Определение №381 от 43662 по тър. дело №3043/3043 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 381
гр. София, 16.07. 2019год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д.№ 3043 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Промод 2014“ЕООД срещу решение № 52/15.06.2018г. по в.т.д. № 103/2018г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 21/16.02.2018г. по т.д. № 179/2017г. на ОС-Бургас за отхвърляне исковете на касатора против ответниците А. Г. Б., А. К. М., И. Н. С., „Лайфхаус Пропърти” ЕООД, „Баланта“ ЕООД, „Ася М.“ЕООД, „Аси Билд“ЕООД и „Криейтив Студио” ЕООД, за прогласяване на относителната (спрямо ищеца) недействителност на разпоредителни сделки, сключени с НА № 117/24.03.2017г.; с НА № 99/14.03.2017г.;с НА № 100/14.03.2017г. и с НА № 119/24.03.2017г., всички на нотариус рег.№290 на НК, с район на действие РС – Бургас, на осн. чл.135, ал.1 ЗЗД.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба И. Н. С., „Криейтив Студио“ЕООД, А. Г. Б., „Баланта“ЕООД, „Лайфхаус Пропърти“ЕООД, А. К. М., „Ася Билд“ЕООД и „Ася М.“ЕООД в писмените си отговори оспорват основателността на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
С обжалваното въззивно решение БАС е приел, че е сезиран с иск по чл.135 ЗЗД. Установил е, че между ищеца „Промод 2014“ЕООД и ответниците А. Б. и А. М. е сключен предварителен договор от 13.04.2016г., по силата на който физическите лица са се задължили да учредят на дружеството суперфициарни права за обекти, заемащи 62% от общата разгърната площ на бъдеща сграда в имот, собственост на прехвърлителите, срещу задължение на приобретателя да проектира и построи сградата. Съобразно уговореното в договора и в допълнителен анекс от 07.10.2016г. строителят е следвало в определен срок да внесе в общината за одобряване пълен работен проект на сградата, който да е основание за снабдяване със строително разрешение. Ищецът не е изпълнил това свое задължение, както и задължението да изработи срочно и качествено идеен проект, който да внесе за одобрение. Ответниците А. Б. и А. М. са изпратили нотариални покани за разваляне на предварителния договор, които изявления са били обективирани и в констативни протоколи за проведени двустранни срещи. Според въззивния съд от доказателствата по делото се установява, че преди момента на връчване на нотариалните покани и провеждане на срещите, със съгласието и знанието на управителя и представляващ дружеството-ищец са били сключени атакуваните по реда на чл.135 ЗЗД сделки – от 14.03.2017г. и 24.03.2017г., с които съсобствениците на имота са се разпоредили в полза на свързаните с тях ответници. Въз основа на представена нотариално заверена декларация и обясненията в съдебно заседание на управителката Д. Р., БАС е приел, че тя е искала да се процедира по посочения начин, тъй като представляваното от нея дружество е имало интерес да сключи окончателен договор с юридически лица, за да може да ползва данъчен кредит по ЗДДС. Поради което решаващият състав е заключил, че при сключване на атакуваните сделки не е налице увреждане на кредитора и знание за увреждането му.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС основанията за допускане на касационно обжалване са различни от касационните основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът е този, който е длъжен да посочи конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. ВКС няма правомощие да извежда правния въпрос от фактическите и правни доводи на касаторите, а може само да преформулира, уточни и конкретизира поставения от страната правен въпрос. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В тези определени от касатора рамки ВКС е длъжен да селектира частната касационна жалба.
В настоящия случай ВКС констатира, че касаторът не формулира нито един правен въпрос, а повтаря изложените в касационна жалба оплаквания по чл.281, т.3 ГПК, които касаят правилността на атакуваното въззивно решение и могат да бъдат предмет на проверка, само ако бъде допуснато касационно обжалване. Така например се поддъжат доводи, че в противоречие с практиката, обективирана в решения по чл.290 ГПК въззивният съд е извършил проверка относно качеството кредитор на ищеца, без това да е било установено с влязло в сила съдебно решение; съдът не е изследвал другите релевантни за иска по чл.135, ал.1 ЗЗД предпоставки; в противоречие с практиката на ВКС е приел, че предварителният договор е бил надлежно развален от прехвърлителите –при необоснованост на извода за неизпълнение на задължението на строителя по същия договор, както и не е било отчетено, че клаузата на чл.5, ал.3 от договора се явява частично нищожна и не е изследвано дали изпълненото е незначително с оглед интереса на развалящия; допуснати са редица съществени процесуални нарушения. С оглед на така изброените оплаквания следва да се има предвид, че крайният извод на съда за отхвърляне на иска по чл.135 ЗЗД се основава на преценката за липса на елементи от фактическия състав: качество кредитор за ищеца, липса на увреждане на кредитора и знание за увреждане у длъжниците и третите лица, с които са договаряли. Следователно отричането на качеството кредитор за ищеца не се явява единствено обуславящо изхода на спора. А проверката за липсата на знание за увреждане у договарящите е предпоставено от обсъждане на конкретни доказателства във връзка с предприетите от управителя на дружеството-касатор действия и тълкуване на даденото съгласие за разпоредителните сделки, което е извън правомощията на касационната инстанция в настоящата фаза на производството.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на очевидна неправилност на осн. чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание, е относимо към преценката за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС счита, че предложеното от касатора обосноваване на „очевидната неправилност“ не кореспондира с никоя от гореизложените възможности. Поддържаното от него становище отново дословно повтаря оплакванията по касационната жалба, представляващи касационни основания по чл.281, т.3 ГПК Следователно разглеждането на конкретните оплаквания предполага преценка на събраните по делото доказателства и проверка дали правилно е бил приложен процесуалният и материалният закон, т.е. насочва към обсъждане по същество на касационната жалба, а оттук и на правилността на обжалваното решение.
Горното налага извод за недопускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на БАС.
В полза на ответниците по касационна жалба с оглед обема на упълномощаване и приключване на касационното производство на етапа по чл.288 ГПК, на осн. чл.9, ал.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да се присъдят сторените от тях разноски както следва: на И. Н. С. и „Криейтив Студио“ЕООД общо в размер на 2250лв., на А. К. М., „Ася Билд“ЕООД и „Ася М.“ЕООД общо в размер на 2250лв., на А. Г. Б., „Баланта“ЕООД, „Лайфхаус Пропърти“ЕООД общо в размер на 2250лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 52/15.06.2018г. по в.т.д. № 103/2018г. на Бургаски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Промод 2014“ЕООД да заплати на И. Н. С. и „Криейтив Студио“ЕООД общо сумата в размер на 2250лв.,представляваща сторените от последните разноски за касационна инстанция.
ОСЪЖДА „Промод 2014“ЕООД да заплати на А. К. М., „Ася Билд“ЕООД и „Ася М.“ЕООД общо сумата в размер на 2250лв.,представляваща сторените от последните разноски за касационна инстанция.
ОСЪЖДА „Промод 2014“ЕООД да заплати на А. Г. Б., „Баланта“ЕООД, „Лайфхаус Пропърти“ЕООД общо сумата в размер на 2250лв.,представляваща сторените от последните разноски за касационна инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.