8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 370
София, 10.06.2014 година
Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на пети юни през две хиляди и четиринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 2747 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. В. П. и Н. П. М. срещу въззивното решение на Добричкия окръжен съд, постановено на 16.01.2014г. по в.гр.д.№447/2013г., с което е обезсилено решение №25/14.03.2012г. по гр.д.№156/2009г. на първоинстанционния съд в частта, с която са отхвърлени исковете на касаторите срещу Е. П. Й. за установяване правото им на собственост върху ПИ с идентификатор 39459.505.123 по кадастралната карта на [населено място], [община], стар идентификатор 1018 по плана на м.”Поляните” и в тази част производството по делото е прекратено, потвърдено е решение №25/14.03.2012г. на първоинстнационния съд по гр.д.№156/2009г., с което са отхвърлени исковете на касаторите срещу С. П. А., Л. Й. Т., Т. Й. Т., Ж. Й. Т., И. И. Й. и М. И. Й. за установяване, че са собственици на ПИ с идентификатор 39459.505.123 по кад.карта на [населено място], [община], стар идентификатор 1018 по плана на м.Поляните, респ. имот 505.575 по плана на новообразуваните имоти на горната местност, както и допълнително решение №19/28.02.2013г. по гр.д.№156/2009г. по описа на Балчишкия районен съд, с което са отхвърлени предявените от касаторите искове за установяване, че С. П. А., Л. Й. Т., Т. Й. Т., Ж. Й. Т., И. И. Й. и М. И. Й. не са собственици на същия имот.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения,че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: Следва ли да се приеме при наличието на данни, че имотът се е намирал в застроителната част на селището и за него още през 1954г. е бил създаден кадастрален и регуалционен план, а по-късно и кадастрална карта и кадастрален регистър, че имотът е зедемелски по смисъла на ЗСПЗЗ и подлежи ли такъв имот на земеделска реституция; може ли да се извеждат съждения за наличие на решение по чл.18ж, ал.3 ППЗСПЗЗ от други документи, ако по делото такова решение не е било представено при наведени в исковата молба доводи за неспазване на процедурата по възстановяване на земеделската земя, както и за нищожност на постановените в производството по възстановяване на собствеността актове; кои разпоредби на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ следва да се имат предвид при преценката за законосъобразност на актовете по възстановяване на собствеността-дали тези, които са действали към момента на подаване на заявлението или тези, които са действали към момента на постановяване на решенията по възстановяване на собствеността, ако ОСЗ не се е произнесла в едномесечен срок от подаване на заявлението; спрямо кого тече давностния срок по чл.5, ал.2 ЗВСОНИ-спрямо всеки правен субект, вкл. и общината или само спрямо лицата, претендиращи свои права върху имота.
Ответниците по касационна жалба не изразяват становище досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
За да достигне до извода, че предявеният от С. В. П. и Н. П. М. иск за признаване правото им на собственост върху процесния недвижим имот е неоснователен, въззивният съд е приел, че по делото не е установен твърдяният в исковата молба способ на придобиване на претендираното право, а именно, че правото на собственост е придобито по силата на договор за продажба от 07.09.1994г., сключен с [община] на основание §4а, ал.5ПЗР ЗСПЗЗ.
Прието е за установено, че на наследодателя на ищците П. М. П. е било предоставено право на ползване върху имот от 500кв.м. в парцел ХVІ, кв.27 по плана на землището на [населено място], [община], находящ се в м.”Поляните” въз основа на ПМС №1/1981г. и решение №7/24.03.1981г. на ИК на ОНС, въз основа на което от правна страна е прието, че същият е имал качеството ползвател по смисъла на §4, ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ. С молба от 06.07.1992г. до кмета на [община] наследодателят е поискал да закупи предоставената му за ползване земеделска земя, като след изготвяне на оценка на 07.09.1994г. между [община] и наследниците на П. М. П. е сключен договор за продажба на общински имот-земеделска земя от 500кв.м., имот пл.№1169 в м.”Поляните”, като вносната цена от 23335лв. е платена изцяло в брой от купувачите с вносна бележка №2/02.09.1994г. От правна страна обаче е прието, че този договор не легитимира предявилите иска лица като собственици на процесния имот, тъй като закупеният от тях имот с пл.№1169 по кадастралния план на [населено място] е идентичен с имот, съставляващ парцел Х, кв.20 по неодобрен план на м.”Поляните”, докато на наследодателя е бил предоставен за ползване друг имот в парцел ХVІ, кв.27, който е идентичен с имот с пл.№1156 по кадастралния и регулацинен план, одобрен 1984г. и представлява ПИ с идентификатор 39459.505.87 по сега действащата кадастрална карта. Т.е. предоставеният на наследодателя имот не е идентичен нито с имота, за който е сключен договор на 07.09.1994г., нито с процесния имот-ползвателят П. П. е настанен през 1981г. в един имот, наследниците му са закупили през 1994г. по реда на §4а, ал.5 ПЗР ЗСПЗЗ друг имот, а всъщност на място ползват и са във владение на съвсем трети имот, а именно процесния. С оглед на това е прието, че поддържаното деривативно основание за придобиване правото на собственост не се е осъществило, а основание за придобиване по давност на правото на собственост в производството по предявения по реда на чл.124, ал.1 ГПК положителен установителен иск не е било въведено по предвидения в ГПК ред.
За да достигне до извода, че предявения по реда на чл.124, ал.1 ГПК отрицателен установителен иск е неоснователен, въззивният съд е приел на първо място, че не се установява както наведеното от ищците деривативно придобивно основание, така и надлежно въведеното от тях твърдение за придобиване по давност на правото на собственост върху имота. От фактическа страна е прието, че наследодателят на ищците П. П. от 80-те години на ХХ век и до смъртта си е упражнявал фактическата власт върху процесния имот, считайки се за негов ползвател по ПМС №1/1981г., а след смъртта му неговите наследници по закон за установили владение върху същия имот, считайки то за свой по силата на договора за продажба от 07.09.1994г., от който момент държането е трансформирано във владение. Прието е, че установеното владение е недобросъвестно, тъй като процесният имот е владян при липса на правно основание, което да е годно да направи купувачите собственици-договорът от 07.09.1994г. е с предмет съвсем друг имот, а не процесния. Прието е, че към момента на сключване на договора е действала установената в чл.86 ЗС тотална забрана за придобиване по давност на държавни и общински имоти. За следващия период е прието, че приложение намира разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, съгласно която изтеклата до влизането й в сила придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече нова давност от 22.11.1997г. Прието е, че в периода от 22.11.1997г. до 30.05.2006г. е текла придобивна давност по отношение на [община], но този период от 8 години и няколко месеца не е достатъчен да се придобие правото на собственост по давност. В периода от 31.05.2006. до рестутицията през септември, 2008г. е прието, че давност не е текла поради спиране на придобивната давност относно държавни и общински имоти, считано от 31.05.2006г. съгласно разпоредбата на §1 ЗДЗС /ДВ.бр.46/2006г., в сила от 01.06.2006г., изм. бр.105/2006г., бр.113/2007г., в сила от 31.12.2007г., бр.109/2008г., в сила от 31.12.2008г., бр.105/2011г., в сила от 31.12.2011г., съгласно която давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31.12.2014г. Прието е, че едва с окончателното възстановяване на собствеността върху процесния имот в полза на ответниците като наследници на Ж. А. през септември, 2008г. със заповед на кмета по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ, с която имотът е индивидуализиран спрямо реститутите по площ и местоположение, е започнала да тече в полза на ищците нова давност и то именно по отношение на наследниците на Ж. А., но срокът от около две години до предявяване на исковете не е достатъчен за придобиване на имота на посоченото оригинерно основание. Прието е, че преди окончателното възстановяване на собствеността давност по отношение на наследниците на Ж. А. не е могла да тече, тъй като те не са могли да защитят правата си чрез иск.
Възраженията на ищците за липса на предпоставки за възстановяване на собствеността на наследниците на Ж. А., основани на твърденията, че Ж. А. не е притежавала земи в землището на [населено място] е прието, че не следва да бъдат разглеждани с оглед естеството на противопоставимите права, на които ищците се позовават.
Прието е, че в полза на наследниците на Ж. А. е приключила процедура по възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, тъй като в тяхна полза е издадена заповед на кмета по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ, която има конститутивно действие и заедно със скица на имота представлява годен титул за собственост.
Прието е, че производството по възстановяване на собствеността е образувано по заявление вх.№К-115/05.01.1992г., като с протоколно решение №23-50/05.02.2002г. на ОСЗГ-Б. е признато и определено за възстановяване с план за земеразделяне правото на собственост на Ж. И. А. върху нива от 5 дка в м.Поляните, землището на [населено място]. В решението е отразено, че се издава на основание чл.18ж, ал.2 ППЗСПЗЗ и протоколи №1/27.10.1992г. по чл.18г, №2/29.04.1993г. по чл.18д и №3/29.04.1993г. по чл.18е ППЗСПЗЗ, поради което съдът е приел, че същото има характер на акт по чл.14, ал.1, т.2 ЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост в нови реални граници с план за земеразделяне и няма характер на решение по чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ в редакцията на нормата към датата на постановяването му, каквото решение се издава при признаване правото на собственост при условията на §4-4л ПЗР ЗСПЗЗ в територии с права на ползватели по смисъла на §4, ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ.
Изложени са съображения, че реституционната процедура по възстановяване на собствеността върху земеделски земи, предоставени на ползватели, е сложен фактически състав, протичащ в няколко обособени етапа, като първо въз основа на заявление, подадено в законоустановения срок ПК /ОСЗ/ следва да се произнесе с решение по чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ, респ. чл.18ж, ал.3 ППЗСПЗЗ, с което не се възстановява правото на собственост, а само се признава правото на собственост в съществуващи стари реални граници и че очертава размерът и местността, в която се намират земите. След това в съответствие с разпоредбите на §4к ПЗР ЗСПЗЗ, съответно чл.28, чл.28а-28в ППЗСПЗЗ е прието, че се изработват помощен план и план на новообразуваните имоти, като въз основа на одобрения от областния управител и влязъл в сила план на новообразуваните имоти се издава заповед на кмета на общината по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ, която е последният акт от процедурата по възстановяване на собствеността в терени, раздадени за ползване с актове по §4, ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ. Изготвянето и одобряването от областния управител със заповед № РД-11-284/04.04.2006г. на ПНИ е прието за индиция, че всички изисквания на закона в случая са били спазени, вкл. че е налице постановено решение по чл.18ж, ал.3 ППЗСПЗЗ за признаване правото на собственост в стари реални граници, макар такова решение да не е било представено по делото. Прието е, че това съблюдаване на законовите изисквания косвено се потвърждава и от факта, че Ж. А. е вписана като бивш собственик на имот с №57 по помощния план, респ. за нея /наследниците й/ е отреден и процесният имот №505.575 по ПНИ, тя фигурира като бивш собственик в имотния регистър към помощния план, респ. в списъка на бившите собственици към ПНИ. Тези факти са възприети от съда като индиция, че ОСЗ е предоставила на оторизираните органи по изработване на плановете в изпълнение на задължението си по чл.18ж, ал.3, изр.3 ППЗСПЗЗ и влязло в сила решение по чл.18ж, ал.3 ППЗСПЗЗ в полза на наследниците на Ж. А.. Изложени са съображения освен това, че издаването на заповед по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ имплицитно съдържа констатация, че за възстановения имот е налице признато с решение по чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ право на възстановяване на собствеността по реда на §4-§4л ПЗР ЗСПЗЗ, тъй като това е задължителна предпоставка за включване на имота в помощния план и в плана на новообразуваните имоти. Прието е също така, че в заповед №1142/05.09.2008г. на кмета на [община] изрично е посочено, че се издава въз основа на решение по чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ, което презюмира наличието на такъв акт на оторизирания административен орган.
Прието е ,че решението за възстановяване на собствеността е издадено въз основа на надлежно и в срок подадено заявление от 05.01.1992г., респ. уточняващо заявление от 28.11.1997г. По отношение на подаденото на 06.11.2006г. заявление е прието, че представлява заявление, с което се претендира издаване на заповед по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ като окончателен акт на реституционната процедура, а не такова за първоначално сезиране на ПК.
За неоснователен е приет доводът за нищожност на заповед № РД-11-248/04.04.2006г. на Областния управител на област Д., с която е одобрен ПНИ. Прието е, че наличието на одобрена кадастрална карта не се отразява на правомощието на областния управител по първоначално одобряване на ПНИ, като новообразуваните имоти се нанасят в кадастралната карта след влизане на ПНИ в сила и никаква колизия между ПНИ и кадастрална карта не съществува-те съществуват паралелно, имат различни функции и предназначение и се подчиняват на различни правила по изготвяне, одобряване и изменение.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на поддържаното от касаторите основание по въпроса може ли да се извеждат съждения за наличие на решение по чл.18ж, ал.3 ППЗСПЗЗ от други документи, ако по делото такова решение не е било представено при наведени в исковата молба доводи за неспазване на процедурата по възстановяване на земеделската земя, както и за нищожност на постановените в производството по възстановяване на собствеността актове. По така поставения въпрос е налице практика на ВКС-постановено по реда на чл.290 ГПК решение №134/03.08.2012г. по гр.д.№728/2010г. на І ГО на ВКС, в което е прието, че издаването на заповед по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ за възстановяване собствеността върху имот по плана за новообразуваните имоти импицитно съдържа констатация, че за възстановения имот е налице признато с решение по чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ право на възстановяване на собствеността по реда на §4-§4л ПЗР ЗСПЗЗ, тъй като това е задължителна предпоставка за включването на имота в помощния кадастрален план, а оттук и в плана на новообразуваните имоти. С така установената практика на ВКС въззивният съд изцяло се е съобразил, като е изложил и допълнителни съображения досежно наличието на постановено по реда на чл.14, ал.1 ,т.3 ЗСПЗЗ, респ. чл.18ж, ал.3 ППЗСПЗЗ решение.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса кои разпоредби на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ следва да се имат предвид при преценката за законосъобразност на актовете по възстановяване на собствеността-дали тези, които са действали към момента на подаване на заявлението или тези, които са действали към момента на постановяване на решенията по възстановяване на собствеността, ако ОСЗ не се е произнесла в едномесечен срок от подаване на заявлението. По така поставения въпрос практиката на съдилищата е константна-следва да се имат предвид разпоредбите, които са действали към момента на постановяване на акта, с който се възстановява правото на собственост, независимо от датата, на която е подадено заявлението за възстановяване на собствеността. С така установената съдебна практика въззивният съд се е съобразил. А доколкото е налице трайно установена съдебна практика по един въпрос, не може да бъде споделена и тезата на касатора за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по въпроса следва ли да се приеме при наличието на данни, че имотът се е намирал в застроителната част на селището и за него още през 1954г. е бил създаден кадастрален и регуалционен план, а по-късно и кадастрална карта и кадастрален регистър, че имотът е зедемелски по смисъла на ЗСПЗЗ и подлежи ли такъв имот на земеделска реституция. Така поставеният въпрос се основава на поддържаната от касаторите теза и по отношение на фактите, които според тях са установени по делото и правните им последици, която обаче не е била споделена от съда,вкл. по отношение на твърдението, че процесният имот е попадал в регулационния план на [населено място] още към 1954г., като изводът на съда е основан на заключението на изслушаната по делото СТЕ, съгласно която местност “Поляните” не е била включена в изработения и одобрен през 1954г. кадастрален и регулационен план, нито в плана от 1964г. И доколкото не се поставя въпрос във връзка с доказването на този релевантен за спора факт, то касационно обжалване не следва да се допуска.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по въпроса спрямо кого тече давностния срок по чл.5, ал.2 ЗВСОНИ-спрямо всеки правен субект, вкл. и общината или само спрямо лицата, претендиращи свои права върху имота. Разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ е ясна и не се нуждае от тълкуване по отношение на обекта на правото. А по отношение на правните субекти съдебната практика категорично и непротиворечиво приема, че преценката за наличието на предпоставките за придобиване по давност на правото на собственост върху недвижим имот се извършва спрямо лицето, на което се противопоставя възражението, в какъвто смисъл е и изразеното в обжалваното решение становище.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 16.01.2014г. по гр.д.№447/2013г. по описа на Добричкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: