О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 364
София, 30.06.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 25.06.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 65/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
П. В. П., чрез пълномощника си а. Б, със съд. адрес: гр. П., ул. “. № 2, е подал касационна жалба против решение № 55/26.09.2008 год. по гр. д. № 42/2008 год. на Бургаския апелативен съд. С обжалваното решение се отменява изцяло решение № 236/23.10.2007 год. по гр. д. № 138/2007 год. на Бургаския окръжен съд, и вместо него се постановя друго, с което се отхвърля иска на П. В. П. против “Р” ЕООД гр. П., за обявяване за окончателен на предварителния договор от 28.01.2005 год. за покупко-продажба на право но строеж върху недвижим имот за изграждане на четири броя сгради, представляващи хотел с бистро в УПИ № 1 в кв. 95 по плана на гр. Н..
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 1 и т. 3 от ГПК, а в подкрепа на твърдението за наличие на приложно поле по чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК се прилагат копия от решение № 266/24.04.1985 год. по гр. д. № 566/84 год. на ВС І гр. о. и решение № 586/28.06.2002 год. по гр. д. № 154/2002 год. на ВКС ІІ гр. о.
Излагат се съображения, че е налице приложното поле и на чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК, тъй като с оглед сигурността в гражданския оборот, нормите регулиращи правоотношенията, свързани с обявяването на окончателен договор във връзка с чл. 19 ал. ІІІ ЗЗД, особено тези които имат за предмет вещни права върху недвижими имоти, следва да бъдат прилагани точно и еднакво от всички съдилища на територията на Република България.
П. В. П. е подал частна жалба срещу определение № 207/03.11.2008 год. по гр. д. № 42/2008 год., с което Бургаският апелативен съд е отменил допуснатото обезпечение по иска му по чл. 19 ал. ІІІ ЗЗД против “Р” ЕООД гр. П., чрез налагане на обезпечителна мярка ”спиране на строителството”. В жалбата се поддържат твърдения за незаконосъобразност, и се навежда довод, че производството по делото все още не е приключило.
Ответникът по касация – “Р” ЕООД гр. Б., чрез пълномощника си а. С, е подал отговор по реда на чл. 287 ал. І ГПК, с който заявява становище, че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а представените от касатора копия от два броя решения на ВС и ВКС са неотносими към въззивното решение. По отношение на частната жалба е заявено становище за неоснователност на същата, тъй като самото строителство е осъществено и вече не е оправдано съществуването на наложената обезпечителна мярка.
По касационната жалба и по частната жалба, ВКС състав на ІІ т. о. приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но независимо от това въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следните съображения:
Въззивният съд е приел за установено, че на 28.01.2005 год. страните са сключили процесния предварителен договор за покупко-продажба на право но строеж върху недвижим имот за изграждане на четири броя сгради, представляващи хотел с бистро в УПИ № 1 в кв. 95 по плана на гр. Н., като срокът за сключване на окончателния договор е издаване на разрешението за строеж. Правото на строеж първоначално е било учредено с договор № 58/12.04.2000 год., сключен между Н управление на горите и “К” ЕООД гр. Б., а последното е продало правото на строеж на ответника “Р” ЕООД гр. Б.. Това право на строеж е било и предмет на предварителния договор, страни по който са “Р” ЕООД и ищецът.
Въззивният съд е приел, че предварителният договор не може да бъде обявен за окончателен, тъй като е изтекъл петгодишният давностен срок на 12.04.2005 год., поради нереализирането на правото на строеж към него момент в груб строеж, съгласно разпоредбата на чл. 67 ал. І ЗС във вр. с чл. 181 ал. І ЗУТ. Освен това е прието, че дори и правото на строеж да не е погасено по давност, същото е изчерпано поради реализирането му – съгласно чл. 181 ал. І ЗУТ, правото на строеж на сграда или на част от нея може да бъде предмет на прехвърлителна сделка от момента на учредяването му до завършване на сградата в груб строеж, а видно от констативен протокол от 04.07.2008 год., съставен по реда на чл. 181 ЗУТ, спорното право е било осъществено в степен на груб строеж.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 1 и т. 3 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
В процесния случай въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по 280, ал. І т. 1 от ГПК.
С решение № 266/24.04.1985 год. по гр. д. № 566/84 год. на ВС І гр. о. се приема, че вещно право отстъпено с административен акт не се погасява автоматично поради незастрояване в указания срок, но това решение е постановено при действието на отменена законова разпоредба на ал. ІІ на чл. 67 ЗС, и затова въззивното решение не е постановено в противоречие с решението на ВС.
Що се отнася до приетото в решение № 586/28.06.2002 год. по гр. д. № 154/2002 год. на ВКС ІІ гр. о., следва да се има предвид, че същото е неотносимо към настоящия спор, тъй като с него се разглежда въпроса за правните последици – придобитите вещни права след вписване на исковата молба, а в процесния случай няма придобити никакви права след вписване на исковата молба.
Не е налице приложно поле и на чл. 280 ал. І т. 3 ГПК
Развитие на правото, един от аспектите на който е точното прилагане на закона, ще е налице в случай, че произнасянето по материалноправния или процесуалноправния въпрос е свързано с тълкуване на закона за отстраняване на непълнотота, неяснотата, или противоречието му, а по процесния въпрос има богата съдебна практика и яснота на закона, поради което не е налице сочената предпоставка за допустимост на касационното обжалване на въззивното решение.
Частната жалба е неоснователна, поради следното:
От приложения по делото констативен протокол от 04.07.2008 год., съставен от Община гр. Н., е видно, че правото на строеж е реализирано по смисъла на чл. 181 ЗУТ. Освен това е прието с въззивното решение, предмет на касационната жалба, че процесното право на строеж е погасено по давност. При тези обстоятелства обосновано е прието от Бургаския апелативен съд, че е отпаднала причината поради която е наложена обезпечителната мярка и съществуваването й е неоправдано. Обезпечението следва да отговаря на обезпечителната нужда, а след като последната не е налице, правилно е отменена обезпечителната мярка ”спиране на строителството”.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 55/26.09.2008 год. по гр. д. № 42/2008 год. на Бургаския апелативен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 207/03.11.2008 год. по гр. д. № 42/2008 год., с което Бургаският апелативен съд е отменил допуснато обезпечение по иска на П. В. П. по чл. 19 ал. ІІІ ЗЗД против “Р” ЕООД гр. П..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :