О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 408
[населено място] ,08.06.2012
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на двадесет и трети май , през две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1299 / 2011 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ Р. / България „ ЕАД против постановеното на 05.10.2011 год. решение № 1286 по гр.д.№ 1691 / 2011 год. на Пловдивски окръжен съд , Гражданска колегия , с което е потвърдено решение № 118 / 16.03.2011 год. на Карловски районен съд, по гр.д.№ 1577 / 2010 год. , с което е отхвърлен предявеният от касатора против Д. С. Ц. иск с правно основание чл.422 от ГПК ,за установяване съществуването на вземането му към същата , на основание договор за поръчителство от 12.06.2009 год. във връзка с Договор за овърдрафт № 53586 от 27.05.2008 год . , изменен и допълнен с анекс № 1 / 11.06.2009 год. ,сключен между банката и ЕТ „ Н. -Н. Р. „ / кредитополучател / , за главница в размер на 15 268,02 лв., просрочена редовна лихва от 569 ,24 лева и наказателна лихва от 907,17 лв. . К. оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.147 ал.1 от ЗЗД , във връзка с определяне началния момент от който тече 6 месечния срок, визиран от разпоредбата в случай на уредена в договора за кредит хипотеза на предсрочна изискуемост .Формулира основания за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 е т.3 ГПК.
Ответната страна оспорва касационната жалба , като по допустимостта на касационното обжалване счита, че не е покрит допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, тъй като цитираните съдебни решения , задължителна съдебна практика , като постановени по реда на чл.290 от ГПК , не разкриват идентичност във фактическата обстановка , обусловила правните изводи , с настоящата и респ. тези правни изводи са неотносими към процесния спор .Последното страната основава на факта на уговорена с договора за овърдрафт безспорна, категорично настъпваща автоматично , при настъпването на визираните в договора предпоставки , предсрочна изискуемост на вземането по дълга , изключваща необходимост от изрично едностранно волеизявление за упражняване правото на кредитора, адресирано до длъжника . Намира необоснован , със значение относно тълкуването на конкретна правна норма , с цел точното прилагане на закона и за развитието на правото , допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК .
Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение , констатира че касационната жалба е подадена в срока по
чл. 283 ГПК и съдържа реквизитите съгласно чл.284 от ГПК, като изхожда от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
По допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Спорът по делото е концентриран върху началния момент на 6 – месечния срок, съгласно чл.147 ал.1 от ЗЗД, с изтичането на който се погасява отговорността на поръчителя, при непредявен в същия срок иск от кредитора . Ответницата Д. Ц. е поръчител по силата на сключен договор за поръчителство от 12.06. 2009 год. , в обезпечаване вземанията на касатора към длъжника ЕТ „ Н. – Н. Р. „ – кредитополучател по сключен с „ Р. / България / „ ЕАД договор за овърдрафт № 53586 / 27.05.2008 год. и анекс към същия . Съгласно чл.10 от договора за овърдрафт , при неплащане – изцяло или частично – на което и да е задължение / главница, редовна, наказателна лихва / по същия , в продължение на 90 дни от падежа на това задължение , считано от 91-вия ден кредитът / непогасена главница, редовна и наказателна лихви, дължими такси и разноски / става автоматично предсрочно изискуем . Предложение второ на същата разпоредба изрично визира, че Банката не уведомява кредитополучателя и солидарния длъжник за настъпилата автоматична предсрочна изискуемост . Ищецът твърди , че е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, с оглед непогасени задължения на вноски , първата от които с падеж от 15.12.2009 год.,поради което и считано от 91 – вия ден след тази дата следва да се счита течащ 6-месечния срок , съгласно чл.147 ал.1 от ЗЗД, неизтекъл към датата на подаване заявлението за издаване заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК / 28.04.2010 год. / . Ответницата твърди, че с оглед уговореното в чл.10 от договора за овърдрафт, автоматичната предсрочна изискуемост е настъпила на 91 –вия ден, считано от падежа на първата , забавена повече от 90 дни и неразплатена до изтичането на тези 90 дни , погасителна вноска – 15.06.2009 год. . Считано от 16.09.2009 год., 6 – месечния срок се явява изтекъл към 16.03.2010 год., т.е . преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК . Ищецът се е позовал на междувременно извършени погашения от длъжника на вноските по кредита с падежи в периода юни – октомври 2009 год. , но безспорно следващи 16.09.2009 год. – към 22.10.2009 година, т.е. след момента на твърдяна от ответницата , като настъпила към същия , предсрочна изискуемост на дълга . Упражняване правото си за обявяване кредита за предсрочно изискуем кредитодателят – касатор твърди осъществено с осчетоводяването на дълга като такъв – на 25 януари 2010 год. . Въззивният съд е споделил тезата на ответницата и отхвърлил иска, приемайки че 6 –месечния срок съгласно чл.147 ал.1 от ЗЗД тече ,считано от 91- вия ден от настъпване изискуемостта на първата неразплатена, вкл. до изтичането на 90-дневния период на забавата , погасителна вноска , респ. се явява изтекъл преди подаването на заявлението по чл.417 от ГПК .
В обосноваване на допустимост на касационното обжалване , касаторът сочи два материалноправни въпроса.Първият от тях е : „ Автоматично ли настъпва предсрочната изискуемост на кредита вцялост , съгласно условията на сключения договора за кредит / в случая – с изтичане на 90 дни ,считано от падежа на първото дължимо вземане, независимо от главница, лихва или разноски / или във всички случаи е необходимо изрично волеизявление или действие на кредитора , в упражняване правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем , отправено до длъжника, респ. поръчителя / вкл. с оглед чл. 2.4.2 от сключения договор за поръчителство / , считано от което действие или волеизявление тече срока по чл.147 ал.1 ЗЗД ? „. К. твърди , че въззивното решение е постановено в противоречие със задължителна съдебна практика – решения , постановени по реда на чл.290 от ГПК : решение № 58 от 15.04.2009 год. по т.д.№ 584 / 2008 год. на ІІ т.о. на ВКС и решение № 130 / 27.10.2009 год. на ВКС по т.д.№ 139 / 2009 год. на І т.о. на ВКС . К. намира, че в същите се обосновава точно противоположния правен извод, а именно : право на кредитора е да се ползва от клаузата за обявяване предсрочна изискуемост на вземанията си спрямо длъжника , поради което и същата не настъпва автоматично, а с упражняване правомощието на Банката да направи кредита предсрочно изискуем , чрез действие или волеизявление, от който момент тече и 6 – месечния срок по чл.147 ал.1 от ЗЗД .
Така поставения първи въпрос отговаря на общия критерий за допустимост на касационното обжалване , явявайки се правен въпрос по смисъла на т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС – безспорно включен в предмета на спора и обусловил решаващите изводи на въззивния съд . Не е обоснован, обаче, допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК .Така постановените съдебни решения действително обосновават противен на изложения от въззивния съд правен извод , но не в хипотеза на постигнато изрично съгласие на страните по договора за кредит , за „автоматична „ , безусловна трансформация на кредита в предсрочно изискуем при определени предпоставки , изрично освобождаваща кредитодателя от задължение за нарочно уведомяване на длъжника . Така в решение № 58 / 15.04.2009 год. по т.д.№ 584 / 2008 год. на ІІ т.о. на ВКС се коментира текста от договора за кредит , визиращ „ уговорено право на банката да направи кредита предсрочно изискуем „ , както и че клаузите на договора не предвиждат „ безусловно трансформиране на кредита в предсрочно изискуем „ . Решение № 130 / 27.10.20009 год. по т.д.№ 139 / 2009 год. на І т.о. на ВКС също сочи , че изводът за ненастъпваща автоматично предсрочна изискуемост ,без предприемане действия от кредитора за реализиране правото му да обяви такава , е обусловен от съдържанието на сключения договор за банков кредит . Всяко от решенията предвижда задължение за уведомяване единствено на длъжника . Други обстоятелства , в обосноваване на допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по така поставения въпрос , касаторът не е изложил .
Вторият формулиран въпрос съдът намира, че не отговаря на общия критерий за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК , тъй като не представлява правен въпрос по смисъла на т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. По същество същият цели , основавайки се на установената от закона – чл.76 ал.2 от ЗЗД поредност в погасяване на задълженията – да обоснове автоматична предсрочна изискуемост с начален момент ,определим от изискуемостта на задължението за лихва . Като цяло , вкл. с изложението по същия, въпросът остава неясен : „ При анюитетен погасителен план, съобразявайки чл.76 ал.2 от ЗЗД , не следва ли да се приеме, че началната дата на забавата на длъжника е началната дата от която започва начисляване на лихва върху вземането за лихви , съответно е и дата на настъпилата предсрочна изискуемост – 22.10.2009 година? . Подобен довод е в директно противоречие с клаузата на чл.10 от договора за овърдрафт, предпоставяща автоматична предсрочна изискуемост с оглед което и да е неизпълнено парично задължение , независимо от вида му , в продължение на повече от 90 дни от падежа му , поради което е изначално неотносим към предмета на спора ,а и не е наведен в хода на производството , нито е обусловил решаващите изводи на съда . В този смисъл коментар на сочения допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК е изключен .
Водим от горното , Върховен касационен съд, второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1286 / 05.10.2011 год. по гр.д.№ 1691 / 2011 год. на Пловдивски окръжен съд, Гражданска колегия .
ОСЪЖДА „ Р. / България / „ ЕАД да заплати на Д. С. Ц. 900 лева , понесени разноски по касационното обжалване – платено адвокатско възнаграждение .
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :