О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 443
София, 24.06. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 497/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Б” А. със седалище в с. Д., обл. София – чрез процесуалния представител на дружеството адв. Г, срещу определение № 284 от 31.03.2010 г. по ч. т. д. № 221/2010 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение. С обжалваното определение е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната жалба на „Б” А. срещу определение № 390 от 21.01.2010 г. по ч. гр. д. № 1106/2009 г. на Софийски окръжен съд, с което е прието възражението на Е. „С” по чл.423, ал.1 от ГПК против заповед за изпълнение на парично задължение от 03.06.2009 г., издадена по ч. гр. д. № 275/2009 г. на Районен съд – гр. К., спряно е изпълнението на заповедта и делото е върнато на Костинбродски районен съд за изпращане на указание до заявителя по реда на чл.415 от ГПК.
В частната жалба се поддържа, че атакуваното определение е неправилно поради нарушение на закона и необоснованост, поради което се иска отмяната му и разглеждане по същество на подадената жалба.
Ответникът Н. Г. А. в качеството на Е. „С” оспорва частната жалба като неоснователна и изразява становище за потвърждаване на обжалваното определение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от „Б” А. частна жалба, тричленният състав на Първо отделение при Търговска колегия на Върховен касационен съд е приел, че атакуваното с жалбата определение, постановено по реда на чл.423 от ГПК, не подлежи на инстанционен контрол. Изложени са съображения, че отсъства изрична законова норма, предвиждаща обжалване на актовете по чл.423 от ГПК, както и че уреденото в чл.423 от ГПК производство е извънинстанционно, тъй като е насочено към отмяна на влязла в сила заповед за изпълнение.
В разпоредбата на чл.274, ал.1 от ГПК са посочени изчерпателно определенията на съда, които могат да бъдат обжалвани с частна жалба по реда на инстанционния контрол. Процесуална възможност за обжалване е предвидена само за определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото /т.1/, както и за определенията, изрично посочени в закона /т.2/. Определението, с което въззивният съд се произнася по подадено от длъжника възражение по чл.423, ал.1 от ГПК срещу издадена по реда на чл.410 и сл. заповед за изпълнение, не прегражда по-нататъшното развитие на делото и не подлежи на обжалване по силата на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК. Доводите на частния жалбоподател, че определението има преграждащ характер, са неоснователни и не намират опора в разпоредбите на чл.423, ал.3 и ал.4 от ГПК, които уреждат последиците от приемането на възражението по чл.423, ал.1 от ГПК за основателно и свързаната с това защита на страните в заповедното производство. Обжалваемостта на определението не произтича и от нормата на чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, доколкото в процесуалния закон изобщо не е предвидена възможност същото да бъде предмет на инстанционен контрол за законосъобразност.
В производството по чл.423 от ГПК компетентният съд не се произнася в качеството на въззивна инстанция по правилността на първоинстанционен съдебен акт, постановен в хода на заповедното производство, а упражнява възложени му от закона правомощия за извънинстанционна проверка по повод надлежното връчване на заповедта за изпълнение на длъжника и предпоставките за реализиране на правото му на защита срещу последиците на издадената заповед. Предвид характера на разглежданото производство, определението на съда по чл.423, ал.3 от ГПК няма характер на същинско въззивно определение, за да е възможно обжалването му при предпоставките на чл.274, ал.3 от ГПК.
Отсъствието на регламентирана в процесуалния закон възможност за обжалване на определенията по чл.423, ал.3 от ГПК обосновава извод за недопустимост на частната жалба на „Б” А. , с която е атакувано постановеното по реда на чл.423 от ГПК определение на Софийски окръжен съд. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че частната жалба законосъобразно е оставена без разглеждане от тричленния състав на Първо отделение при Търговска колегия на Върховен касационен съд, поради което постановеното от този състав определение следва да бъде потвърдено като правилно.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 284 от 31.03.2010 г. по ч. т. д. № 221/2010 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане частната жалба на „Б” А. срещу определение № 390 от 21.01.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 1106/2009 г. на Софийски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :