Определение №347 от 43279 по тър. дело №716/716 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 347

[населено място], 28.06.2018 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 716 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Гаранционен фонд против решение № 2527/05.12.2017г. по гр.д. № 3028/2017г. на Софийски апелативен съд, ГК, 10 състав, с което след отмяна на решение от 20.03.2017 г. по гр.д. № 4150/2015г. на СГС касаторът е осъден да заплати на Н. И. К. сумата от 30 000лв. за претъпрените от нея неимуществени вреди – болки и страдания, в следствие на настъпило ПТП на 18.10.2013г., ведно със законнта лихва от 10.03.2015г. до окончатено изплащане на сумата.
Касаторът излага становище, че решението на САС е неправилно, поради постановяването му в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Поддържа, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касацията Н. И. К. в писмения си отговор оспорва основателността на касационната жалба на Гаранционния фонд.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, САС е приел, че е сезиран с иск по чл.288, ал.1, т.1 КЗ /отм./ за сумата от 30 000 лв. Въззивната инстанция е намерила за безспорно осъществяването на ПТП на 18.10.2013г. на кръстовище на ул. Я. и ул. К. в [населено място], Пловдивска обл., при което е пострадала ищецата Н. К.. Съобразно показанията на свидетелките П. / очевидец на ПТП/ и К. /възприела ситуацията непосредствено след събитието/ съдът е установил, че К. като пешеходка на кръстовище е предприела пресичане на платното на движение на второстепенна улица в посока от дясно на ляво спрямо движението на автомобила. Последвал е удар в левия крак на пострадалата, довел до фрактура. Автомобилът е напуснал местопроизшествието. След съпоставяне на свидетелските показания и заключението на САТЕ въззивната инстанция е заключила, че ПТП е настъпило в резултат на несъобразяване от страна на водача на лекия автомобил при добра видимост на скоростта на движение с пътната обстановка, знака Б2-Стоп, на който той не е спрял и приближаването на Т-образно кръстовище. Тъй като делинквентът е неустановено по делото лице, което е избягало от местопроизшествието, то съдът е намерил за доказана и легитимацията на ответника Гаранционен фонд да отговаря по иска. По отношение на претърпените от пострадалото лице болки е било обсъдено заключението на вещото лице по СМЕ и показанията на св.К., съобразно които Н. К. в деня на ПТП е била настанената в болница, оперирана е и е била поставена стабилизираща шина, изписана е била на шестия ден с окончателна диагноза: счупване на горния край на тибията /голям пищял/, закрито. Претърпяла е и втора операция за изваждане на остеосинтезата. Възстановителните периоди след операциите са били в рамките на 6 м. след първата операция и 1 м. след втората операция. През същите ищцата е била у дома, нуждаела се е от помощ, тъй като не е могла да се обслужва сама. Ищцата е възстановена, но при промяна във времето и при натоварвания тя продъжава да изпитва болки и дискомфорт.
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът поставя следния процесуалноправен въпрос: Възможно ли е с косвени доказателства да се установи пълно и главно доказване? Въвежда допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК без да сочи практика на ВКС по поставения въпрос. Позовава се и на основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като счита, че фактическите констатации на въззивния съд се градят изцяло на предположения и отговорността на касатора е била ангажирана при пълна липса на доказателства.
ВКС намира, че произнасянето на въззивния съд по поставения правен въпрос не е в отклонение на създадената по него практика на ВКС. Макар и тя да не се сочи от касатора служебно известни на съда са решение № 226/12.07.2011г. по гр.д. № 921/2010г. на ВКС, IV г.о., решение № 31/09.03.2012г. по гр.д. № 502/2011г. на ВКС, III г.о., решение № 841/19.01.2010г. по гр.д. № 3530/2008г. на ВКС, IV г.о., решение № 61/01.03.2016г. по гр.д. № 4578/2015г. на ВКС, IV г.о., според които законът не поставя ограничение пълното доказване на релевантния за спора факт да е възможно само чрез преки доказателства. Пълно доказване може да се проведе и чрез косвени доказателства и за да е успешно, предполага установяване на верига от косвени доказателства. Именно поради спецификата си на косвени доказателства /дават указания за основния факт само косвено, установяват странични обстоятелства, непосредствено свързани с основния факт, отделното косвено доказателство не е от естество само да установи основния факт пряко/, за да може да се изгради единен и безпротиворечив извод за проведено пълно доказване, е необходимо преди всичко съобразяването им в тяхната съвкупност. Освен, че трябва да са установени по безспорен начин, те следва да се намират в такава връзка едно с друго, че да доказват без съмнение главния факт. В случая въззивният съд не се е отклонил от гореизложеното разрешение като подробно е обсъдил поотделно всички доказателства – свидетелски показания / един от които свидетели пряк очевидец на произшествието/, заключението на САТЕ и ги е съпоставил едно с друго и е аргументирал окончателния си извод за ангажиране на отговорността на Гаранционния фонд.
Не е осъществено и основанието „очевидна неправилност” по смисъла на чл.280, ал.2 , пр.3 ГПК, което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на същинска касационна проверка по същество на обжалваното решение. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. С оглед оплакванията в касационната жалба настоящият състав на ВКС не може да направи извод за констатиране на някой от гореизложените пороци без извършване на проверка по същество на въззивното решение. Не се установяват груби нарушения на правилата на формалната логика при изграждане на изводи въз основа на всички събрани по делото доказателства. Оплакването за необоснованост на въззивното решение като касационно основание по чл.281, т.3 ГПК може да бъде проверено от настоящата инстанция само след допускане на обжалваното решение до касационно обжалване, но не и във фазата по чл.288 ГПК.
Предвид изложеното не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Неоснователно е искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на ответника по касацията. На осн. чл.38, ал.2 ЗА ако страната, в чиято полза е решен един спор е била представлявана в производството от адвокат, който й е оказал безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.1 ЗА, то същият процесуален представител има право на адвокатско възнаграждение, дължимо от насрещната страна.
В случая не е представен в инстанциите договор за правна помощ и съдействие, а в пълномощно на л.31 по делото на СГС, пописано от Н. К., не е обективирана воля процесуалното представителство да се осъществи в някоя от хипотезите на чл.38, ал.1 ЗА: лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица; роднини, близки или на друг юрист. Следователно не може да се приеме, че защита е била възложена, респ. поета от адвоката при условията на чл.38 ЗА. Поради което и поисканото адвокатско възнаграждение не се дължи от застрахователя.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № решение № 2527/05.12.2017г. по гр.д. № 3028/2017г. на Софийски апелативен съд, ГК, 10 състав.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *