4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1204
гр.София, 14.12.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4966 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Н. срещу решение № 1084 от 12.6.2015 г., постановено по гр. д. № 1025 по описа за 2015 г. на Пловдивския окръжен съд, Х-ти граждански състав, в частта, с която е потвърдено решение № 468 от 16.02.2015 г. по гр. д. № 10356 по описа за 2014 г. на Пловдивския районен съд, Втори граждански състав, за отхвърляне иска на касатора за осъждане на Прокуратурата на Република България да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в резултат от обвинение по досъдебно производство № 61/2002 г. по описа на Второ РУП при ОДМВР-П., прокурорска преписка № 484/2002 г. на Пловдивската районна прокуратура над 3 000 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв.
Касаторът твърди, че решението на Пловдивския окръжен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи всички точки на ал.1 на чл.280 от ГПК по следните въпроси:
1. Как следва да се прилага указанието на ТР № 3 от 22.04.2004 г. по тълк. д. № 382004 г. на ОСГК, че при незаконно обвинение в повече от едно престъпление обезщетението следва да се определя глобално.
2. Как следва да се прилага т.19 на ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС? Мотивите на въззивния съд трябва ли да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност? Въззивната инстанция трябва ли да изложи собствени мотиви, а не направо да потвърди изводите на първата инстанция?
3. Следва ли при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди да се извърши обективна преценка в съвкупност на всички събрани по делото доказателства и всички обстоятелства, в това число продължителност на наказателното преследване, период на задържане, тежест на наказанието, негативните изживявания на пострадалия, характера и тежестта на упражнената процесуална принуда, вида и тежестта на приложеното физическо и психическо насилие?
4. Трябва ли съдът да обсъди психичното състояние на ищеца и да съобрази обезщетението и с установеното по делото психично заболяване, когато в заключението на вещото лице се сочи, че не са налице медицински данни как се е отразило воденото срещу ищеца наказателно производство, като вещото лице не формулира вероятната причина за отключване на психичното заболяване, или съдът е длъжен да се съобрази изцяло със заключението на вещото лице?
Ответникът по касационната жалба Окръжна прокуратура-П., не взема становище по нея.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът И. Н. е предявил в една искова молба искове за заплащане на обезщетение на неимуществени вреди, причинени от три наказателни досъдебни производства. Съдът е разделил производството по тези три иска и обжалваното решение касае един от исковете за вреди от дознание № 61/2002 г. по описа на Второ РУП при ОДМВР-П.. Това обстоятелство е мотивирало касатора да постави първия въпрос в изложението. Отговор на този въпрос се съдържа в постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 216 от 28.11.2014 г. по гр.д № 1604/2014г на Трето Г. О. на ВКС, в което е дадено разяснение как следва да се тълкува т.11 на Тълкувателно решение №3 от 22.04.2005 г. по тълк.д № 3/2004г ОСГК. Указанието, че обезщетението на неимуществени вреди трябва да се определя глобално, а не поотделно за всяко едно деяние, за което обвиняемият е бил оправдан, или наказателното производство срещу него е било прекратено, се отнася за случаите, когато искът за обезщетение за вреди от наказателно преследване за няколко деяния е предявен в едно гражданско производство. Няма пречка обаче да се заведат искове за вреди от множество наказателни дела в различни производства или съдът по своя преценка да раздели исковете/чл.210, ал.2 от ГПК/. Достатъчно е в решението наличието на другите производства да бъде взето предвид при установяване на причинната връзка и при определяне размера на обезщетението за вреди. По този начин в случая е постъпил въззивният съд, който се е съобразил с обстоятелството, че касаторът ще получи обезщетение и за вредите от другите наказателни производства. Следователно по първия въпрос на касатора обжалваното решение съответства на задължителната практика на ВКС, поради което по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска. Същият извод се отнася и за втория въпрос на касатора, тъй като въззивният съд е изложил свои собствени мотиви по съществото на спора и по този начин е спазил указанията на т.19 на ТР № 1 от 4.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. В тези мотиви се съдържа както анализ на доказателствата, така и посочване на конкретните обстоятелства, които съдът е взел предвид при определяне на размера на обезщетението-продължителност на наказателното производство, предвидените наказания за престъпленията, в които касаторът е бил обвинен, взетата мярка за неотклонение. Твърденията на касатора за извършено срещу него полицейско насилие не са могли да бъдат взети предвид, тъй като не са били доказани по делото. Въззивният съд е намалил размера на обезщетението заради процесуалното поведение на касатора в наказателния процес, който не е спазвал взетата мярка за неотклонение и е напускал страната, без да уведоми съответните власти и това е довело до спиране на наказателното производство за продължителни периоди от време. Следователно при определяне размера на обезщетението съдът се е съобразил с т.II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и е спазил чл.5, ал.2 от ЗОДОВ и т.3 на ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС. Ето защо и по третия въпрос в изложението касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд не следва да се допуска.
Четвъртият въпрос на касатора е неясно формулиран и представлява израз на неудовлетворението му от извода на съдебно-психиатричната експертиза, че не се доказва наличието на причинна връзка между наказателното производство и психичното му заболяване. Ето защо това питане не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, който да послужи като основание за допускане на касационно обжалване. Всъщност съдържащото се в този въпрос твърдение на касатора е невярно. Съдът не е пренебрегнал наличието на психиатрично заболяване у ищеца, а е съобразил обстоятелството, че наказателното производство е повлияло негативно на това заболяване.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1084 от 12.6.2015 г., постановено по гр. д. № 1025 по описа за 2015 г. на Пловдивския окръжен съд, Х-ти граждански състав, в частта, с която е потвърдено решение № 468 от 16.02.2015 г. по гр. д. № 10356 по описа за 2014 г. на Пловдивския районен съд, Втори граждански състав, за отхвърляне иска на И. Н. за осъждане на Прокуратурата на Република България да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в резултат от обвинение по досъдебно производство № 61/2002 г. по описа на Второ РУП при ОДМВР-П., прокурорска преписка № 484/2002 г. на Пловдивската районна прокуратура над 3 000 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: