Определение №390 от 22.6.2011 по ч.пр. дело №322/322 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 390
С., 22.06. 2011 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева частно гр. дело № 322 по описа за 2011 г. взе предвид следното

Производството е по чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], С. против определение № 161/28.04.2011 г. на тричленен състав на Върховния касационен съд по гр.д. № 1647/2010 г.
Насрещната страна не е отговорила в срок.
Съставът на Върховния касационен съд, намира че частната жалба е допустима – подадена е в срок от легитимно лице и е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С атакуваното определение състав на Върховния касационен съд е отказал на [фирма] да възстанови срока за внасяне на държавна такса за разглеждане на касационната му жалба против въззивно решение на Шуменски окръжен съд по гр.д. № 261/2009 г.
Съдът е приел, че липсват данни търговското дружество – касатор да е уведомил съда, че е оттеглил пълномощията, дадени на адв. В. Д., поради което и уведомяването на страната да плати държавна такса, е извършено чрез адвоката. Не е последвало изпълнение, но не са налице основания за възстановяване на пропуснатия срок.
Обжалваното определение е правилно.
Жалбоподателят поддържа, че е депозирал молба, с която е уведомил съда, че е оттеглил пълномощията, дадени на адв. В. С. преди изпращане на съобщението чрез него за плащане на дължимата държавна такса. По съществото си това е твърдение за допуснато процесуално нарушение от съда при връчване на съобщение чрез лице, което няма представителна власт за страната. Процесуалното нарушение се отразява върху валидността на процесуалните действия и следователно, няма да е налице редовно уведомяване на страната да плати държавната такса за разглеждане на касационната жалба, поради което и няма основание да се търси възстановяване на срок /той не е започнал да тече/. Ако производството по делото е прекратено поради неизпълнение, допуснатото процесуално нарушение при връчване на съобщението е основание да се отмени определението, но не е особено непредвидено обстоятелство, което страната не е могла да преодолее и не може да послужи за възстановяване на срока по чл. 64, ал. 2 ГПК .
В случая, при това, производството по делото е било прекратено поради неизпълнение и това определение е било обжалвано с частна жалба, като страната се е бранила именно с твърдения, че съдът не е взел предвид нейно валидно действие по чл. 35 ГПК. Съдебният състав го е разгледал и като го е намерил неоснователно, е оставил без уважение частната жалба.
За пълнота на изложението следва да се посочи още веднъж, че твърдението на жалбоподателя, че е подал молба от 11.11.2009 г. до съда, с която го уведомява, че е оттеглил пълномощията, дадени на адв. В. Д., не се оправдава от данните по делото. Подобна молба няма приложена в кориците на делото. Твърдението, че „по неизвестни причини” не била приложена, е за изгубване или унищожаване на част от дело, за което има специална процедура и съдът няма как да вземе предвид представена с частната жалба на страната молба, без документът да е възстановен като част от делото по надлежен ред. Освен това, представеното ксерокопие от молба по чл. 35 ГПК няма данни, че е депозирано в съда, както и датата, на която е станало това. Сам жалбоподателят твърде, че бил подал молбата в първоинстаницонното производство, но на твърдяната от него дата 11.11.2009 г., делото вече е било изпратено по компетентност във Върховен касационен съд. Същата молба, освен това е по дело № 193/2008 г. на РС- Нови пазар, докато в случая първоинстанционното дело е с № 688/2008 г., въззивното е № 261/2009 г., а това по касационната жалба във ВКС е № 1525/2009 г.
В заключение, частната жалба е неоснователна. Определението на състав на Върховния касационен съд, с което е отказано възстановяване на срок по чл. 64, ал. 2 ГПК е правилно и следва да бъде оставено в сила.

МОТИВИРАН от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 161/28.04.2011 г. на тричленен състав на Върховния касационен съд по гр.д. № 1647/2010 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар