О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 388
Гр.София, 19.06.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 106 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. о. срещу решение № 160/12.11.2008г., постановено по гр.д. № 1725/2008г. от Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решението от 26.05.2008г. по гр.д. № 2148/2007г. на Софийския градски съд в частта за отхвърляне на иска на С. о. против М. Н. П. , като Е. “К” и “К“ЕООД за прогласяване на нищожността на договор за покупко – продажба по нотариален акт № 2* от 07.11.2005г., с който първият ответник е прехвърлил на втория собствеността върху офис в гр. С., бул.”С” № 109.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасяне от съда в противоречие с практиката на ВКС.
Ответниците оспорват жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният Софийски апелативен съд е приел, че Е. “К” е придобил на 02.02.1999г. по приватизационна сделка недвижим имот, като по силата на договора купувачът няма право да отчуждава имота в продължение на 5 години от окончателното му изплащане. На 07.11.2005г. приобретателят е продал имота на “К”ЕООД, поради което е осъден да заплати предвидената в договора неустойка. Решаващият състав е изложил съображения за неоснователност на иска за прогласяване на нищожност на сделката за продажба поради противоречие с нормата на чл.41, ал.2 ЗППДОбП /отм./, тъй като императивната законова разпоредба е отменена през 2002г., а за неизпълнение на договорното задължение се дължи неустойка.
Според касатора е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване и сочи решение № 285/28.03.2005г. по гр.д. № 551/2004г. на ВКС, в което е прието, че сделката за продажба е нищожна, като извършена в нарушение на чл.41, ал.2 ЗППДОбП /отм./.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка.
В случая, поставеният от касатора въпрос е съществен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, но в цитираното съдебно решение е разгледан иск за нищожност на прехвърлителна сделка, сключена при действието на нормата на чл.41, ал.2 ЗППДОбП /отм./ – през 1998г. Не съществува идентичност между разрешението, дадено в практиката на ВКС, на която се позовава касаторът, и конкретния правен спор. По същество касаторът цели въвеждането на ново основание на претенцията си – нищожност поради противоречие с обществения интерес, което не е било предмет на правния спор.
По тези съображения касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 160/12.11.2008г., постановено по гр.д. № 1725/2008г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: