4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 440
С..06.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Б. БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 686/2017 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 1947 от 20.10.2016 г. по т.д. № 321/2016 г. на Апелативен съд – С., Търговско отделение, пети състав, с което е обезсилено постановеното от Софийски градски съд, VІ-6 състав решение по т.д. № 7579/2012 г. и делото е върнато за ново разглеждане.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението, на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Изразява се несъгласие със застъпеното от въззивния съд становище относно участието на възразилите кредитори в производството по чл.694 ТЗ, като съответници на длъжника, при хипотеза на необходимо другарство. Дружеството касатор поддържа, че възразилите кредитори могат да бъдат единствено ищци по предявен от тях отрицателен установителен иск, но не и да са ответници по положителен установителен иск, като в последната хипотеза ответник е само длъжникът. По съображения в жалбата се иска касиране на решението и връщане на делото на въззивния съд за произнасяне по съществото на спора.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси: 1. Възразилите кредитори в производство по несъстоятелност имат ли качеството на необходими задължителни другари в производството по предявен установителен иск по чл.694 ТЗ; 2. Процесуалната легитимация на страните в производството по чл.694, ал.1 ТЗ, с оглед установителния характер на иска, обусловена ли е от материалноправната легитимация на страните в спорното правоотношение; 3. Ако процесуалната легитимация на страните в производството по чл.694 ал. 1 ТЗ, с оглед установителния характер на иска, е обусловена от материалноправната легитимация на страните в спорното правоотношение, следва ли да бъдат конституирани като задължителни необходими другари възразилите кредитори в производството по несъстоятелност на длъжника; 4. Ако процесуалната легитимация на страните в производството по чл.694 ал. 1 ТЗ, с оглед установителния характер на иска, е обусловена от материалноправната легитимация на страните в спорното правоотношение и с оглед на субективните предели на съдебното решение, следва ли да бъдат конституирани като трети лица – помагачи на страната на ответника възразилите кредитори в производството по несъстоятелност на длъжника и 5. При липса на изричен законов текст и с оглед естеството на спора, в производството по предявен установителен иск по чл.694, ал.1 ТЗ възразилите кредитори имат ли качеството на необходими задължителни другари. Поддържат се допълнителните предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът [фирма] – в несъстоятелност, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване, а по същество твърди неправилност на въззивното решение.
В отговора на третите лица помагачи: Сайобхън Е. Ан Д., П. А. Лейлър, Д. Т., Д. Д. Х., Р. А. спенсър, Бернт Г. Я., Д. Морлинг, Д. Р. А., Конлет Ниланд, Н. П. Е., Д. Р. Г. и Д. С. У., чрез техния пълномощник, се поддържат доводи за правилното им конституиране като трети лица помагачи на страната на ответника.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
При постановяване на атакуваното решение въззивният съдебен състав е приел за безспорно, че по подадено възражение от четиринадесет кредитори – физически лица, вземането на [фирма] е изключено от списъка на предявени и приети вземания с определение от 17.10.2012 г. по т.д. № 2443/2011 г. на Софийски градски съд, VІ-3 състав. Констатирано е, че в образуваното пред СГС производство по предявен от [фирма] срещу дружеството – длъжник иск с правно основание чл.694 ТЗ, по молба от 21.11.2013 г. възразилите кредитори – физически лица са били конституирани като трети лица помагачи на страната на ответника [фирма]. Зачитайки задължителната практика на ВКС, обективирана в решение по т.д. № 3199/2013 г., І т.о., съставът на Апелативен съд – С. е приел, че възразилите кредитори следва да участват в производството по предявения иск с правно основание чл.694 ТЗ като главни страни – съответници на длъжника, в хипотезата на необходимо другарство. Изразено е разбирането, че участието им като подпомагащи, а не като главни страни, не може да санира редовността на производството по делото. Решаващият съд е извел извод за недопустимост на първоинстанционното решение, което обуславя неговото обезсилване и връщане на делото за ново разглеждане, с участието на задължителните необходими другари като главни страни. Относно невъзможността за конституирането на необходими другари във въззивното производство, съдебният състав е съобразил задължителните постановки в т.6 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
С оглед обективираната в обжалваното решение правна воля на съда, значим за изхода на делото е въпросът за процесуалната легитимация на страните в производството по чл.694 ТЗ и по-конкретно, дали в хипотеза на уважено от съда по несъстоятелността възражение на кредитори срещу прието от синдика вземане на друг кредитор, в заведения от последния положителен установителен иск по чл.694 ТЗ съдът служебно следва да конституира на страната на длъжника – ответник възразилите кредитори, в качеството им на необходими другари. Този въпрос, конкретизиран с оглед правомощието на ВКС / т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/ е разрешен от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС, попадаща в обхвата на т.1, чл.280, ал.1 ГПК. Не само в цитираното от въззивния съдебен състав решение на ВКС, І т.о., но и в решение № 28 от 26.05.2015 г. по т.д. № 4569/2013 г. на ВКС, ІІ т.о. е прието безпротиворечиво, че в хипотеза на предявен от кредитор положителен установителен иск по чл.694, ал.1 ТЗ, ответници са длъжникът и кредиторът, подал възражението, както и, че възразилият кредитор е задължителен необходим другар на длъжника; Недпредприемането на действия от първоинстанционния съд за конституирането на възразилия кредитор като необходим другар на ответника по иска с правно основание чл.694, ал.1 ТЗ, обуславя недопустимост на решението; Пасивната процесуалноправна легитимация по установителния иск се определя от това кой е предявил иска и кой е участвал в производството по чл.692 ТЗ по отношение на конкретното вземане.
Позоваването от страна на касатора на практика на ВКС – решение по т.д. № 299/2011 г. и по т.д. № 90/2011 г./ неточно квалифицирана по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК/, не доказва тази допълнителна предпоставка, тъй като даденото в посочените съдебни актове разрешение е по въпрос, свързан с процесуалните права на синдика на дружество в несъстоятелност в производство по иск с правно основание чл.694, ал.1 ТЗ и за правомощията му да обжалва решението.
При наличие на задължителна практика на ВКС по обуславящия за изхода на делото правен въпрос, в съответствие с която е даденото от въззивния съд разрешение, не следва да се преценява второто поддържано от касатора допълнително основание за достъп до касация – т.3 на чл. 280, ал.1 ГПК, което е и бланкетно.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1947 от 20.10.2016 г. по т.д. № 321/2016 г. на Апелативен съд – С., Търговско отделение, пети състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: