2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 375
гр. София, 25 октомври 2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 3856 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК (в редакцията на закона, преди ЗИДГПК, обн. в ДВ, бр. 86/2017 г. – съгласно § 74 от последния, която редакция относно касационното производство се има предвид и по-натам в определението).
Производството е образувано е по частна касационна жалба на ищеца по делото К. за п. на к. и за о. на н. п. и. (К….., к….; към датата на подаване на жалбата – К… за о… на н… п… и…, преименувана с § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗПКОНПИ) срещу определение № 1258/11.04.2017 г., постановено по частно гр. дело № 1772/2017 г. на Софийския апелативен съд (САС). С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение от 01.03.2017 г. по гр. дело № 1200/2016 г. на Софийския градски съд (СГС), с което е прекратено производството по същото първоинстанционно гр. дело, образувано по иск по чл. 75, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.).
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд. В жалбата се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното определение.
В изложението към частната касационна жалба, като общи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, са формулирани следните процесуалноправни въпроси: 1) към кой момент следва да е налице наказателноправната предпоставка, а именно – привличането на лицето като обвиняем за престъпление, попадащо в предметния обхват на чл. 22, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.), и дали тя е предпоставка само за образуване на проверка по ЗОПДНПИ (отм.) или наличието ? е основание за допустимост на иска за отнемане на имущество в полза на държавата; и 2) прекратяването на наказателното производство срещу лицето, поради липса на осъществен състав на престъпление, представлява ли основание за прекратяване на съдебното производство по ЗОПДНПИ (отм.) срещу същото проверявано лице, за което е направено обосновано предположение за незаконно придобито имущество, предвид установено след проверка, значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.).
Ответникът К. Т. Т. в отговора на частната касационна жалба излага становище за неоснователност на същата, като прави и искане съдът да спре частното касационно производство до постановяване на тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2016 г. на ОСГК на ВКС.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е установил, че в исковата молба по делото са наведени твърдения, че К….-ищец е била сезирана от прокурора за извършване на проверка по чл. 22, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.), поради образувано срещу ответника досъдебно производство за разследване на престъпление по чл. 249, ал. 3, пр. 1 и 3, ал. 4, във вр. с чл. 20, ал. 2 и с чл. 26, ал. 1 от НК. Установил е също, че с прокурорско постановление от 04.11.2016 г. наказателното производство срещу ответника е било прекратено, тъй като при извършените процесуално-следствени действия в досъдебното производство не са събрани достатъчно доказателства за повдигане на обвинение за извършване от него на това престъпление. С оглед на това, въззивният съд е приел, че с прекратяването на наказателното производство е отпаднало законовото основание за образуването на производството по проверката по чл. 22, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.), обуславящо съществуването на процесуалното право на осъдителен иск с правно основание чл. 75, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.), поради което е налице абсолютна процесуална пречка за съществуването и надлежното упражняване на този иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата. В тази връзка САС се е позовал на определение № 165/01.06.2016 г. по ч. гр. дело № 921/2016 г. на I-во гр. отд. на ВКС, като също е посочил и че е образувано тълк. дело № 4/2016 г. на ОСГК на ВКС.
Настоящият съдебен състав намира, че формулираните от жалбоподателя процесуалноправни въпроси са обуславящи правните изводи на въззивния съд в обжалваното определение и същевременно попадат в предмета на разглеждане на посоченото тълк. дело № 4/2016 г. на ОСГК на ВКС, което е образувано по следния процесуалноправен въпрос: съставлява ли абсолютна процесуална пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата прекратяването на наказателното производство за престъпление, посочено в разпоредбата на чл. 22, ал. 1 ЗОПДНПИ, извън случаите по чл. 22, ал. 2 ЗОПДНПИ.
По това тълкувателно дело към настоящия момент не е постановено тълкувателно решение, като преди постановяването на такова, по настоящето дело не може да бъде постановено определение по реда на чл. 274, ал. 3, във вр. с чл. 280, ал. 1 от ГПК (в този смисъл – тълкувателно решение № 8/07.05.2014 г. по тълк. дело № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС). С оглед на това, касационното производството по настоящото частно гр. дело следва да се спре на основание чл. 229, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 292 от ГПК, до постановяването и обявяването на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по частно гр. дело № 3856/2018 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, до постановяване и обявяване на тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2016 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: