4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 682
гр. София, 03.10.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 1912/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Съдът е сезиран с касационна жалба на „ У. Б.“ АД срещу въззивно решение № 755/ 06.02.2017г. по в.гр.д. 14458/2016г. на СГС ІV А състав. Въззивното решение е постановено по искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1,2 и 3 КТ и чл. 213 КТ, предявени от С. А. Й. срещу „ У. Б.“ АД и е обжалвано изцяло на основание неправилност и необоснованост. Поискана е отмяна на решението и отхвърляне на исковете.
В Изложението по чл. 281, ал.3, т.1 ГПК, приложено към касационната жалба, Банката подържа общо наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1,2 и 3 ГПК по следните въпроси: 1. От кой момент започва да тече двуседмичният срок по чл. 345 от КТ, когато липсва съобщение за възстановяване на работа?; 2. Изявяването на воля на служителката да бъде възстановена на работа с писмено заявление до работодателя и неявяването и в 14- дневен срок след това за започване на работа дава ли основание за прекратяване на трудовия договор по чл. 325, ал.1, т.2 КТ?; 3. Длъжен ли е работодателят да оказва съдействие на служителката действително да заеме и започне да изпълнява работата по длъжността на която е възстановена, при положение, че тя самата реално не се явява на работа в 2- седмичния срок след депозирането на искането си за възстановяване на работа и работодателят няма контрол върху поведението и?
Ищцата е подала отговор срещу касационната жалба, с който възразява срещу допускането на касационната жалба и срещу отмяната на въззивното решение.
Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд се е произнесъл по следния правен спор:
Ищцата С. Й. твърди, че е била възстановена на работа с влязло в сила съдебно решение по чл. 344, ал.1, т.2 КТ и че се е явила на 07.03.2016г. лично в Банката и е депозирала писмено заявление да бъде допусната до работа на 07.03.2016г., но същия ден не била допусната до работа, а била върната, за да донесе съобщението по чл. 345, ал.1 КТ. На 23.03.2016г., когато е отнесла съобщението по чл. 345, ал.1 КТ, работодателят и връчил заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал.1, т.2 КТ, поради неявяване на работа в срока по чл. 345, ал.1 КТ. Иска отмяна на незаконното уволнение, възстановяване на работа и осъждане на работодателя да плати обезщетение по чл. 225 КТ и чл. 213 КТ.
Напротив, работодателят твърди, че срокът по чл. 345, ал.1 КТ е започнал да тече от 07.03.2016г., ищцата не се е явила да започне работа и поради изтичането на срока на 22.03.2016г. е прекратил трудовото правоотношение поради неявяването на ищцата. Иска отхвърляне на исковете.
От фактическа и правна страна въззивният съд е приел, че ищцата се е явила лично, реално и фактически за започване на работа в деня, в който е депозирала заявлението за възстановяване на работа- 07.03.2016г; срокът по чл.345, ал.1 КТ е започнал да тече от същата дата; достатъчно е работникът веднъж да се е явил и да не е бил допуснат, а не всеки ден; ищцата не е била допусната до работа незаконосъобразно. При тези решаващи мотиви, въззивният съд е приел, че исковете са основателни и ги е уважил.
За да бъде допуснато касационно обжалване е необходимо въззивният съд да се е произнесъл по поставения правен въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС; въпросът да се разрешава противоречиво от съдилищата, в случай, че не съществува задължителна практика; или когато е необходимо изменение на задължителната практика поради изменение на обществените условия или е необходимо създаването на задължителна практика по тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма.
При съпоставянето на поставените въпроси в Изложението, решаващите мотиви на въззивния съд и задължителната практика на ВКС, се установява, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. По въпроса „От кой момент започва да тече двуседмичният срок по чл. 345, ал.1 от КТ“, въззивният съд е тълкувал правната норма по същия начин, както създадената по въпроса задължителна практика на ВКС- р.№228-16-ІV ГО, а именно, че срокът по чл.345, ал.1 КТ тече от узнаването. Същевременно касаторът не е обосновал в Изложението си и необходимостта от изменението на задължителната практика, напротив той е изразил становище, че я подържа.
По останалите два въпроса въззивният съд не се е произнесъл, тъй като е приел различна фактическа обстановка от фактите, които се твърдят във въпросите. Съдът е приел от фактическа страна, че ищцата се е явила лично, реално и фактически за почване на работа в деня, в който е депозирала заявлението за възстановяване на работа, а не е приел, че ищцата в продължение на 14- дни не се е явила да започне работа. Изводът на съда, че еднократното явяване е достатъчно правно основание за възстановяване на трудовото правоотношение и за ангажиране на работодателската отговорност за недопускане до работа е в съответствие със задължителната практика на ВКС- р.№46-2014-ІV ГО.
Тъй като тези два въпроса „Изявяването на воля на служителката да бъде възстановена на работа с писмено заявление до работодателя и неявяването и в 14- дневен срок след това за започване на работа дава ли основание за прекратяване на трудовия договор по чл. 325, ал.1, т.2 КТ“ и „Длъжен ли е работодателят да оказва съдействие на служителката действително да заеме и започне да изпълнява работата по длъжността на която е възстановена, при положение, че тя самата реално не се явява на работа в 2- седмичния срок след депозирането на искането си за възстановяване на работа и работодателят няма контрол върху поведението и“ не са обуславящи по смисъла на т.р.№1-2010- ОСГТК, то не е налице общото основание за допускане на решението до касационно обжалване по тях.
При този изход на спора следва да се присъдят в полза на ищцата 750лв. направени разноски за настоящата инстанция, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, ВКС
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 755/ 06.02.2017г., постановено по в.гр.д. 14458/2016г. на СГС ІV А състав.
Осъжда ответника [фирма] [населено място] с ЕИК[ЕИК] да плати на ищцата С. А. Й. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] разноски за настоящата инстанция в размер на 750лв..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: