О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 352
Гр.София, 29.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 1357/2015 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от [фирма] – [населено място], [община], чрез процесуалния му представител адв. И. Ф., против определение № 100/20.02.2015 г., постановено по ч.т.д.№ 2374/2014 г. по описа на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, с което е оставена без разглеждане частна жалба на [фирма] срещу определение № 220/21.01.2014 г. по в.ч.т.д. № 366/2013 г. на Великотърновския апелативен съд.
Частната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което и подлежи на разглеждане по същество.
Жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно, като оспорва съображенията на съда, че редът за обжалване на въззивното определение е изчерпан. Заявява, че в случая с него се дава разрешение на друго производство, поради което е налице хипотезата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК и касационният контрол е допустим.
Против частната жалба не е постъпил писмен отговор от насрещната страна – [фирма] – [населено място].
Върховният касационен съд, търговска колегия, второ отделение в настоящия си състав счита, че частната жалба е неоснователна, поради следното:
С обжалваното въззивно определение, постановено по частна жалба на [фирма], е потвърдено определение по чл. 390 ГПК на Габровския окръжен съд по ч.т.д.№ 65/2013 г., с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск в полза на [фирма], чрез спиране на изпълнението на писмено искане за плащане на банкова гаранция, издадена от [фирма], при условие, че молителят внесе парична гаранция в размер на 13 000 лв.
Частната касационна жалба е преценена като недопустима от състава на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение по ч.т.д.№ 2374/2014 г. При формиране на този извод в обжалваното определение е съобразено, че процесуалните разпоредби в чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК очертават кръга на актовете, срещу които могат да се подават частни касационни жалби, и то при наличието на предпоставките за допускане на касация по чл.280 ал.1 ГПК. Това са определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, както и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Прието е, че обжалваният акт не попада в категорията на така изброените, както и че единственото изключение от общото правило е предвидено в хипотезата на чл.396 ал.2 изр.3 ГПК – когато при упражняване на инстанционен контрол по реда на чл.274 ал.1 ГПК, след отмяна на първоинстанционното определение, въззивният съд сам е допуснал обезпечение на иска, но не такъв е разглежданият случай. В този смисъл първият касационен състав се е позовал и на задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/2010 г. на ОСГТК и е заключил, че редът за обжалване на въззивното определение е изчерпан.
Настоящият съдебен състав споделя изложените в обжалвания акт правни аргументи, основани на действащата редакция на чл.396 ал.2 ГПК, допълнена след постановяване на ТР 1/2010 от 21.07.2010 г. на ОСГТК на ВКС, и на неговите постановки. В обстоятелствената част на ТР е прието, че определенията по обезпечаване на иска по принцип подлежат на двуинстанционно разглеждане, а последвалата законодателна промяна в режима на обжалването има за цел предоставяне на равна процесуална възможност за защита на страните в обезпечителното производство. С цитираното тълкувателно решение, задължително за съдилищата, е даден отрицателен отговор именно на поставения от жалбоподателя въпрос – допустимо ли е касационно обжалване на въззивни определения, с които се дава разрешение по същество на молби за допускане на обезпечителни мерки, в хипотезата на чл.274 ал.3 т.2 ГПК. Предвид това изводът, че инстанционният контрол е изчерпан с постановяване на въззивното определение, е правилен и обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 100/20.02.2015 г., постановено по ч.т.д.№ 2374/2014 г. по описа на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: