О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 393
София, 24.06.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 4431/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 1370 от 02.07.2013 г., постановено по т. д. № 3146/2011 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав. С посоченото решение, след отмяна на решение № 513 от 26.05.2011 г. по т. д. № 574/2008 г. на Софийски градски съд, са отхвърляне предявените от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.76, ал.1, т.1 ЗМГО за установяване факта на нарушение на правото върху търговски марки „МАСТЕР/M.” с рег. № 37174 за стоки от класове 2, 17, 19, „МАСТЕР/M.” с рег. № 37173 за стоки от класове 35, 37 и 39 и „M.” – комбинирана, с рег. № 61311 за класове 1, 2, 17, 19, 35, 37, 39 и 40; иск с правно основание чл.76, ал.1, т.2 ЗМГО за преустановяване на нарушението на правото върху посочените търговски марки и иск с правно основание чл.76, ал.1, т.3 ЗМГО за заплащане на обезщетение за вреди от нарушението в размер на сумата 31 860 лв. за периода 01.01.2006 г. – 27.02.2008 г., и с оглед изхода на делото са присъдени разноски на ответника за двете съдебни инстанции в размер на 7 437.20 лв.
В касационната жалба се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане същото да бъде отменено, а исковете – уважени със законните последици.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, обосновани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
В писмен отговор по чл.287 ГПК ответникът по касация [фирма] – [населено място], изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел за безспорно, че ищецът [фирма] е притежател на посочените в исковата молба и ползващи се с правна закрила търговски марки „МАСТЕР/M.” с рег. № 37174 за стоки от класове 2, 17, 19, „МАСТЕР/M.” с рег. № 37173 за стоки от класове 35, 37 и 39 и „M.” – комбинирана, с рег. № 61311 за класове 1, 2, 17, 19, 35, 37, 39 и 40, както и че ответникът [фирма] използва в търговската си дейност знаци „Мастер Стандарт”, „Мастер Т.”, „Мастер Е.”, „Мастер Зид” и др., с които означава предлагани за продажба на пазара стоки.
За да отхвърли предявените от [фирма] против [фирма] искове с правно основание чл.76, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ЗМГО, Софийски апелативен съд е приел, че използването в търговската дейност на ответника на знаци, съдържащи словния израз „МАСТЕР/M.”, не съставлява нарушение по смисъла на чл.73, ал.1 във вр. с чл.13, ал.1 ЗМГО на притежаваните от ищеца три търговски марки. Този извод е обоснован с особеното мнение на вещото лице инж. А. Ч. от състава на съдебномарковата експертиза по делото, според което между марките на ищеца и използваните от ответника знаци, включващи в съдържанието си словния израз „M.” и съответна добавка /”zid”, “termo”, “eco”, “standart” и др./, няма сходство, което да създава реална възможност за подвеждане и объркване на потребителите относно произхода, източника и характеристиките на предлаганите от ответника стоки. Вещото лице е аргументирало становището си със съображения, че словният знак „M.” няма висока степен на отличителност, а е станал обичаен и често употребяван в търговската практика в смисъл на „майстор, експерт в строителството”, поради което се съдържа в множество регистрирани национални и европейски марки за идентични стоки и услуги; Няма визуално и смислово съвпадение между марките на ищеца, които включват само спорния словен елемент, и използваните от ответника знаци, които освен „M.”, съдържат и втори словен израз, подсказващ предназначението или качеството на обозначените стоки. Въззивният съд е преценил, че допълнителните словни елементи придават различно визуално и фонетично звучене на използваните от ответника знаци и „подсказвайки” предназначението и/или качеството на означените с тях стоки, отличават смислово знаците на ответника от марките на ищеца, като по този начин изключват идентичността и сходството между марките и знаците и намаляват вероятността от объркване и подвеждане на потребителите. Като самостоятелен аргумент в подкрепа на извода за липса на нарушение по смисъла на чл.73, ал.1 ЗМГО е посочено и установеното по делото обстоятелство, че при предлагане на стоките си за продажба, освен знаците със словен израз „M.”, съответно „МАСТЕР”, ответникът поставя винаги като отличителен белег върху стоките и знака на търговското обединение „А. груп”.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са осъществени поддържаните основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал като значими за изхода на делото следните въпроси : 1. При констатирана идентичност или сходство на стоките и услугите за които са регистрирани марките на ищеца и за които са ползвани знаците на ответника, и при идентичност в основния, водещ и доминиращ словен елемент „МАСТЕР/M.” в марките на ищеца, включен като такъв в използваните от ответника знаци, може ли да се направи извод за липса на сходство в сравняваните марки и знаци и за липса на вероятност в обръкване на релевантния кръг потребители; 2. Следва ли в производството по чл.76, ал.1, т.1 ЗМГО за установяване на факта на нарушение на правата върху марките в хипотезата на чл.13, ал.1, т.2 ЗМГО да се преценява в условията на кумулативност наличието на идентичност или сходство на марките на ищеца и ползваните от ответника знаци и наличието на идентичност или сходство на стоките и услугите, за които са регистрирани и се ползват знаците; 3. Следва ли в производството по чл.76, ал.1, т.1 ЗМГО да се преценява отличителността на марката на ищеца, ако същата е регистрирана от Патентното ведомство и тази експертна преценка е направена от материалната експертиза в производството по регистрация; 4. Кой е същественият елемент от фактическия състав на нарушението по чл.73 във вр. с чл.13 ЗМГО : преценката за идентичност или сходство на марките на ищеца и ползваните от ответника знаци и наличието на идентичност или сходство на стоките и услугите, за които са регистрирани марките и се ползват знаците, или преценката за отличителността на регистрираните и действащи на пазара повече от 8 години марки на ищеца; 5. Ако се приеме, че марката на ищеца е слабо отличителна, какъвто извод прави съдът, поради неотличителния характер на основния, водещ и доминиращ словен елемент „МАСТЕР/M.” в марките на ищеца и в знаците, използвани от ответника, при идентичност и сходство на стоките и услугите, за които са регистрирани марките и са използвани от ответника знаците, може ли да се направи извод за вероятност от объркване на потребителите; 6. Може ли да се направи извод за сходство между марките на ищеца и знаците на ответника, когато основният, водещ и домониращ елемент в марките на ищеца, идентичен с включения като такъв в ползваните от ответника знаци, е неотличителен, при идентичност и сходство на стоките и услугите, за които са регистрирани марките на ищеца и са използвани знаците на ответника.
Според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК са онези материалноправни или процесуалноправни въпроси, които са включени в предмета на спора и са обусловили формирането на правните изводи на съда, а не въпросите, които се отнасят до обсъждането и преценката на доказателствата, до възприемането на фактическата обстановка по спора и изобщо до правилността на обжалваното решение; Правилността на решението не е предмет на производството по чл.288 ГПК, поради което евентуалната необоснованост и незаконосъобразност на изводите, до които е достигнал съдът, не може да послужи като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол.
Формулираните от касатора въпроси са относими към предмета на въведения с исковете по чл.76, ал.1, т.1 – т.3 ЗМГО правен спор, но не са от значение за изхода на делото в смисъла, изяснен в цитираното тълкувателно решение. Всички въпроси са базирани на твърдението, с което касаторът – ищец е обосновал поддържаното пред инстанциите по същество нарушение на правата му върху процесните търговски марки, а именно – че използваните в търговската дейност на ответника знаци са идентични/сходни на защитените от него търговски марки и че поради сходството/идентичността на предлаганите от двамата стоки съществува вероятност от объркване на потребителите и за свързване на знаците с марките. За да отхвърли исковете по чл.76, ал.1, т.1 – т.3 ЗМГО, въззивният не се е абстрахирал от идентичността и/или сходството на предлаганите от двете страни стоки, както се внушава в част от поставените въпроси, а е отрекъл наличието на нарушение по смисъла на чл.73, ал.1 ЗМГО на марките поради извода за установена по делото липса на идентичност/сходство между марките на ищеца и ползваните в търговската дейност на ответника знаци. Освен това, без да отрича безспорния между страните факт, че ползваните от ответника знаци включват в съдържанието си доминиращия в марките на ищеца словен израз „МАСТЕР/M.”, съдът е съобразил две съществени обстоятелства, изключващи нарушението по смисъла на чл.73, ал.1 ЗМГО – широката употреба на този израз като словен елемент в съдържанието на множество регистрирани национални и европейски марки, лишаваща го от висока степен на отличителност, и използването му от ответника в съчетание с други словни изрази и със знака „А. груп”, указващи ясно на потребителите предназначението на стоките и търговеца, който ги предлага за продажба. Изложеното сочи, че решаващият извод на въззивния съд за липса на нарушение по смисъла на чл.73, ал.1 ЗМГО като предпоставка за основателност на исковете по чл.76, ал.1, т.1 – т.3 ЗМГО произтичат от преценката на фактите и доказателствата по делото, която е от значение за правилността на обжалваното решение. Въпросите по п.1, п.2, п.4, п.5 и п.6 от изложението са насочени изцяло към обосноваване неправилността на тази преценка, поради което не попадат в приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне. Що се отнася до въпроса по п.3 – за възможността в производството по чл.76 ЗМГО да се преценява отличителността на марка, която е регистрирана в Патентното ведомство след извършена експертиза за отличителност, същият изобщо не е повдиган пред въззивния съд и не е обсъждан в решението, което го лишава от значимост за изхода на делото.
Искането на касатора за допускане на касационно обжалване е неоснователно и поради недоказаност на специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК допълнителна предпоставка – противоречива практика на съдилищата по поставените в изложението въпроси. Естеството на въпросите е такова, че техният отговор е обусловен изцяло от преценката на специфичните за конкретното дело факти и доказателства, предопределяща произнасянето на съда дали използването в търговската дейност на ответника на знаци, включващи в съдържанието си словен елемент от съдържанието на регистрираните от ищеца търговски марки, съставлява използване на марката по смисъла на чл.13, ал.1, т.2 ЗМГО и може да се квалифицира като нарушение на правото върху марките по смисъла на чл.73, ал.1 ЗМГО. От преценката на специфични за конкретния спор факти и доказателства и в частност – от становището на съдебномарковата експертиза по делото за пълна идентичност между знак и марка, използвани за означаване на идентични стоки, е обусловено и произнасянето в представеното с изложението решение № Т-122/25.01.2010 г. по в. гр. д. № 1133/2008 г. на Софийски апелативен съд /влязло в сила/, с което са уважени искове по чл.76, ал.1, т.1 – т.3 ЗМГО за нарушение на права върху регистрирана търговска марка. Не съществува противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК между практиката в цитираното и в обжалваното решение, тъй като различното разрешаване на споровете по чл.76, ал.1 ЗМГО е резултат от различните правнорелевантни факти по всяко от делата, а не от различно тълкуване и прилагане на идентични правни разпоредби. Останалите две решения, на които се е позовал касаторът – решение № 1313/26.01.2009 г. по гр. д. № 1522/2009 г. на Софийски апелативен съд и решение № Т-529/09.12.2010 г. по гр. д. № 371/2010 г., не съдържат данни да са влезли в сила и с оглед указанията в т.3 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не съставляват източник на съдебна практика по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е заявено бланкетно и не следва да се обсъжда.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение по т. д. № 3146/2011 г.
В зависимост от изхода на делото ответникът по касация има право на разноски по чл.78, ал.3 ГПК, за които е направено искане в отговора на касационната жалба. С отговора на жалбата са представени два договора за правна защита и съдействие, сключени съответно на 18.11.2013 г. с адв. Г. Р. и на 22.11.2013 г. с адв. Ц. Т.. От договорите е видно, че ответникът е заплатил на адв. Р. адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв., а на адв. Т. – възнаграждение в размер на 1 000 лв., за изготвяне на отговор по чл.287 ГПК и за защита и процесуално представителство пред ВКС. По аргумент от чл.78, ал.1 ГПК ответникът има право на разноски за адвокатско възнаграждение само за един адвокат, а предвид приключването на производството пред ВКС с недопускане на касационното обжалване, същият няма право на разноски за производството по чл.290 ГПК, в което е следвало да се осъществи възложеното на пълномощниците му процесуално представителство. Поради това настоящият състав на ВКС приема, че на ответника по касация следва да се присъдят разноски за един адвокат само за стадия на производството по чл.288 ГПК в размер на сумата 1 100 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на № 1370 от 02.07.2013 г., постановено по т. д. № 3146/2011 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], З. промишлена зона, [улица], да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], ет.2, ап.8, сумата 1 100 лв. /хиляда и сто лв./ – разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :