3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 368
Гр.София, 28.04.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на седми март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2272 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 679/03.04.15г., постановено по т.д.№ 4651/13г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 09.10.13г. по т.д.№ 42/12г. на Кюстендилския окръжен съд за осъждане на касатора да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 20000 евро по договор за заем от 02.10.09г., ведно със законната лихва от 08.02.12г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ответникът по касационната жалба е предоставил на касатора в заем сумата от 20000 евро по договор от 02.10.09г., която не е върната от заемателя. Възраженията на касатора за нищожност на договора за заем са счетени за неоснователни. Изложени са съображения, че с пълномощно от 25.08.08г. не е учредена представителна власт на пълномощника на заемателя В. К., но действията по сключения договор за заем от 02.10.09г. са потвърдени мълчаливо по смисъла на чл.301 ТЗ, както и предвид на осчетоводяването на заетата сума на 06.10.09г. от заемателя, така и с изрична декларация от управителя на дружеството от 21.12.09г. Отхвърлено е и възражението за нищожност на договора, като сключен във вреда на представлявания, с оглед на липсата на увреждане на заемателя – уговорената възнаградителна лихва е по-нисък размер от обичайни лихви по банкови кредити, а и при увреждане по смисъла на чл.40 ЗЗД, представляваният дължи връщане на предоставената в заем сума.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторът поставя по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК следните въпроси: 1.”Търговска ли е сделката за предоставяне на заем срещу лихва, която може да бъде извършвана въз основа на специален лиценз, с който страните по нея не разполагат, и не е включена в предмета на дейност на страните и не се упражнява по занятие?”; 2.”Подлежи ли на потвърждаване сделка от търговец, която не е търговска, и следва ли по отношение на такава сделка да се приложат общите правила на ЗЗД, а не чл.301 ТЗ?” и 3.”В случай, че представителят разполага с пълномощно, в което изрично са посочени правомощията му, и сред тях не е сключване на конкретен вид договор, налице ли е основание за потвърждаването му по чл.301 ТЗ или е налице нищожност поради липса на съгласие по чл.26, ал.1 ЗЗД?”.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Материалноправният или процесуалноправният въпроси са винаги специфични за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същите следва да са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, както и трябва изрично да бъдат посочени от касатора.
В случая всички заявени от касатора въпроси са изцяло теоретично поставени и отговорите им произтичат от правните норми, в които са уредени правилата за представителството и за потвърждаването на действия, извършени без представителна власт. Първият въпрос е изцяло във връзка с втория и третия въпроси, тъй като определянето на една сделка като търговска е от значение с оглед на приложението на разпоредбите на ТЗ и съответно субсидиарно – на гражданското законодателство. Въпросът за реда за потвърждаване на действия без представителна власт не е обуславящ за изхода от спора предвид на приетото от въззивния съд валидно потвърждаване на сделката, както с действия (осчетоводяване на заетата сума) и липса на противопоставяне след узнаването й от заемателя, така и изрично (с писмена декларация). Предвид на извършеното съгласно предвидените в нормите на чл.42, ал.2 ЗЗД и на чл.301 ТЗ правила за потвърждаване на извършени без представителна власт действия и сделки въпросът за нищожност на сключения договор на основание чл.26, ал.2 ЗЗД (според въведеното от касатора възражение в процеса) не е от значение за спора.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 679/03.04.15г., постановено по т.д.№ 4651/13г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.