5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№466
[населено място] ,22.06.2012
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на двадесет и трети май , през две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против постановеното на 25.08.2011 год. решение № 375 по гр.д.№ 481 / 2011 год. на Благоевградски окръжен съд , с което е потвърдено решение от 14.03.2011 год. по гр.д.№ 914 / 2010 год. на Районен съд – Гоце Делчев , с което е отхвърлен предявеният от касатора против Е. Д. П. иск , с правно основание чл.422 от ГПК, за установяване по отношение на [фирма], че същата дължи на дружеството сумата от 14 769 лева , на основание запис на заповед от 14.12.2009 год. . К. оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.266 ал.3 вр. с чл. 145 и чл.146 ГПК , лишили го от възможността за адекватна защита. Формулира основания за допустимост на касационното обжалване в хипотезите на чл.280 ал.1 т. 1 от ГПК .
Ответната страна – Е. П. – не е взела становище по касационната жалба .
Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение , констатира че касационната жалба е подадена в срока по
чл. 283 ГПК и съдържа реквизитите съгласно чл.284 от ГПК, като изхожда от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
По допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК, за установяване задължение на ответницата по запис на заповед от 14.12.2009 година , издаден от същата в полза на [фирма]. Ответницата, навеждайки доводи за недействителност на менителничния ефект – издаването му при заплаха , упражнена от представители на ищеца , обосноваващо унищожаемост / чл. 30 ЗЗД / , паралелно е възразила, че като служител на дружеството [фирма] , упражнявайки трудова функция – управител на магазин , е била набедена за липси на стоки – собственост на ищцовото дружество , които [фирма] , намиращо се в облигационно правоотношение с [фирма] , е продавало от името и за сметка на ищеца , като издадената запис на заповед обезщетява ищеца – собственик на стоките , за тия именно липси. По същество ответницата сочи каузално / трудово / правоотношение с трето лице , спорна , като възникнала , отговорност по което е обусловило издаването на менителничния ефект , но не в полза на работодателя , а в полза на ищеца , без да е налице основание за отговорност спрямо последния . При тази позиция на ответницата , именно ищецът, потвърждавайки така заявените факти по основанието за издаването на записа на заповед – констатирани липси на стоки , поверени на [фирма] за продажба , е заявил наличие на извъндоговорно основание за отговорността на ответницата, но спрямо себе си . Менителничният ефект се твърди издаден в обезпечение вземане на ищеца от обезщетение за вреди , съизмерими със стойността на липсващите стоки / изрично – раздел ІІІ на допълнителна искова молба и раздел ІV на въззивна жалба / . С предварителния си доклад по делото – определение № 3220 / 11.10.2010 год., а и с окончателния такъв – с.з. от 01.11.2010 год. – първоинстанционният съд , при така разменените становища, не е указал на ищеца установяване на конкретни факти и обстоятелства , като единствено му е указал да допълни и уточни искането си пред съда , предвид желанието да бъде установено парично задължение въз основа на менителничния ефект и взетото становище по отговора на ответницата . Тези му действия касаторът намира в нарушение разпоредбите на чл.145 и чл.146 ГПК , с което изрично е мотивирал и въззивната си жалба . Въззивният съд е разгледал наведените доводи за процесуални нарушения и е приел, че липсват такива , на основание което е отхвърлено и доказателственото искане на ищеца по чл.266 ал.3 от ГПК. Приел е , че съдът е задължен да даде указания по твърдени от страната факти , както и че не е длъжен да сочи недостатъчност на събраните доказателства, освен в случай , че същите са негодни като доказателствени средства. Въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния , като изрично е посочил ,че отговорността за липси на работник или служител, констатирани при изпълнение на възложена му трудова функция по събиране, съхраняване , разходване и отчитане на парични средства , каквато е функцията на ответницата , е отговорност към работодателя – трето за спора лице – [фирма] . Действително мотивите на съда са непоследователни , доколкото коментират и липса на доказани вреди за ищеца , но по същество не се основават на недоказани вреди по твърдяно каузално правоотношение между ищеца и ответницата.
В обосноваване допустимост на касационното обжалване [фирма] формулира три въпроса .Първият от тях е фактологично обусловен – по преценка допуснати конкретни нарушения на чл.7, чл.145 ал.1 ал.2 и чл.146 ал. 1 т.5 и ал.2 на ГПК , при това от първоинстанционния съд и като такъв е изначално неотносим към въззивното решение . Същият не е правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК , тъй като не предпоставя еднозначен отговор, базиран на правни изводи на въззивния съд по приложението на процесуалния закон и практиката по приложението му , а предпоставя проверка и извод, които са предмет на касационното производство по същество, на основанията по чл.281 т.3 от ГПК . Значението на допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила , спрямо правораздавателната дейност и постановения съдебен акт от въззивната инстанция , са предмет на втори и трети въпроси. Същите , конкретизирани съгласно правомощието на касационната инстанция по т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , са : 1 / Ако първоинстанционният съд е допуснал нарушения на чл. 7, чл.145 и чл.146 от ГПК / в конкретния случай – по указване на страната за кои факти и обстоятелства не сочи доказателства, както и по указване разпределението на доказателствената тежест за установяване на каузално правоотношение с ответницата / , въззивният съд допуска ли нарушение, в случай че сам не извърши тези действия и ако не ги извърши , какви са правните последици от това ? и 2 / При допуснати нарушения от първоинстанционния съд на чл.7, чл.145 ал.1 и чл.146 ГПК ,свързани с доказването и направено доказателствено искане , неуважено на основание на чл.266 ал.3 от ГПК , налице ли е процесуално нарушение на въззивния съд ? .
Настоящият състав намира, че поставените въпроси не покриват общия критерий за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК , тъй като не са относими към твърдяно процесуално бездействие на съда относно конкретни факти , въведени от ищеца в процеса , установяващи каузално правоотношение с ответницата , обуславящо възникнала отговорност за вреди на същата към ищеца , обезпечена със записа на заповед . Сочените от ищеца, годни да обосноват отговорност обстоятелства , са за каузално правоотношение между ответницата и трето лице – нейн работодател / специалната отчетническа отговорност за липси – щети с неустановен произход / . Задължение за указване на страната посочване на годни да обосноват каузално правоотношение между страните по спора обстоятелства, решаващият съд не е имал , а и давайки ги би нарушил принципа за безпристрастност и равенство на страните в процеса / чл.9 ГПК /. Конкретен произход на вредата , отново неясен, за възникнала към ищеца отговорност на ответницата , се сочи едва във въззивната жалба – продавани от същата , но от името и за сметка на [фирма] , стоки на трети лица , без заплащане на цената , при това се сочи издаден запис на заповед за цената от купувач в полза на продавача [фирма] – страна по облигационно правоотношение с ищеца . В този смисъл формулираните процесуалноправни въпроси са неотносими към предмета на спора и решаващите изводи на съда . Установяването на липси за работодателя , предвид спецификата на този вид щета / с неустановен произход / и спецификата на реализирането на отговорността за същата , само по себе си не би установило вреда за ищеца, вкл. съобразявайки облигационното правоотношение между него и [фирма], по което са предадени твърдените като липсващи вещи . В този смисъл настоящият състав възприема и указанията на първоинстанционния съд за допълване и уточнение на позицията на касатора по издаване записа на заповед в обезпечение на отговорност на ответницата от непозволено увреждане , след като същата оспорва тази си отговорност ,вкл. към работодателя .
Следва да се съобрази , че на поставените процесуалноправни въпроси принципен отговор съдебната практика вече е дала , в който смисъл са цитираните от касатора съдебни решения : по чл.145 и чл.146 ГПК – реш.№ 866 / 13.12.2010 год. по гр.д.№ 1553 / 2009 год. на І г.о. на ВКС ; реш.№ 700 / 06.12.2010 год. по гр.д.№ 304 / 2010 год. на ІІІ г.о. ВКС ; реш. 172 от 23.03.2010 год. по гр.д.№ 386 / 2009 год. на ІІІ гр. отд. и реш.№ 255 от 11.07.2011 год. по гр.д.№ 587 / 2010 год. на ІV гр. отд., относимо и към приложение нормата на чл.266 ал.3 ГПК , а също и известните на състава : реш.№ 135 / 20.12.2010 год. по т.д.№ 13 / 2010 го. на І т.о. ; реш. № 110 от 17.08.2011 год. по т.д.№ 597/ 2010 год. на ІІ т.о. , решение № 429 от 121.06.2010 год. по гр.д.№ 1151 / 2009 год. на І г.о. на ВКС и др. / . Постановеното въззивно решение не се явява в противоречие с така цитираните решения . Както се сочи в решение – задължителна съдебна практика , цитирана от самия касатор – реш.№ 310 / 30.07.2010 год. по гр.д.№ 1086 / 2009 год. на ІІ г.о. на ГК на ВКС, задължението на съда по чл.146 ал.2 от ГПК се отнася до факти , на които страната се е позовала в съответните процесуални срокове. Релевантни факти , свързани с каузално правоотношение между себе си и ответницата по спора , ищецът не е заявил .
Водим от горното , Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 375 / 25.08.2011 год. по гр.д.№ 481 / 2011 год. на Окръжен съд – Благоевград .
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :