждат съгласно задължителните указания на т. 1 от ТР № 6/2012 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Воден от горното, ВКС, състав на Трето Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 241/08.02.2016 г. по в. гр. д. № 4629/15 г. на Софийския апелативен съд, по касационната жалба на Я. П. С. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: