О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 254
Гр.София, 30.04.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 147 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. Д. Д., гр. Б. срещу определение № 448/20.11.2008г., постановено по ч.т.д. № 478/08г. от Варненския апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане на Д. окръжен съд за издаване на изпълнителен лист от 16.09.2008г. по т.д. № 17/2003г.
Частната жалбоподателка поддържа, че определението е недопустимо и неправилно, а допускането на касационното обжалване основава с произнасянето от съда по съществен процесуален въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът “Е”О. , гр. Д. не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.2 от ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК.
Производството по ч.гр.д. № 478/08г. на Варненския апелативен съд е образувано по частна жалба на Е. Д. срещу разпореждане на Д. окръжен съд за издаване на изпълнителен лист от 16.09.2008г. по т.д. № 17/2003г.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че изпълнителният лист е издаден правилно от първоинстанционния съд и възпроизвежда точно осъдителния диспозитив на невлязлото в сила решение на Варненския апелативен съд.
След служебна справка по т.д. № 24/09г. по описа на ВКС, ТК, ІІ отд., образувано по касационни жалба срещу решение № 123/03.07.2008г. по т.д. № 39/08г. на Варненския апелативен съд, настоящият съдебен състав констатира следното:
С решение № 123/03.07.2008г. по т.д. № 39/08г. е отменено решението от 09.05.2005г. по т.д. № 17/03г. на Д. окръжен съд и И. К. Д. и Е. Д. Д. са осъдени да заплатят солидарно на “Е”О. сумата от 31793.34 лв., представляваща обезщетение за преки вреди от неизпълнение на сключен договор за строителство от 09.05.2002г. със законната лихва от 28.01.03г., сумата от 99009.85 лв., представляваща обезщетение за преки вреди от неизпълнение на договор за строителство от 09.05.02г. със законната лихва от 28.01.03г., сумата от 58000 лв. по увеличения във въззивната инстанция иск за обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на договор от 09.05.02г. със законната лихва от 28.01.03г. и 12297.79 лв. – разноски. Изпълнителният лист от 16.09.2008г. е издаден от Д. окръжен съд за посочените суми и в същия е отразено, че решение № 123 от 03.07.2008г. на ВАС по т.гр.д. № 17/03г. на ДОС подлежи на изпълнение.
Атакуваното определение е от категорията на актовете по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК и допустимостта на касационното обжалване се определя от въведените от частния жалбоподател основания по чл.280, ал.1 от ГПК.
Според частната жалбоподателка същественият въпрос е възможно ли е изпълнителният лист да се издаде въз основа на първоинстанционно дело, като се впише номера на въззивното решение, но без да е посочено въззивното дело, както и е изразено становище, че изпълнителният лист е следвало да се издаде по отменения ГПК от въззивния съд. Останалите доводи в изложението за допускане на касационното обжалване касаят поддържаните основания за недопустимост и неправилност на въззивното определение.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Въведеният съществен процесуален въпрос не би могъл да се квалифицира като такъв от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Посоченото основание предполага неяснота на правната норма, която да бъде отстранена по пътя на тълкуването, при евентуална липса на практика на ВКС на приложението й. В случая, твърдението за неправилно посочване в изпълнителния лист на номера на въззивното решение и на номера на делото на първоинстанционния съд, би представлявало допусната очевидна фактическа грешка, която подлежи на поправяне по реда на чл.247 във вр. с чл.406, ал.4 от ГПК. На следващо място, разпоредбата на П. 2, т.9 от ПЗР на ГПК в сила от 01.03.2008г. е ясна и не се нуждае от тълкуване с оглед на приложимия ред за издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 448/20.11.2008г., постановено по ч.т.д. № 478/08г. от Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.