3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№421
София, 29.05.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Т. Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 926 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от EТ”К ДД-95-К. Д.” срещу Решение № 132 от 20.05.2011 год. по гр.д.№ 195/2011 год. на Хасковския окръжен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на едноличния търговец срещу Решение № 32 от 29.12.2010 год. по гр.д.№ 78/2009 год. на Ивайловградския районен съд. Като е счел, че първоинстанционното решение, постановено по предявен по реда на чл.422 ГПК от [фирма] срещу EТ”Краси ДД-95-К. Д.” е правилно, въззивният съд го е потвърдил. С него е установено съществуването за вземане за сумата 20000 лв. за което по реда на чл.417 т.9 ГПК е била издадена заповед за незабавно изпълнение в полза на дружеството.
Ответникът по касация [фирма] не е представил отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат всички основания по чл.280 ал.1 ГПК.
Безспорно е установено в рамките на исковото производство, че записът на заповед е бил издаден за обезпечаване на изпълнението по сключен договор за продажба на течни горива по който ищцовото дружество има качеството на продавач. Менителничният ефект е издаден от купувача с оглед неизпълнение на задължението му за заплащане цената на доставени горива. Последователно подържаната теза на ответника-касатор EТ”К ДД-95-К. Д.” е, че не той е подписал записа на заповед, че ефектът не е редовен от външна страна, вземането не е изискуемо и пр.
След събирането на доказателства, вкл. графологични експертизи, съдилищата са приели, че записът на заповед е издаден от едноличния търговец, налице са изискуемите от закона реквизити. Събрани са доказателства и относно каузалното правоотношение и въз основа на тях искът по чл.422 ал.1 ГПК е уважен.
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК касаторът свързва с противоречие с ТР № 1/2010 год., поради това, че въззивният акт не е надлежно мотивиран – не са обсъдени релевантни за спора доказателства и това е довело до неправилни фактически констатации.
Ако въззивният акт не е добре мотивиран, това би съставлявало нарушение на процесуалния закон по смисъла на чл.281 т.1 ГПК. За да е налице основанието по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК би следвало произнасянето по правен въпрос да е в противоречие с произнасянето по същия въпрос със задължителна съдебна практика.
Не е налице и основанието по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК. Правен въпрос, съответстващ на критериите на т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС не е формулиран. Тезата на касатора е, че искът по чл.422 ГПК е решен в пълно противоречие с доказателствата. Разрешаването на въпроса „какви са критериите за уважаване на иска по чл.422 ГПК е свързан и с това, че няма формирана практика”. Това съставлявало основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Основанията по т.2 и т.3 на чл.280 ал.1 ГПК също не са налице.
С Решение № 121 от 01.07.2009 год. по т.д.№ 55/2009 год. на ІІ т.о.; Решение № 149 от 05.11.2010 год. по т.д.№ 49/2010 год. на І т.о.; Решение № 173 от 12.01.2011 год. по т.д.№ 901/2009 год. на І т.о. и Решение № 21 от 04.05.2012 год. по т.д.№ 1091/2010 год. на ІІ т.о., Върховният касационен съд се е произнесъл по връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение, обсега на доказване и доказателствената тежест в случаите, когато менителничният ефект има обезпечително предназначение в рамките на производства по искове, предявени по реда на чл.422 ал.1 ГПК. Решенията са постановени по реда на чл.290 ГПК, поради което съставляват задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и разясненията на т.2 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК.
Въззивното решение не противоречи на цитираната по-горе съдебна практика, поради което касационен контрол не следва да бъде допуснат. Съставът на Х. не е ограничил преценката си по основателността на иска само досежно автентичността на записа на заповед, а е изследвал и каузалното правоотношение, приемайки че събраните доказателства по отношение на него са допустими и относими. Дали изводите му са правилни или не е въпрос по съществото на спора – чл.281 т.3 ГПК, но основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на факултативния касационен контрол липсва.
Доказателства за направени разноски от ответника по касация не са представени.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 132 от 20.05.2011 год. по гр.д.№ 195/2011 год. на Хасковския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.