О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 424
София, 18.06. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 462/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Д” ЕО. със седалище в гр. С. чрез процесуалния му представител адв. Г. С. , срещу определение № 337 от 18.02.2010 по ч. гр. д. № 283/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила определение от 24.08.2009 г. по т. д. № 329/2009 г. на Софийски градски съд, 6-11 състав, поправено с определение от 28.12.2009 г. С първоинстанционното определение е върната като недопустима подадената от „Д” ЕО. против „О” О. искова молба, с която е поискано обявяване на ответното дружество за недействително на основание чл.70, ал.1, т.6 от ТЗ, и е прекратено производството по делото.
В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като се иска същото да бъде отменено и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с молба от 26.04.2010 г. В молбата се поддържа, че атакуваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй въззивният съд /неправилно посочен като Пловдивски окръжен съд/ се е произнесъл в нарушение на материалния закон, което противоречи на практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
За да потвърди обжалваното пред него определение на Софийски градски съд, с което е върната като недопустима исковата молба на „Д” ЕО. и е прекратено производството по делото, съставът на Софийски апелативен съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, че молбата е подадена след изтичане на предвидения в чл.70, ал.2 от ТЗ едногодишен преклузивен срок за предявяване на иск по чл.70, ал.1, т.6 от ТЗ за прекратяване на ответното дружество „О” ЕООД. Изложени са съображения, че дружеството е вписано в търговския регистър през 2001 г., а исковата молба, с която е предявен искът за прекратяване на дружеството поради невнесен капитал, е постъпила в съда на 17.11.2008 г. и е процесуално недопустима.
Предмет на касационно обжалване е определение на въззивен съд по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, с което е потвърдено първоинстанционно определение с преграждащ характер спрямо развитието на делото. Предвид изричната разпоредба на чл.274, ал.3 от ГПК, въззивното определение подлежи на касационен контрол при предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК. За да е допустимо обжалването, определението следва да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил крайния изход на делото, който е решен в противоречие със задължителната практика на ВС или ВКС /т.1/, решаван е противоречиво от съдилищата /т.2/ или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/. Съгласно задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, посочването на обуславящия правен въпрос е задължение на касатора, респ. частния жалбоподател; Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства, а може само да го конкретизира, уточни и квалифицира, когато въпросът е неясно поставен.
В разглеждания случай частният жалбоподател не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, който би могъл да бъде определен като обуславящ за крайния изход на делото. Молбата – уточнение от 26.04.2010 г. съдържа единствено доводи за допуснати от въззивния съд нарушения на закона при постановяване на обжалваното определение, не и твърдения за разрешен материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил извода за недопустимост на производството и неговото прекратяване. Допуснатите от въззивната инстанция нарушения на закона са регламентирани от законодателя в чл.281, т.3 от ГПК като основания за касационно обжалване на съдебните актове, които са различни от предвидените в чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК основания за допускане на касационно обжалване. Поради отсъствието на тъждество между двете групи основания обжалваният съдебен акт не би могъл да бъде допуснат до касационен контрол единствено поради наличие на основания от кръга на визираните в чл.281, т.3 от ГПК, които са относими към правилността му. Непосочването на значимия правен въпрос от частния жалбоподател и отсъствието на процесуална възможност за формулиране на въпроса от касационния съд е достатъчно основание за недопускане на атакуваното определение до касационно обжалване в съответствие с разрешението, дадено в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложените съображения, определението по ч. гр. д. № 283/2010 г. на Софийски апелативен съд не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 337 от 18.02.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 283/2010 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :