Определение №396 от 41362 по гр. дело №1364/1364 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 396

С. 29.03.2013г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 26 март две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова

разгледа докладваното от съдията Ц. Г. дело № 1364/2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на ищеца и ответника В. П. Б..
Ищецът Д. П. Б. от [населено място], чрез пълномощника си адв. К. М., обжалва въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV-Г възз. с-в, № 1847 от 16.03.2011г. по в.гр.д. № 15 847/2011г., поправено с решение № 1847А от 11.06.2012г., в частта, с която е оставено в сила решението на Софийски районен съд, 31 с-в, № І-63/03.06.2010г. по гр.д. № 9649/2007г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. П. Б. против П. Д. Б. и В. П. Б. иск за прогласяване за нищожно дарението, извършено с нот. акт № 155/2002г., с което П. Д. Б. и Ц. В. Б. даряват на В. П. Б. описания в решението недвижим имот.
Ответникът В. П. Б. от [населено място] чрез пълномощника си адв. В. Г. обжалва решението в частта, с която първоинстанционното решение е отменено в частта по иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН и вместо него с въззивното решение е възстановена запазената част на Д. П. Б. от наследството на Ц. В. Б. в размер на 1/4 и е намалено дарението по договора с нот. акт № 155/2002г. с 1/8 ид. части.
Всеки от касаторите оспорва касационната жалба на противната страна.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и са процесуално допустими.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
1. По касационната жалба на ищеца Д. П. Б.:
За да остави в сила решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. П. Б. иск за прогласяване за нищожно извършеното с нот. акт № 155/2002г. дарение, с което П. Д. Б. и Ц. В. Б. са дарили на ответника В. П. Б. процесния апартамент, въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал предпоставките на чл. 31, ал. 2 ЗЗД. Унищожението на договора поради недееспособност може да се иска и след смъртта на лицето, ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособност произтича от самия договор. Това правило намира съответно приложение и за упълномощителната сделка, извършена от Ц. Б. /чл. 44 ЗЗД/. За материалната легитимация по потестативното право ищецът следва да докаже, че е искано поставяне под запрещение на неговата майка и особеното исково производство е било прекратено поради нейната смърт. Съдържанието на упълномощителната сделка изключва извода, че към 30.10.2002г. тя не е разбирала свойството и значението и/или последиците от извършеното. Единствено осъществима е първата алтернативна предпоставка на чл. 31, ал. 2 ЗЗД, но ищецът не я твърди и не я доказва. Следователно не може да се иска унищожаването на упълномощителната сделка, а договорът за дарение от 6.12.2002г. е произвел действие.
В изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК касаторът Д. П. Б. моли да се допусне касационно обжалване поради недопустимост на въззивното решение. Излага съображения, че съдът неправилно е квалифицирал предявения иск по чл. 31 ЗЗД, а не по чл. 26, ал. 2 ЗЗД – нищожност поради липса на съгласие, тъй като дарителката не е могла да изрази воля за каквото и да било прехвърляне на нейна собственост.
ВКС намира, че не е налице вероятност въззивното решение да е недопустимо за да се допусне касационно обжалване за проверка на допустимостта, съобразно дадените в т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС указания. В исковата молба са изложени обстоятелства, че дарителката е страдала от заболявания, засягащи съдовата система и мозъчната дейност, дементен синдром и др., поради което не е била в състояние да формира своя правна воля и да се грижи за интересите си, съответно да предостави валидно пълномощно за извършване на дарение. С постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 309 от 14.07.2011г. по гр.д. № 1890/2010г. ІV г.о. ВКС за уеднаквяване на съдебната практика е прието, че когато се атакува действителността на сделка /в този случай също упълномощителна за разпореждане с недвижим имот/ с твърдения, че дееспособно физическо лице не е могло да разбира и ръководи действията си поради увредено здравословно и психическо състояние, е наведено основание за унищожаемост по чл. 31 ЗЗД. Такива твърдения не могат да се подвеждат под основанието „липса на воля” за извършване на упълномощителната сделка, обуславяща квалификация по чл. 26, а. 2 ЗЗД, тъй като липсата на воля при едностранните сделки и липсата на съгласие при договорите, трябва да е съзнателна /съзнавана/, без съзнателно намерение на страната да се обвърже с договора. В същия смисъл са и решение № 249/23.07.2010г. по гр.д. № 92/2009г. ІV г.о. ВКС и решение № 949/07.09.2010г. по гр.д. № 653/2009г. ІV г.о. ВКС, също постановени по реда на чл. 290 ГПК. Когато липсата на съгласие е по причина слабоумие или душевна болест на лицето, които дават основание за поставянето му под запрещение, опорочаването на волята води до унищожаване на договора, като сключен от дееспособно лице, което не е могло да разбира и ръководи постъпките си – чл. 31 ЗЗД. Сключената сделка от дееспособно лице, което при сключването й не е могло да разбира или да ръководи действията си е унищожаем, а правната квалификация на иска за недействителност на сделката е по чл. 31 ЗЗД, така както е приел и въззивният съд.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на ищеца.
2. По жалбата на ответника В. П. Б.:
За да уважи иска по чл. 30 ЗН въззивният съд е приел, че договорът от 6.12.2002г. накърнява запазената част на ищеца от 1/4, която чл. 29, ал. 3 ЗН му признава. На основание чл. 30 ЗН съдът е длъжен да я възстанови като съответно намали извършеното от Ц. Б. в полза на ответника В. Б. дарение.
К. В. П. Б. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса следва ли при предявен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН да се определи наследствената маса по реда на чл. 31 ЗН, за да се пресметне дали изобщо е накърнена запазената част. Прилага решение № 93 по гр.д. № 491/2002г. І г.о. ВКС с което е прието, че съобразно разпоредбата на чл. 31 ЗН наследствената маса включва цялото наследство, като се извадят задълженията на наследодателя и увеличението на наследството по чл. 12 ЗН, а след това се прибавят даренията според тяхното положение, към момента на подаряването и стойността им към момента на откриване на наследството; определение № 201/2009г. ІІІ г.о. ВКС по чл. 288 ГПК; решение от 15.10.2003г. по гр.д. № 14842/2002г. на Софийски районен съд и решение от 31.05.2004г. по гр.д. № 1077/2004г. на Софийски районен съд на които липсва отбелязване за влизане в сила.
ВКС намира, че не е налице твърдяното противоречие в съдебната практика поради следните съображения:
Действително при иск за възстановяване на запазена част се формира наследствена маса, включваща цялото наследство, след което се прибавят даренията. В случая обаче касаторът, който претендира запазване на безвъзмездното разпореждане и черпи права от наличието на друго имущество, което е достатъчно да покрие запазената част на ищеца, не е твърдял наличието на останало от наследодателката имущество и не е ангажирал доказателства в тази насока, поради което съдът не е следвало да формира маса по чл. 31 ЗН. При липса на данни какво имущество включва наследствената маса, съдът следва да приеме, че наследствената маса включва само имуществото, предмет на безвъзмездното разпореждане и да го намали съответно на запазената част – в този смисъл решение № 1180/1.11.2000г. по гр.д. № 1505/1999г. ІІ г.о. ВКС.
Водим от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV-Г възз. с-в, № 1847 от 16.03.2011г. по в.гр.д. № 15 847/2011г., поправено с решение № 1847А от 11.06.2012г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател:

Членове:

.

Оценете статията

Вашият коментар