4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 445
С.,01.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 1168/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Й. С. от [населено място] – чрез особен представител по чл.47, ал.6 от ГПК, срещу решение № 1401 от 18.10.2010 г. по в. гр. д. № 1891/2010 г. на Пловдивски окръжен съд, ХІV гр. състав. С обжалваното решение, след отмяна на решение № 1580 от 25.05.2010 г. по гр. д. № 7550/2009 г. на Пловдивски районен съд, е осъдена касаторката да заплати на С. В. Ф. – Д. сумата 1 565.34 лв., включваща 1 4161.28 лв. – просрочена главница, 36.48 лв. – лихви за периода 10.04.2009 г. – 09.06.2009 г., 60.28 лв. – просрочени лихви за същия период, и 7.30 лв. – неустойка, която сума е изплатена от С. Ф. – Д. на [фирма] в качеството й на авалист по запис на заповед от 30.03.2007 г., издаден от А. С. в полза на [фирма] като обезпечение по договор за издаване и ползване на Р., задължението по който е обявено за предсрочно изискуемо, както и сумата 928.35 лв. – разноски по делото.
Касационната жалба е мотивирана с доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Поддържа се, че събраните по делото доказателства не сочат на обезпечително – гаранционна връзка между авалирания от ищцата запис на заповед, за който няма данни да е предявен, и договора за издаване и ползване на Р., сключен между касаторката и [фирма]. Излагат се оплаквания, че въззивният съд е уважил иска въпреки отсъствието на доказателства, установяващи безспорно основанието и размера на платените от ищцата суми в полза на [фирма]. Като процесуално нарушение се сочи приемането на представено за пръв път във въззивното производство удостоверение от [фирма], послужило като доказателство при формиране на изводите за основателност на иска.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с предвиденото в чл.280, ал.1, т.3 от ГПК основание, заявено във връзка със следния поставен като обуславящ по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК процесуалноправен въпрос : „Процесуално допустимо ли е при предвидената в ГПК преклузия за представяне по делото на писмени доказателства пред въззивната инстанция да се допуска за приемане писмено доказателство /удостоверение/, за чието представяне е нямало никаква пречка да бъде направено пред първата инстанция, като впоследствие въззивният съд да базира въз основа на това удостоверение решението си”.
Ответницата по касация С. В. Ф. – Д. от [населено място] е депозирала писмен отговор от 13.12.2010 г., в който излага съображения за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване и на касационната жалба. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да отмени решението по гр. д. № 7550/2009 г. на Пловдивски районен съд и да осъди касаторката А. С. да заплати на ищцата С. Ф. – Д. претендираната с предявения иск сума в размер на 1 565.34 лв., решаващият състав на Пловдивски окръжен съд е приел, че са доказани елементите от фактическия състав на чл.143 от ЗЗД, на който е основан предявеният иск. След съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства – запис на заповед, издаден на 30.03.2007 г. от А. С. в полза на [фирма] и авалиран от С. Ф. – Д., извлечение от счетоводни книги за размера на непогасените към 09.06.2009 г. задължения на А. С. към [фирма] по договор за издаване и използване на електронен платежен инструмент „Международна револвираща кредитна карта”, писмено уведомление от Банката до А. С. за обявяване на вземането по договора за предсрочно изискуемо и платежно нареждане от 11.06.2009 г. за преведени от С. Ф. – Д. в полза на [фирма] 1 565.34 лв. с цел погасяване на задължението й на аванилст по записа на заповед от 30.03.2007 г., въззивният съд е достигнал до извод, че записът на заповед е издаден като обезпечение на сключения между А. С. и [фирма] договор; че чрез авалирането на записа на заповед ищцата е поръчителствала едновременно за задълженията на С. по записа на заповед и по обезпечения и обявен за предсрочно изискуем договор за Р.; че като последица от извършеното на 11.06.2006 г. плащане, с което са погасени изцяло задълженията на ответницата към Банката, ищцата се е суброгирала в правата на удовлетворения кредитор и по силата на чл.143 от ЗЗД има право да иска връщане на платената сума от лицето, чийто дълг е изпълнила. При формиране на изводите си по съществото на спора съдът се е позовал и на представеното с въззивната жалба на ищцата удостоверение от 14.06.2010 г. на [фирма], с което са удостоверени обстоятелствата по сключване на договора с А. С., обезпечаване на задълженията по него с издадения на 30.03.2007 г. и авалиран от С. Ф. – Д. запис на заповед и извършеното на 11.06.2009 г. плащане. Удостоверението е прието в с. з. на 27.09.2010 г., след като въззивната инстанция е счела за основателен довода на обжалващата страна, че представянето му едва във въззивното производство се дължи на късното му издаване от [фирма], станало след датата на постановяване на обжалваното първоинстанционно решение.
Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не е налице бланкетно поддържаното от касаторката основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Процесуалноправният въпрос, въведен като определящ за приложното поле на касационния контрол, е обуславящ за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, доколкото въззивният съд е основал решаващите си изводи за основателност на предявения срещу касаторката иск на писмено доказателство, представено за пръв път пред въззивната инстанция.
Не е осъществена обаче допълнителната предпоставка, специфична за поддържаното в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, а именно – разрешеният процесуалноправен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Според указанията в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е налице в случаите, когато касационното разглеждане на значимия за конкретното дело правен въпрос ще допринесе за промяна неправилна съдебна практика или за нейното осъвременяване или за създаване на съдебна практика по приложението на неясни, непълни или противоречиви законови разпоредби. Предпоставките, при които е допустимо представяне на нови доказателства от страните пред въззивната инстанция при действието на приетия през 2007 г. Граждански процесуален кодекс, са предмет на изчерпателна нормативна уредба в чл.266, ал.1 – ал.3 от ГПК. Към настоящия момент съществуват множество решения на състави на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл.290 от ГПК с характер на задължителна практика по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК /т.2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/, с които са изяснени специфичните за всяка от хипотезите на чл.266, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК условия за допускане и приемане на нови доказателства във въззивното производство. При наличие на достатъчна по обем задължителна практика, третираща приложението на чл.266 от ГПК, касационното разглеждане на поставения от касаторката процесуален въпрос по никакъв начин няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото, каквото е изискването на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за достъп до касация. Независимо, че касаторката не се е позовала на основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, следва да се отбележи, че въззивното решение съответства на формираната по реда на чл.290 от ГПК задължителна практика по чл.266 от ГПК. За да се позове на представеното с въззивната жалба на ищцата удостоверение, въззивният съд е съобразил датата на неговото издаване и с оглед на нея е приел, че по силата на чл.266, ал.2, т.1 от ГПК е преодоляна забраната за приобщаването му като доказателство по делото в хода на въззивното производство.
Предвид изложените съображения, не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. гр. д. № 1891/2010 г. на Пловдивски окръжен съд, ХІV гр. състав.
Съобразно изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответницата по касация следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски в размер на сумата 300 лв., изплатена като адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 13.12.2010 г.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1401 от 18.10.2010 г., постановено по в. гр. д. № 1891/2010 г. на Пловдивски окръжен съд, ХІV гр. състав.
ОСЪЖДА А. Й. С. с ЕГН [ЕГН] и постоянен адрес [населено място], [улица], ет.2, ап.30, да заплати на С. В. Ф. – Д. с ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес [населено място],[жк][жилищен адрес] – адв. К. Д., сумата 300 лв. /триста лв./ – деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :