О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 199
София, 19.04.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 750/2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Д” АД със седалище в гр. В. чрез процесуалния представител адв. М, срещу решение № 5 от 16.03.2009 г. по в. гр. д. № 310/2008 г. на Бургаски апелативен съд. Предмет на обжалване е частта от въззивното решение, с която е оставено в сила постановеното от Бургаски окръжен съд решение № 181/08.10.2008 г. по гр. д. № 357/2007 г. в частта за осъждане на касатора да заплати на „К” Е. сумата 3 507.20 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от некачествено изпълнение на възложени с договор строително – монтажни работи, ведно със законната лихва от 15.03.2005 г. до окончателното плащане и разноски в размер на сумата 545 лв. Решението е постановено при участие на В. И. К. като Е. „К” в качеството на трето лице – помагач на ответника.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът твърди, че при постановяване на атакувания съдебен акт въззивният съд не е съобразил задължителните указания в решение на Върховния касационен съд, с което делото е върнато за ново разглеждане, като е събрал и обсъдил недопустими нови доказателства. Поддържа, че в нарушение на указанията и на процесуалния закон съдът е основал решението си на фактически твърдения, заявени от ищеца при новото разглеждане на делото и съставляващи недопустимо фактическо изменение на иска. Позовава се на превратно тълкуване на доказателствата и на необоснованост на констатациите на съда относно релевантни за правния спор факти. Релевира доводи за неправилно приложение на материалния закон – чл.79, ал.1 във вр. с чл.82 от ЗЗД, чл.264, ал.2 от ЗЗД и чл.148, ал.1 във вр. с чл.154 от ЗУТ, довело до незаконосъобразност на изводите за виновно неизпълнение на задълженията му по договора за строителство и за настъпили в резултат на неизпълнението имуществени вреди в патримониума на ищеца, по повод на които е ангажирана отговорността му по чл.79, ал.1 във вр. с чл.82 от ЗЗД. По съображения, подробно развити в жалбата и в допълнително уточнение към нея, касаторът прави искане за отмяна на обжалваното решение, за отхвърляне на иска и за присъждане на разноските за водене на делото.
В представеното с касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.2 /неправилно посочена като т.1/ и т.3 от ГПК. Според касатора, атакуваното решение съдържа произнасяне по обуславящи изхода на делото материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с цитирани решения на Върховния касационен съд по конкретни дела и същевременно са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба „К” Е. изразява становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано поради отсъствие на поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК, а по същество – че решението е правилно и следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Третото лице помагач на касатора – В. И. К. в качеството на Е. „К”, не изразява становище по допустимостта на касационното обжалване и по основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение в неговата осъдителна част, въззивният съд е приел за установено наличието на предпоставките по чл.79, ал.1 във вр. с чл.82 от ЗЗД за ангажиране договорната отговорност на ответника – сега касатор, за обезщетяване на претърпени от ищеца „К” Е. вреди от недостатъци в изпълнението на СМР, възложени с договор за строителство от 03.05.2001 г. Като неоснователно е определено възражението на ответника за нищожност на договора поради противоречие със закона и невъзможен предмет по съображения, че липсата на надлежни строителни книжа не опорочава договора за изработка, а има значение за административно-правните отношения със съответните държавни органи по ЗУТ, и че в конкретния случай строителството е реализирано въз основа на надлежно издадено строително разрешение. Анализирани са в съвкупност всички събрани в процеса доказателства и на тази база е направен извод за допуснати от ответника и констатирани с протокол обр.10 недостатъци при изпълнението на възложените с договора строително – монтажни работи. Съобразявайки представените по делото писмени доказателства – договор от 12.01.2005 г., с който ищецът е възложил на трето лице да отстрани недостатъците в извършените от ответника работи, и разходен касов ордер от 15.03.2005 г. за изплатено по този договор възнаграждение в размер на 4 000 лв., въззивният съд е приел, че изплатената сума съставлява вреда в правната сфера на ищеца, която се намира в причинно – следствена връзка с неизпълнението на договора за строителство от 03.05.2001 г. и подлежи на обезщетяване от ответника на основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.82 от ЗЗД до претендирания чрез осъдителния иск размер.
В хода на делото ответникът е поддържал възражения за процесуална недопустимост на представените от ищеца при новото разглеждане на делото писмени доказателства – договор 12.01.2005 г. и разходен касов ордер от 15.03.2005 г., както и на фактическите твърдения относно момента на настъпване на твърдяната имуществена вреда. Въззивният съд обаче е обсъдил твърденията и доказателствата и е основал решението си на тях с аргумент, че допустимостта и относимостта им към спора произтича от решение № 414 от 18.07.2007 г. по т. д. № 140/2007 г. на ВКС, І т. о., с което делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд с указания относно действителната правна квалификация на предявения иск – чл.79, ал.1 във вр. с чл.82 от ЗЗД. При съобразяване на така определената правна квалификация решаващата инстанция е приела за неоснователно и възражението на ответника за преклудиране правото на ищеца да претендира обезщетение за вреди по повод на некачествените СМР на основание чл.264, ал.3 от ЗЗД с мотив, че уведомяването на изпълнителя за недостатъци при изработката е релевантно за специфичните права на поръчващия по чл.265 от ЗЗД, не и за общата отговорност за вреди по чл.79, ал.1 във вр. с чл.82 от ЗЗД.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е обусловено от предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК, с които касаторът аргументира искането си за достъп до касационен контрол. За да е допустимо обжалването, решението следва да съдържа произнасяне по значими за изхода на делото материалноправни и процесуалноправни въпроси /чл.280, ал.1 от ГПК/, които са решавани противоречиво от съдилищата /т.2/ или са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Според задължителните указания в т.1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК, правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК трябва да е от значение за формиране на решаващите изводи на съда относно спорния предмет на делото, не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка по делото или за обсъждане на събраните доказателства; Основанията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК, които се преценяват в производството по чл.288 от ГПК, не са тъждествени с отменителните основания по чл.281, т.3 от ГПК, обуславящи правилността на решението и подлежащи на проверка по реда на чл.290 от ГПК в случай на допуснато касационно обжалване.
Преценявайки поставените от касатора въпроси, сочени като значими по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, във връзка с мотивите към атакуваното въззивно решение, настоящият съдебен състав намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението поради следното :
Първият формулиран в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК материалноправен въпрос – за възможността да се извършва строителство без разрешение за строеж и да се претендира обезщетение за вреди по повод скрити недостатъци на строителни работи, извършени без одобрени строителни книжа, не отговаря на общото изискване по чл.280, ал.1 от ГПК. Действително, въззивният съд е изложил в мотивите си съображения за правната ирелевантност на разрешението за строеж от гледна точка на валидността на договора за строителство. Независимо от това, доколкото по делото е прието за установено съществуването на надлежно издадено строително разрешение, произнасянето по разглеждания въпрос няма решаващо значение за положителния изход на спора по предявения срещу касатора осъдителен иск и не може да обоснове допустимост на касационното обжалване.
Като лишен от правно значение за изхода на спора следва да бъде определен и вторият материалноправен въпрос относно възможността да се претендира обезщетение за вреди по повод скрити недостатъци на СМР, ако поръчващият не е уведомил изпълнителя за наличието им. Въззивният съд изрично е посочил, че уведомяването на изпълнителя е релевантно за специфичната отговорност по чл.265 от ЗЗД за недостатъци и отклонения от поръчката, не и към общата отговорност по чл.79, ал.1 във вр. с чл.82 от ЗЗД, върху която е концентриран спорът. Поставеният въпрос не е част от предмета на делото, поради което е извън обхвата на чл.280, ал.1 от ГПК.
Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК процесуалноправни въпроси, макар и многобройни, се свеждат до един общ въпрос : Допустимо ли е при новото разглеждане на делото, след обезсилване на предходно съдебно решение на основание чл.209, ал.1, изр.3 от ГПК /отм./ да се навеждат и обсъждат нови фактически твърдения като част от основанието на предявения иск и да се събират нови доказателства за тяхното установяване? Предвид обстоятелството, че решаващите изводи на въззивната инстанция се базират и на представени при новото разглеждане на делото писмени доказателства – договор от 12.01.2005 г. и разходен ордер от 15.03.2005 г., по отношение на поставения въпрос е осъществено общото изискване на чл.280, ал.1 от ГПК. Въпреки това касационно обжалване не може да бъде допуснато, тъй като не са доказани допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК, а именно :
В представеното от касатора решение № 377/23.04.2008 г. по т. д. № 1005/2007 г. на ВКС, ІІ т. о., е застъпено становище за недопустимост на изменението на иска по реда на чл.116 от ГПК /отм./ при ново разглеждане на делото от първоинстанционния съд и във въззивното производство. Подобно разрешение е дадено и в т.9 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Цитираните решения обаче са приложими към хипотезата, в която новото разглеждане на делото е последица от отмяна на предходно съдебно решение като неправилно с последиците по чл.218з от ГПК /отм./. В процесния случай новото разглеждане на делото е резултат от обезсилване на първоначално постановеното по спора първоинстанционно решение като процесуално недопустимо поради произнасяне по непредявен иск, с оглед на което не може да се приеме, че процесуалните действия на въззивния съд са извършени в отклонение от практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл.116 от ГПК /отм./ и че е осъществено основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Отделно от това следва да се отбележи, че при новото разглеждане на делото не е извършвано изменение на предявения иск по см. на чл.116 от ГПК /отм./, тъй като фактическите твърдения в исковата молба, които формират основанието на иска и съобразно които е преценявана основателността му – за некачествено извършени от ответника СМР по договора за строителство и за претърпени в резултат на това имуществени вреди от ищеца – възложител до размер на разноските, необходими за отстраняване на недостатъците, не са променяни от ищеца.
Произнасянето на въззивния съд по спорното между страните обстоятелство за настъпване на имуществени вреди от договорното неизпълнение в правната сфера на ищеца и преценката на ангажираните в тази насока доказателства е свързано с възприемане на фактическата обстановка по делото и с оглед задължителните указания в т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. Липсата на същественото условие по чл.280, ал.1 от ГПК освобождава касационната инстанция от задължение да обсъжда допълнителната предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК, на която се позовава касаторът. Доводите в касационната жалба за необоснованост и незаконосъобразност на изводите на решаващия съд за доказаност на вредите касаят правилността на обжалвания съдебен акт и са относими към проверката по чл.290 от ГПК, поради което не следва да бъдат обсъждани в производството по чл.288 от ГПК.
Позоваването на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е аргументирано с неточното прилагане на закона при разрешаване на правния спор, предмет на делото, което само по себе си изключва допустимостта на обжалването на посоченото основание.
Предвид изложените съображения, решението на Бургаски апелативен съд по в. гр. д. № 310/2008 г. не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
Разноски за производството по чл.288 от ГПК не следва да се присъждат в полза на ответника, независимо от изхода на делото и заявеното искане, тъй като няма доказателства за извършването им.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 5 от 16.03.2009 г., постановено по в. гр. д. № 310/2008 г. на Бургаски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :