О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 380
Гр.С., 22.06.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети юни през двехиляди и петнадесета година, в състав
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.2881 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
С определение на Бургаски окръжен съд №.630/11.03.15г. по г.д.№.360/15 е потвърдено определение на Бургаски районен съд №.618/20.01.15г. по г.д.№.8366/14 за прекратяване на производството поради недопустимост на предявения иск.
Постъпила е частна касационна жалба от Д. П. Г., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че неправилно е прието, че искът по чл.439 ГПК е недопустим, доколкото от една страна постановлението за прекратяване на изпълнителното производство не е било връчено на жалбоподатебката – и следователно не е влязло в сила, а от друга страна съдът не е разграничил хипотезите на прекратяване на изпълнително дело и на свършване, приключване на делото поради изплащане на дълга.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК във връзка с процесуалния въпрос „свързан с преценката за допустимост на иска по чл.439 ГПК в хипотеза на приключило поради изплащане на дълга изпълнително производство с постановление, което не е влязло в сила поради невръчването му на длъжника, ищец в производство по чл.439 ГПК”.
Ответната страна [фирма] не взема становище.
Частната касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното:
С обжалвания акт въззивният съд е приел, че съгласно чл.439 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, основавайки се на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, само когато е налице висящо, неприключило изпълнително производство. Защитата по чл.439 ГПК е срещу изпълняемо право и поради това не би могла да бъде реализирана след прекратяване на изпълнителното производство. Позовал се е и на практика на ВКС в този смисъл.
Съгласно чл.274 ал.3 ГПК вр. с чл.280 ал.1 ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
Настоящият състав намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице.
Изложението не съдържа правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая въпросът дали постановлението за прекратяване на изпълнителното производство е влязло в сила не е бил обсъждан от въззивния съд, респективно той не е излагал мотиви в тази връзка. Този въпрос и не е бил повдиган пред него. Той не е бил въведен като предмет на делото пред въззивната инстанция и касационнитя съд не би могъл за първи път да се произнесе по доводи, които не са били правени до този момент. Предвид изложеното, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Бургаски окръжен съд №.630/11.03.15г. по г.д.№.360/15.
Определението е окончателно.
П.: ЧЛЕНОВЕ: