О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 429
София, 20.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети ноември, две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Николаева ч.гр.д.№ 4475 по описа за 2017г. намира следното:
Производството е по реда на чл. 255-257 ГПК.
Образувано е по молба на И. Р. И. от [населено място] с вх. № 13-61 от 25. 10. 2017г., квалифицирана като молба за определяне на срок при бавност. В същата молителят твърди, че исковата му молба по чл. 2 ЗОДОВ не е разгледана, като Варненски апелативен съд за пореден път „спира делото“ за „незаконна такса“, която той отказва да плати; че срещу него е осъществен отказ от правосъдие и е накърнена правната му сигурност; че делото вече 6 месеца не е разгледано в открито съдебно заседание, въпреки платената държавна такса от 20 лв.. Моли да бъде констатирано необоснованото забавяне на делото и да бъдат предприети адекватни мерки, вкл. инициатива за дисциплинарно наказание.
Върховният касационен съд, като взе предвид изложеното в молбата и данните по делото, намира следното:
Съгласно чл. 255 ГПК когато съдът не извърши своевременно определено процесуално действие, страната по делото може във всяко негово положение да подаде молба за определяне на подходящ срок за извършването му. Следователно следва да бъде посочено конкретно процесуално действие на съда, неизвършването на което обуславя необосновано забавяне на хода на делото. Молителят И. Р. И. в молбата си от 25. 10. 2017г. не е посочил такова конкретно процесуално действие на съда, а е изложил единствено съображения за забавяне на делото поради указания на съда за внасяне на определена, незаконна според него, държавна такса, която той отказва да плати. Изложените обстоятелства са относно правилността на съдебния акт, с който ищецът – молител е задължен да внася дължимата държавна такса по множеството подавани от него частни касационни жалби, т.е. те са ирелевантни към производството по чл. 255 – чл. 257 ГПК и не могат да бъдат разгледани в същото.
Дори да се приеме, че молителят е изложил съображения по смисъла на чл. 255, ал. 1 ГПК за забавянето на заведеното от него исково производство при извършените от Варненски апелативен съд процесуални действия по проверка на допустимостта и редовността на подадената частна касационна жалба срещу прекратителното определение на първоинстанционния съд, респективно срещу постановените разпореждания за връщане на частни касационни жалби в рамките на горепосоченото касационно производство, не е налице необосновано забавяне на което и да било процесуално действие от страна на Варненски апелативен съд, който добросъвестно и в срок е изпълнявал правомощията си по администриране, проверка на редовността и на депозирането в срок на множеството подавани от молителя частни касационни жалби, чиято хронология е подробно посочена в становището на съдията – докладчик по делото от Варненски апелативен съд – М. Д.. В случай, че ищецът е бил финансово затруднен да заплати дължимите по частните жалби държавни такси, той е следвало да отправи искане до съда за освобождаване от задължението за внасянето им с прилагане на съответните доказателства за обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК. Такова искане не е направено, поради което за съда не е възникнало задължение за извършване на процесуални действия по чл. 83, ал. 2 ГПК или на други процесуални действия, различни от извършените по администриране на частните касационни жалби, последните извършвани своевременно.
На основание изложеното подадената молба за определяне на срок при бавност е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, поради което Върховният касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. Р. И. с вх. № 13-61 от 25. 10. 2017г., квалифицирана като молба за определяне на срок при бавност.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: