О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 460
ГР. СОФИЯ, 03.05.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 27.04.10 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №232/10 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на М. С. , Р. С. , Н. Г. и Г. Б. срещу въззивното решение на Окръжен съд София по гр.д. №825/09 г., с което е е оставена без уважение молбата им за допълване на първоинстанционното, с посочване на ответника като: О. С., с кметство Владо Т. , наместо само кметството. Последното е осъдено с първоинстнционното решение, допълването на което е отказано, да заплати на касаторите сумата от 6446 лв., обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗСГ / за отнети имоти по чл.12, ал.2 от ЗСГ/.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не е налице обаче основанието за допускане на касационнно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, на което се позовават касаторите. Сочат като значими за спора и точното прилагане на закона процесуалните въпроси: конституирана ли е общината с исковата и уточняващата я молба от 7.06.06 г. като ответник по делото, наред с кметството и дали оставеното без уважение от ОС искане следва да се квалифицира като такова за допълване на решението или за поправка на очевидна фактическа грешка, съответно приложим ли е преклузивният срок по чл.193 от ГПК, отм..
Поставените въпроси при данните по делото – искова молба и уточняващата я от 7.06.06 г., и конституирането на ответника по делото, за което ищците не са възразили при разглеждането му в 8-те открити заседания пред РС, проведени за повече от 3 години, са от значение за изхода на спора, но не и за точното прилагане на закона Ищецът конституира ответника, като го сочи по делото / в случая исковата молба и нарочно е оставена без движение с указание за име и адрес на ответника/. Задължение на съда е да следи за правосубектността на страните – чл.25 от ГПК, отм.; когато не е изпълнил това си задължение и решението е влязло в сила срещу еднозначно посочения по делото, в мотивите и в диспозитива на решението ответник, порокът не може да се отстрани нито по реда на допълване на решението с конституиране на правосубектния ответник, както е приел и ОС, нито в производство за поправка на очевидна фактическа грешка. Ищците могат да предявят иска си срещу надлежния ответник / в случая община С. в ново производство, както сочат и в жалбата си.
Затова ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски окръжен съд по гр.д. №825/09 г. от 20.11.09 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: