2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 392
гр.София, 18.04.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седми април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1437 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на едноличен търговец Н. Д., действащ под фирма „С.-21-Н. Д., срещу решение № 208 от 29 декември 2015 г., постановено по в.гр.д. № 258 по описа за 2015 г. на Търговищкия окръжен съд, трети състав, с което е отменено решение № 160 от 10.08.2015 г. по гр. д. № 518 по описа за 2014 г. на Районен съд-гр. Попово за осъждане на едноличен търговец „И.-К.-И. И.” да заплати на касатора сумата 13 747 лв. обезщетение за вреди от унищожен слънчоглед вследствие третиране в края на месец юни 2011 г на съседен участък с химически препарати, като е постановено друго решение за отхвърляне на иска.
Касаторът твърди, че решението на Търговищкия окръжен съд е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по въпроса задължително ли е съдът да се позовава само на заключенията на експертизите за установяване на причинна връзка между вредоносния резултат и извършеното пръскане, възложено от ответника, или е допустимо доказването на тази причинна връзка с показания на свидетели и други писмени документи.
Ответниците по жалбата едноличен търговец И. И., действащ под фирма „И.-къмпани-И. И.”, и третото лице-помагач [фирма] считат, че решението на Търговищкия окръжен съд не следва да бъде допускано до касационно обжалване, като оспорват жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът е земеделски производител, който е засял 150 декара слънчоглед-реколта 2011 г. в землището на [населено място]. На 30.07.2011 г. установил щети на слънчогледа, засягащи 1/3 от общата площ, които според съставената от кмета на селото комисия се дължат на възложено от ответника пръскане на съседната нива от рапица с препарат с помощта на авиационна техника. Затова той е предявил иск за обезщетение за причинените му вреди, състоящи се в стойността на загубената продукция/1/3 от засетия слънчоглед/ с цена 19 996,24 лв. Възивният съд е отменил първоинстанционното решение, с което е присъдено обезщетение в размер на 13 747 лв. и е постановил друго решение за отхвърляне на иска, тъй като е приел, че не е доказана причинната връзка между пръскането на съседната нива с препарати и увреждането. Този съд е констатирал, че свидетелката, която е агроном по професия и е била член на комисията, не е категорична относно причината за нанесените поражения. Експертизата по делото също не е могла да отговори на какво се дължи увреждането, тъй като не е бил извършен оглед веднага след това, не са били взети листни проби и не е направено изследване в съответната компетентна токсикологична лаборатория. Веднага след пръскането токсикологична лаборатория би могла да установи наличието на съответния препарат и неговия химичен състав по реда на Наредба № 104 от 22.8.2006 г. за контрол върху предлагането на пазара и употребата на препарати за растителна защита. Отбелязано е от съда, че липсва справка от метеорологичната служба относно метеорологичните условия, от която да се установи, че вятърът е могъл да разнесе препарата от съседната нива с рапица в нивата със слънчоглед. Освен това съдът е посочил, че ищецът е пропуснал да поиска обезпечение на доказателствата, необходимо с оглед спецификата на спора. Мотивите на въззивния съд са съобразени с практиката на ВКС, според която причинната връзка не се предполага, а следва да бъде доказана безспорно от ищеца/решения № 243 от 10.06.2011 г. по гр.д. № 1398/2010 г. на Трето Г.О., № 267 от 31.03.2009 г. по гр.д. № 5334/2007 г. на Четвърто Г.О., № 454 от 23.09.2009 г. по гр.д.№1115/2008 г. на Второ Г.О., № 657 от 9.12.2009 г. по гр.д. № 500/2008 г. на Трето Г.О. и много други/. Въззивният съд не е приел, че причинната връзка задължително се установява с помощта на експертиза, както твърди касаторът посредством формулирания въпрос. Напротив, съдът е обсъдил в съвкупност всички събрани доказателства, включително показанията на члена на комисията, установила увреждането, за да изложи свои изводи относно наличието или липсата на причинна връзка, което също отговаря на практиката на ВКС/ решение № 454 от 23.09.2009 г. по гр. д. № 1115/2008 г. на Второ Г.О., № 657 от 9.12.2009 г. по гр.д. №500/2008 г. на Трето Г.О./. Необходимостта от експертиза при установяване на причинната връзка между деянието и вредоносния резултат зависи от твърдението на ищеца за деянието, от което е настъпило увреждането. В редица случаи за доказване на поредицата от факти, причинили увреждането, както и за връзката между тях, са необходими специални знания, каквито съдът не притежава. Налага се също доказателствата за тези факти да бъдат своевременно събрани, тъй като изчезват бързо с течение на времето. Точно такъв е и настоящият казус. Било е необходимо да се докаже видът на химическия препарат, с който е пръскана рапицата, за да се установи, че с него може да се причинят уврежданията на слънчогледа. Нужно е било също да се изясни дали вятърът към момента на третирането е разпръснал препарата в съседната нива. Данни за наличието на препарата са се съдържали в листата на слънчогледа и бързо са били унищожени, след като ищецът не е съобразил да предприеме своевременно действия по обезпечаване на доказателствата.
По тези съображения съдът приема, че поставеният от касатора въпрос на първо място не съответства на мотивите на въззивния съд, а превратно ги тълкува като отказ да се обсъдят другите доказателства, какъвто отказ не е налице. На второ място въпросът е фактически, а не правен, понеже необходимостта от експертиза възниква в зависимост от обстоятелствата по делото. Ето защо по този въпрос касационно обжалване на решението на Търговищкия окръжен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 208 от 29 декември 2015 г., постановено по в.гр.д. № 258 по описа за 2015 г. на Търговищкия окръжен съд, трети състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: