5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 368
гр. София, 12.06.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря ……………………………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 460 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма], [населено място] срещу решение № 128/24.10.2016г. по в.гр.д. № 321/2016г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Сливенския окръжен съд решение № 24/14.05.2016г. по гр.д. № 431/2015г. С първоинстанционния съдебен акт е отхвърлен като неоснователен предявеният от [фирма], [населено място] срещу Ж. С. Д., [населено място] иск по чл.422, ал.1 ГПК за признаване за установено съществуването на вземане, произтичащо от обявяването на предсрочна изискуемост на договор за кредит за текущо потребление от 09.08.2013г., за следните суми: 36 943,78 лв. – главница; 2 388,76 лв. – редовна лихва за периода 14.12.2014г. – 28.04.2015г.; 27.52 лв. – санкционираща лихва за периода 27.04.2015г. – 28.04.2015г.; законна лихва върху главницата, считано от 29.04.2015г. до окончателното изплащане на задължението; 120 лв. – заемна такса и 1 911,80 лв. – разноски по заповедното производство, за които суми по ч.гр.д. № 1470/2015г. на Сливенския районен съд е издадена заповед № 889/04.05.2015г. за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, а допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът Ж. С. Д., [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между ищеца [фирма], в качеството му на кредитор, и ответницата Ж. С. Д., в качеството й на кредитополучател, на 09.08.2013г. е сключен договор за потребителски кредит за сумата от 40 000 лв. със срок на издължаване 120 месеца, с преференциален променлив лихвен процент от 9,2 % годишно, или 0,03 % на ден, при изпълнение на условията на програма „Д. Престиж“, с основно изискване за превод на работна заплата на кредитополучателя по разплащателната му сметка в банката. Решаващият състав е установил нарушаване на условията на програма „Д. Престиж“, тъй като длъжникът е преустановил превода на работната си заплата по разплащателната сметка, обслужваща кредита, но, от друга страна, кредитополучателят е продължил погасяването на месечните вноски чрез внасяне на суми „на каса” в банката. С оглед на нарушението на условията по кредита и съгласно т.7.9 от Общите условия банката е отнела ползваната от длъжника преференция и на 27.01.2014г. е променила лихвения процент на 14,95%, като погасителната вноска е увеличена от 512,84 лв. на 636,71 лв. месечно. Кредитополучателят не е бил уведомен за промяната и е продължил да внася определените в договора вноски, в резултат на което са се натрупали частично неплатени задължения и банката е обявила предсрочна изискуемост на целия остатък от кредита, като е уведомила длъжника на 26.03.2015г. Според състава на апелативния съд съгласно т.7.9 от Общите условия банката е следвало да определи „нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница и да предостави на кредитополучателя актуализиран погасителен план”. Това задължение не е било изпълнено от банката, като предвидената в т.14.1,2 от Общите условия възможност за предоставяне на погасителния план „при поискване” била с оглед информиране на кредитополучателя за обстоятелствата, описани в посочената клауза, но в различни от регламентираните в т.7.9 хипотези. Решаващият извод на въззивния съд е, че клаузата на т.7.9 не препраща към тази на т.14 относно необходимостта от „поискване” от длъжника на актуализиран план, когато промяната се дължи на едностранна промяна в условията по кредита от страна на банката. При това тълкуване на договора и съгласно заключението на икономическата експертиза по делото е прието за доказано, че кредитополучателят е изпълнявал задълженията си по първоначалния погасителен план и към 26.03.2015г. (датата на обявената с нотариална покана предсрочна изискуемост), ответникът по иска няма непогасени задължения, поради което не са били настъпили условията за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита (забава в плащанията над 90 дни) и съответно е отхвърлен искът за съществуване на вземанията по договора за кредит.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
В изложениeто по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните материалноправни въпроси: 1. „Налице ли е знание от страна на кредитополучател за отпадане на отстъпка от лихва по договор за кредит, когато отпадането е поради неизпълнение на изрично поети от кредитополучателя в договора за кредит задължения по прилагането на отстъпката?”; 2. „При наличие на уговорка, че промяната в лихвен процент по договор за кредит поради отпадане на лихвена отстъпка се извършва от датата на неизпълнението на условията за прилагането й, договореното предоставяне на нов погасителен план (при поискване или не) представлява ли предпоставка за влизане в сила на промяната, както и за изискуемост на вноските в завишен размер? Непредставянето на погасителен план обосновава ли недължимост на вноски по кредит в завишен размер?”. Въведено е основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, с позоваване на решение от 02.03.2016 г. по гр.д. № 52186/2014 г. на Софийски районен съд; решение № 6258/22.07.2016 г. по гр.д. № 14003/2015 г. на Софийски градски съд и решение № 513/24.06.2015 г. по т.д. № 682/2015 г. на Варненски окръжен съд.
По тези въпроси становището на настоящия съдебен състав е, че същите нямат характеристиката на обуславящи правни въпроси по смисъла на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно т.1 от цитираното тълкувателно решение правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му.
В настоящия случай поставените въпроси не отговарят на горните критерии, като отговорът им зависи от установената по делото фактическа обстановка, с оглед на което не представляват основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Доводите за неправилност на съдебния акт съставляват оплакванията по смисъла на чл.281, т.3 ГПК и не подлежат на преценка в производството по чл.288 ГПК.
По реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК касаторът поставя следните два материалноправни въпроса: 3. „При тълкуване на клаузи от сключен договор, необходимо ли е изрично препращане между отделни клаузи, за да бъдат те тълкувани във връзка една с друга?”; 4. „При знание от страна на кредитополучател за отпадане на отстъпка от лихва (когато отпадането е поради неизпълнение на зависещи от кредитополучателя договорени условия) и уговорка в договора за кредит, че след промяната се предоставя нов погасителен план, необходимо ли е, предвид чл.20, изр.2 ЗЗД и чл.145, ал.1 ЗЗП, изрично препращане към съществуваща друга клауза от договора, съгласно която погасителен план се предоставя на кредитополучателя при поискване от негова страна?”.
Съставът на ВКС счита, че така формулиран третият въпрос има изцяло теоретичен характер, а четвъртият въпрос се отнася до възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд, с оглед на което не обосновават приложното поле на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1 ГПК. По смисъла на т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС те не кореспондират с мотивите на обжалваното решение и не са обусловили решаващите изводи на Бургаския апелативен съд, поради което са без правно значение.
Дори и да се приеме, че поставените въпроси отговарят на общото изискване по чл.280, ал.1 ГПК, същите не могат да обосноват допускането на касационен контрол поради недоказаност на поддържаните спрямо тях допълнителни основания.
Доводът за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по отношение на първите два въпроса е неоснователен. По смисъла на т.3 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, касаторът не е доказал наличието на противоречива съдебна практика. Приложените съдебни актове са неотносими към настоящия спор, тъй като в тях е разгледана хипотезата на съдържащи се в договор за кредит неравноправни клаузи, а по отношение на решение от 02.03.2016 г. по гр.д. № 52186/2014 г. на Софийски районен съд не е представено доказателство същото да е влязло в сила.
По отношение на третия и четвъртия въпрос достъпът до касация на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е изключен поради наличие на задължителна практика на ВКС относно тълкуването на клаузите на договор, обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК (решение № 157/30.10.2012г. по т.д. № 696/2011г. на ВКС, II т.о., решение № 129/12.07.2013г. по т.д. № 558/2012г. на ВКС, II т.о.).
Въз основа на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което касационното обжалване не следва да се допуска.
По разноските. На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати направените от ответника разноски за касационното производство в размер на 1 300 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор № [ЕГН]/06.02.2017г. и списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 128/24.10.2016г., постановено по в.гр.д. № 321/2016г. от Бургаския апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] да заплати на Ж. С. Д., [населено място], [улица] сумата от 1 300 лв. (Хиляда и триста лева) – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.