3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 416
С., 06.04.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 15 март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1544/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. на Република България, подадена от В. П. – прокурор в Окръжна прокуратура[населено място], срещу въззивното решение на К. окръжен съд от 16.06.2010г. по в.гр.д. № 159/2010г., с което е отменено частично решението на К. районен съд, № 9 от 11.01.2010г. по гр.д. № 1387/2009г., и с въззивното решение е увеличено обезщетението за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение от 1000 лв. на 2500 лв. по нохд. № 470/2006г. К. и от 2000 лв. на 4000 лв. по нох. № 549/2008г. ВКС, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ.
Постъпила е и частна жалба от П. на Република България срещу определението на К. окръжен съд от 01.10.2010г., постановено по същото дело, с което е отхвърлена молбата на Окръжна прокуратура[населено място] за изменяване на въззивното решение в частта, с която П. е осъдена да заплати 10 лв. държавна такса.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба и частната жалба са подадени в срока по чл. 283 ГПК, съответно по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице срещу подлежащи на обжалване съдебни актове и са процесуално допустими.
1. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на въззивното решение Върховният касационен съд, трето г. о., взе предвид следното:
Жалбоподателят П. на РБ моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК поради противоречивото решаване от съдилищата на материалноправния въпрос за размера на обезщетението за неимуществени вреди на пострадалото лице съобразно критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Прилага решение № 48/2004г. по гр.д. № 2041/2002г. ІV г.о. ВКС с което е намалено от 6000 лв. на 3000 лв. обезщетението за неимуществени вреди от обвинение, за което е постановена оправдателна присъда при условията на чл. 9, ал. 2 НК.
Върховният касационен съд намира, че не са налице посочените критерии за селекция на касационните жалби поради следните съображения:
Представеното решение не обосновава извод за противоречива съдебната практика по прилагането на чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди на пострадалото лице. По въпроса за обезщетенията по чл. 2 ЗОДОВ за неимуществени вреди от незаконно обвинение е постановено ТР № 3/2005г. ОСГК на ВКС, а по прилагането на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД са постановени ППВС № 4/68г. и ППВС № 4/61г., в които са дадени задължителни указания на съдилищата относно критериите, по които следва да определят обезщетенията за неимуществени вреди от непозволено увреждане. Въззивното решение е постановено в съответствие с посочената съдебна практика като съдът е взел предвид относимите към определяне на размера на обезщетението обстоятелства – броя на обвиненията, уронване на обществения авторитет и достойнство на ищеца включително и чрез значимия медиен отзвук, отражението, което наказателните производства са дали върху емоционалното му и здравословно състояние. Постановяването на оправдателна присъда поради малозначителност на деянието, не е основание за отхвърляне на иска за обезщетение за вреди от незаконно обвинение, както е прието и в приложеното съдебно решение, тъй като е липсвало основание за осъществяване на наказателно преследване. Това обстоятелство следва да бъде съобразено единствено при определяне на размера на обезщетенията и е отчетено от въззивния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на К. окръжен съд.
2. По частната жалба:
С обжалваното определение е отхвърлена молбата на Окръжна прокуратура[населено място] за изменяване на въззивното решение в частта, с която П. е осъдена да заплати 10 лв. държавна такса. Частният жалбоподател излага доводи, че определението е постановено в нарушение на чл. 84, т. 1 ГПК, тъй като П. е държавно учреждение и е освободена от заплащане на държавна такса.
Частната жалба е неоснователна.
Държавните учреждения са освободени от заплащане на държавна такса, освен по искове за частни държавни вземания – чл. 84, т. 1 ГПК. В случая П. е ответник по иск за присъждане на обезщетение за вреди от деликт, т.е. претенцията не касае задължение от публичен характер нито иск, заведен от прокурор – чл. 83, ал. 1, т. 3 ГПК, а иск на частно лице срещу държавно учреждение. Поради това правилно на основание чл. 9а ЗОДОВ във вр. чл. 2а, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, П. е осъдена да заплати 10 лв. държавна такса, дължима по разгледания иск.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на К. окръжен съд от 16.06.2010г. по в.гр.д. № 159/2010г.
ОСТАВЯ В СИЛА определението на К. окръжен съд от 01.10.2010г., постановено по в.гр.д. № 159/2010г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: