Определение по т.д. №238/11 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№447
гр. София,01.07.2011
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на осми юни, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. Е.
Б. Б.
като изслуша докладваното от съдия Б. Б. търговско дело №238/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на К. С. П. в качеството му на [фирма]-гр.Шумен срещу решение №107 от 04.11.2010 г. по в.т.д. № 447/2010 г. на Шуменски окръжен съд, с което е потвърдено решение №Т73/29.04.2010 г. по т.д. № 1954/2009 г. по описа на РС-Шумен, с което е уважен установителният иск на [фирма]- [населено място] срещу касатора предявен по реда на чл.422 от ГПК за сумата от 24 000 лева-дължими по запис на заповед от 11.06.2004 г., въз основа на който е издадена заповед по чл.417 т.9 от ГПК и изпълнителен лист като изпълнението е спряно по реда на чл.420 от ГПК.
Излагат се основания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество на спора в насока отхвърляне на иска.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че по правните въпроси от значение за спора е налице противоречие на обжалваното решение с казуалната практика на съдилищата-основания за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1,т.2 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, решаващият съдебен състав е приел, че е сезиран с иск по чл.422 от ГПК за сумата от 24 000 лева-дължими по запис на заповед от 11.06.2004 г. , въз основа на който е издадена заповед по чл.417 т.9 от ГПК и изпълнителен лист като изпълнението е спряно по реда на чл.420 от ГПК. С оглед твърденията на ответника за наличие на каузално правоотношение между страните, във връзка с които и за обезпечаването на правата на кредитора-ищец е бил издаден и процесният менителничен документ, съдът е обсъдил тези твърдения и е достигнал до извода, че не се доказва наличието на такова каузално правоотношение. Доколкото ответникът не оспорва възникването на задължаването си по самия запис на заповед в качеството на негов издател и не доказва погасяване на задължението си за заплащане на процесната сума, искът е уважен.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като правен въпрос от значение за изхода на спора, този за разпределението на доказателствената тежест между страните по делото относно наличието на каузално правоотношение между страните и обвързаността на последното с издадения запис на заповед като абстрактна сделка.
Твърди, че е налице противоречие на обжалваното решение с казуалната практика на съдилищата по този въпрос – основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.2 от ГПК. Сочи и прилага копия от решение № 1221 от 30.11.2000 г. по гр.д. № 1305/2000 г. на ВКС и от определение от 08.01. 2003 г. по г.гр.д. №1115/2002 г. на ВКС, които представляват незадължителна практика на съдилищата. .
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат под най-малко една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, въз основа на които решаващият състав на въззивния съд е формирал правните си изводи по конкретния правен спор. Следователно по отношение на така поставения правен въпрос е налице обусловеност на изхода на спора от отговора му, тъй като съдът е изградил крайните си изводи и е формирал произнасянето си въз основа именно на него. Отговорът , който се дава на този правен въпрос в обжалваното решение, обаче не се разминава с този в наличната задължителна практика на ВКС постановена по реда на чл.290 от ГПК – Решение №173/12.01.2011 г. на ВКС, І т.о. на ТК по т.д. № 901 /2009 г.. Съобразно разрешението дадено от ВКС в това решение и в настоящият случая длъжникът / тук ответник/ също не е изложил абсолютни възражения срещу самия запис на заповед, т.е. такива относно опороченост на формата и/или съдържанието му , нито лични такива, т.е. такива основани на пороци на волята му като задължен издател на самия запис на заповед. Не се доказва погасяване на редовно възникналото менителнично задължение по издадената от ответника ценна книга, поради което и искът по чл.422 от ГПК за установяване съществуването на задължението по нея е уважен. При наличието на задължителна практика на ВКС по съответния правен въпрос, наличието на противоречие в практиката на съдилищата е преодоляно.
По изложените съображения не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1, от ГПК, доколкото в обжалваното решение обуславящият въпрос е разрешен в съответствие със задължителната практика на ВКС.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №107 от 04.11.2010 г. по в.т.д. № 447/2010 г. на Шуменски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.