О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 4
София, 04.01.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети януари………………………………
две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря………………………………..….………………………………………………….в присъствието на прокурора ………….………………………………………….. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………
гр.дело N 809/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от [фирма], [населено място], подадена чрез пълномощника му адв. Е. А. от АК-София, срещу решение № 174 от 28.03.2011 година по гр.д. N 927/2010 година на Софийския окръжен съд в частта, с която обезщетението за неимуществени вреди е увеличено спрямо присъденото с решение № 113 от 12.07.2010 г. по гр.д. № 125/2010 г.на Свогенския районен съд от 4000 лева на 9600 лева по иск, предявен от В. В. В. от [населено място], [община] срещу касатора с правно основание чл.200, ал.1 КТ.
Ответницата В. В. В. от [населено място], [община], чрез пълномощника си адв. З.. Н., оспорва жалбата с писмен отговор, депозиран по реда на чл.287 ГПК. Излага съображения за липса на основание за допускане на обжалването, както и по съществото на правния спор. Претендира разноски за касационното производство.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предвидените в закона предпоставки, поради следното:
В изложението на касатора са посочени основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, но те не са обосновани. Поставен е въпросът как се определя размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, като се поддържа, че решението е постановено в разрез с П № 4/23.12.1968 г. на ПлВС. Питането е формулирано в общ материалноправен аспект и се отнася до критериите, които се прилагат от съдилищата при определяне размера на репарацията. Възпроизведен е текстът на постановлението относно понятието „справедливост” и необходимостта от конкретна преценка на фактите и обстоятелствата по делото. Доводите следва да се квалифицира по чл.281, т.3 ГПК – за неправилност на решението, поради постановяването му в разрез с материалния закон /чл.200, ал.1 КТ и чл.52 ЗЗД/ и процесуалния закон /чл. 235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК/. Те са по съществото на правния спор и могат да се разгледат само при допускане на касационното обжалване, а както вече се посочи, в случая липсват предпоставките за преодоляване на тази фаза от процеса. Развитите доводи приповтарят оплакванията в касационната жалба и не удовлетворяват никоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК. Независимо от това може да се посочи, че въззивното решение е съобразило изискванията на чл.52 ЗЗД и установените по делото релевантни факти – настъпила е трудова злополука, в резултат на която ищцата е получила травма и фрактура на лявата бедрена става – бедрената шийка. Била е оперирана с извършено ендопротезиране на лява тазобедрена става /поставяне на изкуствена тазобедрена става/. Временната нетрудоспособност е продължила почти седем месеца след злополуката, но самото увреждане има траен характер. Преживяният стрес е прераснал в посттравматично стресово разстройство, което е започнало да отзвучава след период от седем месеца. С ЕР на ТЕЛК от 11.06.2010 г. е призната пожизнено 50 % трайно намалена работоспособност. Установен е интензивния характер на болките при травмата и в следоперативния период, наличието на такива и към момента на постановяване на въззивното решение, изключителните неудобства в придвижването – с патерици, а сега с бастун и мн. други релевантни обстоятелства. Наличието на сериозна разлика в размера на репарациите, определени от първата и втората инстанция, не обосновава извод за неправилно приложение на закона, нито за необходимост от допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 174 от 28.03.2011 година по гр.д. N 927/2010 година на Софийския окръжен съд в частта, предмет на касационно разглеждане.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], ДА ЗАПЛАТИ на адв. З. Г. Н. от АК-София, сумата 500 лева /петстотин лева/, съставляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, на основание чл.38, ал.2 ЗА.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.