4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 442
гр. София, 01.08.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 1295 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 596 от 17.02.2017г. по ч.гр.д. № 5886/2016г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено разпореждане № 46738 от 27.09.2016г. по гр.д. № 8090/2015г. на СГС, ГО, I-5 състав. С потвърденото първоинстанционно разпореждане е върната исковата молба на дружеството с вх. № 80684/22.06.2015г.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излага твърдение, че в Закона за държавните такси са определени начините, чрез които се заплаща държавна такса – в брой или безкасово по съответната сметка, като на субектите, които събират държавна такса, не е предоставено право да определят самостоятелно предпочитан начин на заплащането й. Счита, че съдът неправилно е приложил материалния закон – чл.2, ал.1 ЗДТ, като не е приел направено безкасово плащане. Излага твърдения за неправилност на извода, че не са открити данни за постъпване на държавната такса при проверка от счетоводител, като сочи, че сумата е достигнала до крайното си местоназначение, съгласно документ от банка Б. ЦЕ.ЕЛ.ЗЕЕЛИГЕР, В., Германия. Твърди още, че съгласно разпорежданията на първоинстанционния съд сумата 791,68 лева – внесена държавна такса, е приспадната от държавната такса по иска за несъществуване на договор за кредит № 31/2013г., след което е останала за внасяне държавна такса по този иск в размер на 3727,12 лева, поради което е неправилен изводът на въззивния съд, че не ясно посочената държавна такса за кой иск е внесена. Счита, че представените по делото доказателства установяват, че внесената държавна такса е достигнала крайното си предназначение – СГС, като сочи, че не е ясно защо и как се получава разминаване в данните на двете банки. Поради това моли да му бъде указана процедурата, която следва да спази, за да бъдат издирени и възстановени средствата, наредени в полза на СГС, като му се даде възможност за повторното им внасяне, докато тече процедурата по издирването им.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:
1. Следва ли съдилищата да не приемат начини за плащане, различни от касово внасяне на дължимата за държавна такса сума в брой по сметката на съответния съд, или следва да приемат и други начини за безкасово плащане?
2. Следва ли съдът и до каква степен да извършва вътрешна проверка и как и по какъв начин прилага резултатите от нея и с каква доказателствена сила са те?
Твърди, че по поставените въпроси липсва формирана трайна практика и поради това е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да постанови определението си, въззивният съд е обсъдил представените от частния жалбоподател – ищец в първоинстанционното производство доказателства за установяване заплащането на дължимата по предявените искове държавна такса в размер общо на 14 728,36 лева, представляващи издадени от германска банка документи, с които се удостоверява нареждане на суми и получаване на сумите от БНБ. Приел е, че е установено заплащането само на държавна такса в размер на 791,68 лева. Посочил е, че при направените от пъвоинстанционния съд справки в счетоводството е установено, че по сметка на съда няма постъпили суми за заплатена от ищеца държавна такса. С оглед на това въззивният съд е приел, че въпреки многократно дадените указания ищецът не е изпълнил съдебните указания, като не е представил по делото доказателства за внесена по сметка на СГС държавна такса в указания размер, при липса на яснота в платежното нареждане от 29.07.2015г. по кой от обективно съединените искове е внесената сума от 791,68 лева. Поради това е достигнал до извод за наличие на основаниета на чл.129, ал.3 вр. чл.129, ал.2 и чл.128, т.2 ГПК за връщане на исковата молба.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият формулиран въпрос не е обсъждан от въззивния съд и не е обусловил решаващите му изводи, поради което не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд не е обосновал извода си за неизпълнение на задължението на ищеца – настоящ частен касатор за внасяне на държавна такса със заплащането й безкасово, а не в брой, и в този смисъл не е отрекъл възможността държавната такса да бъде платена безкасово. След преценка на представените от страната доказателства за заплащане на държавна такса и съобразяване на данните от направените справки в счетоводството на СГС и полученото писмо от БНБ, въззивният съд е приел, че заплатената по банков път държавна такса не е постъпила по сметката на съда, което е обусловило и преценката му за неотстранена нередовност на исковата молба.
Вторият въпрос, макар и формулиран неясно, се отнася до възможността съдът да извършва служебна проверка за постъпване на сумите за държавна такса по сметка на съда. Във връзка с този въпрос следва да се отбележи, че въззивният съд е основал крайния са извод за неизпълнение на задължението за плащане на държавна такса не само въз основа на извършена служебна проверка, а и върху представените по делото доказателства, в това число писмо от БНБ, според което за периода от началото на 2016г. до 20.05.2016г. в БНБ не е получавано заверение в размер на 7137,61 евро от Б. ЦЕ.ЕЛ.ЗЕЕЛИГЕР, В., Германия с наредител [фирма] и получател СГС. От друга страна, по този въпрос не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което според указанията в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предполага произнасянето на Върховния касационен съд по разрешения в обжалваното решение правен въпрос да допринася за промяна на неправилна съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия или за създаване на съдебна практика по прилагането на непълни, неясни или противоречиви закони. В настоящия случай не е налице неяснота на относимите към разрешаване на въпроса правни норми, която създава трудност при прилагането им. Доколкото въпросът е поставен във връзка с доказване на безкасово плащане на държавна такса, следва да бъде съобразена разпоредбата на чл.305 ТЗ, съгласно която при плащане чрез задължаване и/или заверяване на сметка, то се смята за завършено със заверяване на сметката на кредитора. Тази разпоредба е ясна и по прилагането й е формирана постоянна съдебна практика. От друга страна, извършването на служебна проверка за установяване факта на заверяване на сметката на съда е в съответствие с разпоредбата на чл.155 ГПК, като страната разполага с възможност да ангажира доказателства в случай на оспорване на удостоверените по този ред обстоятелства.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 596 от 17.02.2017г. по ч.гр.д. № 5886/2016г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТОне подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: