5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 348
С..05.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 236/2018 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по съвместна касационна жалба, подадена от: С. С. К., А. С. К., С. С. К., Н. А. Д., К. Д. Д. и А. Е. Х., всички от [населено място], обл. Р., чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 818 от 07.04.2017 г. по в.гр.д. № 3677/2016 г. на Апелативен съд – С., Гражданска колегия, десети състав, с което е потвърдено решението на Софийски градски съд, І ГО, 13 състав по гр.д. № 1001/2014 г. в обжалваните от ищците части – за отхвърляне на предявените искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, понесени в резултат на настъпила при ПТП на 13.07.2013 г. смърт на С. К. Д., както следва : за разликата над 56 000 лв. до 150 000 лв. – за С. С. К., А. С. К., С. С. К., К. Д. Д. и А. Е. Х., а за Н. А. Д. – за разликата над 70 000 лв. до 150 000 лева.
В жалбата се поддържат касационни доводи за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон – чл.51, ал.2 ЗЗД и чл.52 ЗЗД и за необоснованост на атакувания съдебен акт. Според касаторите, липсват безспорни доказателства дали пострадалият е пътувал без предпазен колан, а от друга страна, не е установена пряка причинна връзка между настъпилия вредоносен резултат и евентуалното нарушение, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан. Твърди се и занижаване на размера на дължимото обезщетение, в отклонение от критериите, релевантни за прилагане на принципа за справедливост. По подробно изложени в жалбата съображения касаторите претендират отмяна на отхвърлителното въззивно решение и постановяване на ново решение за уважаване в пълен размер на исковите претенции, ведно със законните последици.
Искането за допускане на касационно обжалване е по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по следните въпроси: „1. Следва ли при определяне на справедливо застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка, и инфлационните процеси; 2. Следва ли въззивният съд да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба; 3. При формиране на изводи относно размера на обезщетението, следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение и интензитета на търпените душевни болки; 4. За да е налице съпричиняване, следва ли да е установен конкретен принос на пострадалия или е достатъчно да има само предположение за поставяне в риск и 5. При направено възражение за съпричиняване, поради непоставяне на предпазен колан, презумира ли се наличието на обезопасителни колани за процесното МПС и ако не – чия е доказателствената тежест за доказване на този факт”. Към изложението са приложени копия от съдебната практика, на която е основано поддържаното допълнително основание за достъп до касация, по всеки един от формулираните въпроси.
Ответното застрахователно дружество – ЗД [фирма], чрез пълномощника си, е депозирал отговор вх. № 11668/30.06.2017 г., с който оспорва жалбата.
Третото лице помагач Д. Н. П. не е заявило становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, при спазване на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови отхвърлително решение по предявените искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ/отм./, решаващият състав на Апелативен съд – С. е приел следното: В резултат на настъпило на 13.07.2013 г. ПТП е починал С. К. Д. – син на ищците А. и К. Х., съпруг на Н. Д. и баща на С. К., А. К. и С. К.. Зачитайки влязлата в сила присъда на Окръжен съд – Русе, с която Д. Н. П. е признат за виновен за причиняване по непредпазливост смъртта на С. К. Д. и с оглед установяване на останалите предпоставки за ангажиране отговорността на ответния застраховател, въззивният съд се е произнесъл съобразно обхвата на въззивното производство – досежно размера на претендираните обезщетения и по надлежно въведеното в процеса възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
При определяне размерите на обезщетенията по субективно съединените искове, съдът е отчел конкретните, доказани в процеса болки и страдания, търпени от ищците в резултат на внезапната загуба на изключително близък човек, мъчителното преживяване на тази загуба, общественият критерий за справедливост, при съобразяване и на съдебната практика, които не позволяват обезщетенията да загубят своя компенсаторен характер. Съобразена е икономическата обстановка към датата на произшествието, вкл. и нивата на застрахователно покритие, еманципираността на децата на починалия, а също и обстоятелството, че той е работел в чужбина и не е живеел постоянно със своите родители. За недоказани са счетени твърдените от ищците психически заболявания, изразяващи се в тежка депресия за Н. Д. и психическо разстройство за ищците А. Х. и К. Х.. Прието е, че такива тежки клинични заболявания не са диагностицирани. Решаващият съд е възприел като справедливи, съобразно релевантните критерии и конкретната фактическа обстановка, определените от първата инстанция размери на обезщетенията : 100 000 лева – за съпругата Н. Д. и по 80 000 лв. – за родителите и децата на починалия. Така определените размери на обезщетенията са редуцирани, предвид основателността на възражението за съпричиняване, до размер на 30 %.
При произнасяне по възражението по чл.51, ал.2 ЗЗД, във връзка с оплакванията в депозираната от ищците въззивна жалба, съдебният състав се е позовал на категоричните изводи на комплексните експертизи, според които пострадалият е пътувал на предна дясна седалка, без предпазен колан, а получените травматични увреждания са в резултат на свободното движение на тялото в купето. Възприето е експертното становище, че е имало вероятност леталният изход да не настъпи при поставен предпазен колан от пострадалия, т.к. тогава би могло да не настъпят черепно-мозъчната и лицево-челюстна травми, които предопределят този изход. Изведен е извод, че пострадалият, поемайки риска да пътува без обезопасителен колан, е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. По тези съображения, въззивният съд е приел, че на децата и родителите се дължи по 56 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, а на съпругата на починалия – 70 000 лв., поради което е потвърдил първоинстанционното решение в отхвърлителните части.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение намира, че не са налице основания за допускане касационно разглеждане на делото.
Правните въпроси, свързани с критериите за определяне на справедливо, по см. на чл.52 ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди, са принципно важими за изхода на делото. Доколкото обаче въззивният съдебен състав е преценил общите критерии, съгласно задължителните за съдилищата указания в ППВС № 4/1968 г., както и приетите за установени конкретни обстоятелства, относими към принципа за справедливост, то в случая следва да се счете, че отговорът на тези въпроси предпоставя проверка за правилност на обжалваното решение. Такава проверка би могла да се реализира само след допуснато касационно обжалване, т.е. при произнасяне по поддържаните основания за касиране, но не и в производството по селекция на жалбите. В този смисъл е и т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Въпросите под № 4 и № 5 са релевантни към предпоставките на чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване на претендираното с исковете по чл.226, ал.1 КЗ/отм./ обезщетение за вреди при принос на пострадалия и за необходимостта от доказване на приноса. Независимо от формулирането на тези въпроси, въз основа на твърдения, несъответстващи на формираната решаваща воля на съда /за предположение за поставяне в риск – въпрос № 4 и за презумиране наличието на обезопасителни колани в лекия автомобил, в който е пътувал пострадалия – въпрос № 5/, като цяло, отговарят на изискванията на основния селективен критерий. Независимо от установената обща предпоставка за достъп до касация, като недоказано следва да се счете твърдението на касаторите за допуснато от въззивния съд отклонение от задължителна съдебна практика – ППВС № 17/1963 г., решение по т.д. № 35/2009 г., ВКС, ІІ т.о., решение по т.д. № 596/29012 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 1140/2011 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 1643/2012 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 1858/2013 г., І т.о. и решение по т.д. № 540/2012 г. Липсват данни за несъобразяване, от страна на решаващия състав, на разрешенията по този въпрос в цитираната и приложена практика на ВС и ВКС, в която е прието, че само по себе си нарушението на установени в ЗДвП и в ППЗДвП правила не е основание за приемане на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимо обезщетение, а е необходимо нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. В случая, както е видно от мотивната част към решението на Апелативен съд – С., съставът е извел становището си за доказаност на възражението по чл.51, ал.2 ЗЗД въз основа на възприетите експертни мнения, а не на база предположения. Не е направен и самостоятелен извод, че непоставянето на предпазен колан от страна на пострадалия пътник – наследодател на ищците, е достатъчно, за да бъдат намалени претендираните обезщетения за неимуществени вреди.
Изложеното в съобразителната част към атакуваното решение не позволява извеждане на извод за допуснато от въззивния съд отклонение от практиката на ВКС по въпроса, касаещ задължението за мотивиране на съдебния акт, с който този съд се произнася по същество на претендираното материално право. Поради това, твърдението на касаторите за наличие на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не може да бъде споделено.
Предвид горното, искането за допускане на касационно обжалване следва да се отхвърли като неоснователно. Затова Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 818 от 07.04.2017 г. по в.гр.д. № 3677/2016 г. на Апелативен съд – С., Гражданска колегия, десети състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: