2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 432
гр. София, 03 май 2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 1142 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. В. Д. срещу решение № V-118/03.12.2015 г., постановено по въззивно гр. дело № 1685/2015 г. на Бургаския окръжен съд. Въззивното решение е обжалвано в частта, с която, като е потвърдено решение № 974/09.06.2015 г. по гр. дело № 718/2015 г. на Бургаския районен съд, са частично отхвърлени, предявените от жалбоподателя срещу [фирма], осъдителни искове с правно основание чл. 200 от КТ за обезщетения за вреди, причинени в резултат на трудова злополука, станала на 11.10.2014 г., установена с разпореждане № 133/02.12.2014 г. на ТП-Б. на НОИ, а именно: искът за обезщетение за неимуществени вреди – физически и психически болки и страдания, е отхвърлен за разликата над сумата 7 500 лв. до пълния му предявен размер от 70 000 лв., а искът за обезщетение за имуществени вреди – разходи за закупуване на лекарства по назначено медикаментозно лечение, консумативи и потребителска такса за болничен престой, е отхвърлен за разликата над сумата 228.11 лв. до пълния му предявен размер от 760.37 лв.
При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за процесуално недопустима в частта ? срещу тази част на въззивното решение, с която е отхвърлен частично искът за обезщетение за имуществени вреди. Тази част от въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, т. 3 от ГПК, тъй като е постановена по иск за обезщетение по трудово правоотношение с цена 760.37 лв., т.е – до 5 000 лв. По тези съображения, подадената касационна жалба следва да се остави без разглеждане в посочената част, като производството по настоящото дело следва да се прекрати в същата част.
В останалата ? част касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащата на касационно обжалване част от въззивното решение. Касаторът излага оплаквания и доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени и формулирани следните два материалноправни въпроса: 1) по приложението на чл. 201, ал. 2 от КТ – налице ли е груба небрежност, когато работодателят не е осигурил безопасни условия на труд; и 2) по приложението на чл. 52 от ЗЗД – относно определянето на базовия размер на обезщетението за неимуществени вреди, преди неговото намаляване. Касаторът поддържа, че тези правни въпроси са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, а именно: първия въпрос – в противоречие с решение № 977/14.01.2010 г. по гр. дело № 298/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 60/05.03.2014 г. по гр. дело № 5074/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 1033/21.11.2008 г. по гр. дело № 4178/2007 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, а втория въпрос – в противоречие с т. 11 и раздел ІІ от мотивите към нея от ППВС № 4/23.12.1968 г.
Ответното [фирма], в отговора на касационната жалба излага становище и подробни съображения, че не следва да се допуска касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Третото лице – помагач на ответника – [фирма] не е подало отговор на касационната жалба в срока за това.
Настоящият съдебен състав намира, че няма основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение – в подлежащата на такова обжалване негова част.
Въззивният съд, съгласно чл. 272 от ГПК, изцяло е споделил фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд по делото, като наред с това – в отговор на подадените въззивни жалби, е изложил и свои мотиви към обжалваното решение. Намерил е, че всички вреди, претърпени от касатора-ищец при настъпването на процесната трудова злополука, са причинени при условия на допусната от негова страна груба небрежност, довела до съпричиняване на вредоносния резултат в размер 70%. За да достигне до този извод, съдът е приел, че жалбоподателят съзнателно е пренебрегнал основни, минимално изискуеми правила за безопасност при извършването на трудовата дейност – липса на каска и неизвършване на укрепителни работи на изкоп с дълбочина около 3 м, в който е следвало да се положат тръби за ВиК инсталациите на обекта. В тази връзка окръжният съд е приел за установено, че техническият ръководител на обекта е извършил проверка на място на екипа, част от който е бил ищецът, като му е дал указания по техническата безопасност на подлежащите за извършване действия, включващи механизиран изкоп с багер и укрепване на същия с доставени от работодателя елементи, предпазващи го от срутване. Жалбоподателят и преди това е бил инструктиран за изискванията по безопасността си при осъществяването на необходимите СМР, придружаващи полагането на тръбите след извършването на изкопа. Освен това е установено, че той е бил посетен на работното си място от техническия ръководител, получил е конкретни указания да сложи осигурените укрепления на изкопа за полагането на следващата тръба, който предстояло да се направи, като е предупреден и да си сложи предпазната каска, която до този момент не е използвал. Въпреки това, вторият изкоп за полагане на следващата П.-тръба, с дълбочина около 3 м., е бил направен в разрез с дадените указания, след като техническият ръководител е напуснал обекта, по време на обедната почивка на работниците, и то по лично нареждане на ищеца, отправено до останалата част от работниците от неговия екип, на който той е бил определен от работодателя за отговорник-бригадир. Съдът е изтъкнал, че именно затова техническият ръководител е отправил всички указания по изпълнението на конкретните СМР директно към касатора, но именно последният е разпоредил монтажа на тръбите и полагането им да се извърши без осъществяване на предварително укрепване, самонадеяно пренебрегвайки всички възможни негативни последици от неспазването на указанията за безопасност на труда, въпреки известните му рискове, и именно в резултат от това неспазване на правилата той е бил засипан при срутването на земна маса почти до нивото на раменете си и е получил процесните тежки и трайни наранявания. Окръжният съд е приел, че при тези факти, вредоносният резултат, настъпил от процесната трудова злополука, следва да бъде поделен между двете страни по делото в съотношението, прието от първата инстанция. В тази връзка са изложени и съображения, че обстоятелството, че ищецът е бил без каска не се намира в пряка причинно-следствена връзка с уврежданията, получени при срутването на земната маса, засегнали не главата, а части от трупа и долните крайници на работника, но макар и формално представлява нарушение на правилата за безопасност на труда, а освен това, с оглед неглижирането на направената преди това забележка от техническия ръководител за носенето на личното предпазно средство, е показателно за неправилното отношение на ищеца както към фактическата обстановка като цяло и грешната му оценка на възможните негативни последици, така и към собственото дължимо в случая поведение да спазва установените правила. Въззивният съд е приел и че неизпълнението на указанията на техническия ръководител за изготвяне на укрепващите мероприятия по изкопа за канализационните тръби, е нарушение на правилата за безопасност на труда, имащо пряка връзка с вредоносния резултат, както и че на ищеца е бил възложен контролът, организирането и извършването на укрепващите действия по стените на изкопа, с дадени конкретни указания по дължимите СМР и техника за безопасност на труда, а той не се е съобразил с тях и с предшестващите ги инструктажи, въпреки знанието за високата оценка на риск от настъпването на вредни последици при неспазена трудова дисциплина на работното място, като даже сам е разпоредил на останалите работници от екипа да копаят през обедната почивка и да не укрепват стените на съоръжението, за да не се забавят, поставяйки самоволно и лекомислено в неоправдана от производствения процес опасност живота и здравето на всички членове на екипа. По тези съображения, въззивният съд е намерил, че доводите в жалбата на касатора-ищец за снижаване процента на приетото от първата инстанция съпричиняване, не следва да бъдат уважени. За неоснователни са намерени и доводите на работодателя за увеличаване на този процент, и респективно за намаляване на неговата отговорност или изключването й напълно, като са изложени съображения, че независимо от преките незаконосъобразни действия на пострадалия ищец, работодателят също носи отговорност за причинените му вреди, които са производни от допуснати нарушения на трудовата дисциплина и неспазване на установените производствени правила от други негови работници и служители, на които също е възложил функция по организация и контрол на извършваната работа и по съблюдаване приложението на правилата за безопасност на труда. В тази връзка е изтъкнато, че дължимото поведение на техническия ръководител на обекта при констатирано неизпълнение на минималните изисквания за безопасност на труда от страна на работниците, не се изчерпва само с предварителен инструктаж и правенето на забележки, а с предприемането на активни действия при несъобразяване с дадените предписания чрез отстраняване на нарушителя от обекта или спиране на работата там; респ. -че ако тези правила са били спазени и ищецът е бил принуден към съблюдаване на дължимото поведение, гарантиращо безопасността на труда му посредством предвидения в нормативния акт механизъм, не би се стигнало до щетите, предмет на делото, както и това, че работодателят е възложил на ищеца функцията на бригадир, не заличава отговорността на ответника за допуснатите пропуски, защото произтича от неправилния избор да предостави дължимия контрол върху неподходящо лице.
Видно от така изложените мотиви към обжалваното решение, въззивният съд не е приел за установено по делото, че работодателят не е осигурил безопасни условия на труд, от каквато хипотеза изхожда първия изведен от ищеца правен въпрос по приложението на чл. 201, ал. 2 от КТ. Напротив – въззивният съд е установил обратното от доказателствата – касаторът-ищец предварително е бил инструктиран за изискванията по безопасност на труда, като непосредствено преди настъпването на процесната трудова злополука той е получил от техническия ръководител на обекта и конкретни указания във връзка с безопасността – да постави каската си и да предприеме действия по укрепване на изкопа, като по делото е установено, че необходимите укрепващи елементи, предпазващи от срутване, също са били доставени от работодателя на обекта, но въпреки това, по нареждане на самия касатор-ищец те не са били използвани от ръководения от него екип и изкопът не е бил укрепен, въпреки дадените му за това изрични указания. С оглед на това, настоящият състав намира, че изведеният от жалбоподателя първи правен въпрос не е обуславящ правните изводи на въззивния съд по приложението на чл. 201, ал. 2 от КТ, като и цитираната в тази връзка практика на ВКС, в която се приема, че не е налице груба небрежност, когато работодателят не е осигурил безопасни условия на труд – не е осигурил необходимите за това съоръжения и инструменти, допуснал е работа с необезопасени машини или съоръжения и пострадалият работник не е бил инструктиран, е неприложима в случая, респ. – приетото в мотивите към обжалваното въззивно решение не е в противоречие с нея.
В пълно съответствие със задължителната практика на ВКС, намерила израз в т. 11 и раздел ІІ от мотивите към нея от ППВС № 4/23.12.1968 г., въззивният съд е разрешил и втория правен въпрос по приложението на чл. 52 от ЗЗД, като е приел, че понятието „справедливост“ не е абстрактно, а е свързано с преценката от съда по същество на конкретни обективно съществуващи и характерни за всеки отделен казус обстоятелства, включително характера на увреждането, състоянието на лицето, причинителя на щетите и др., така че моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях трябва да съответства по размер на необходимите за преодоляването им средства, а не да ги надхвърля, като последното би нарушило принципа на справедливостта, като източник на правото и механизъм за възстановяване на накърненото от чуждо неправомерно поведение и защитимо от закона правно благо на пострадалите. Изхождайки именно от тези съображения, за да сподели по реда на чл. 272 от ГПК извода за определения от първата инстанция, общ размер от 25 000 лв. на обезщетението за процесните неимуществени вреди (преди неговото намаляване със 70 % поради установеното съпричинаване), въззивният съд е взел предвид всички релевантни за това обстоятелства, установени по делото а именно: множеството наранявания на ищеца – руптура на пикочен мехур, счупване на таза, на пубисна кост, счупване на латералния кондил на дясното бедро, счупване на ХІ-та ребрена дъга-ляво; проведената животоспасяваща операция в деня на злополуката за възстановяване стената на пикочния мехур и втората ортопедична операция от 24.10.2014 г. за фиксиране коляното на десния крак с поставянето на три винта; продължителността и естеството на мерките, предприети по възстановяването на ищеца след изписването му от урологичното отделение на болницата на 10.11.2014 г.; последвалото провеждане на рехабилитационна програма, от която е изписан на 17.11.2014 г., както и постъпването му в болница за ползване отново на рехабилитационни услуги в периода 06.01.2015 г. – 13.01.2015 г. и в периода 23.03.2015 г. – 26.03.2015 г.; установените по делото обстоятелства по възстановяването на ищеца, а именно, че оздравителният процес на пикочния мехур, счупените ребро и таз, е приключил, но травмата на бедрото предполага по-дълъг оздравителен период, зависим от възстановяването на коленната става и още не е приключил; установената обща продължителност на лечението му към датата на завеждането на делото, както и доказаните в процеса придружаващи го неблагоприятни преживявания, болки и дискомфорт.
От изложеното е видно, че и двата изведени от жалбоподателя правни въпроса не са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, както неоснователно се поддържа в изложението към касационната жалба. Поради това, касационното обжалване на въззивното решение – в подлежащата на такова обжалване негова част, не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от касатора основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 и чл. 81 от ГПК жалбоподателят-ищец дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника, претендираните и направени от последния разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защита в касационното производство по делото, а именно – сумата 1 800 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Д. В. Д. – в частта ? срещу тази част от решение № V-118/03.12.2015 г., постановено по въззивно гр. дело № 1685/2015 г. на Бургаския окръжен съд, с която искът за обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата 228.11 лв. до пълния му предявен размер от 760.37 лв.; и ПРЕКРАТЯВА в същата част производството по гр. дело № 1142/2016 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение;
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № V-118/03.12.2015 г., постановено по въззивно гр. дело № 1685/2015 г. на Бургаския окръжен съд, – в останалата обжалвана част, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата 7 500 лв. до пълния му предявен размер от 70 000 лв.;
ОСЪЖДА Д. В. Д. да заплати на [фирма] сумата 1 800 лв. (хиляда и осемстотин лева) – разноски по делото.
Определението – в частта, с която касационната жалба частично се оставя без разглеждане и частично се прекратява касационното производство по делото, подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването на определението с връчване и на препис от него, а в останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.