О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 462
София, 26.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести март две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 101/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1 и 2 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Прокуратурата на РБ, представлявана от К. А. -прокурор в Апелативна прокуратура- София срещу решение № 1954/ 30.10.2013 г. по гр.д.№ 2193/ 2013 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение , І състав.
Ответницата по касационната жалба Б. И. К. не изразява становище по нея.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна ,с интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима .
С обжалваното решение Софийският апелативен съд е потвърдил решение № 178/12.04.2013 г. по гр.д.№ 786 /2012 г. на Софийския окръжен съд. С него на ищцата-ответница по касационната жалба в настоящото производство, на основание чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ е присъдено обезщетение в размер на сумата 7 000 лв. за причинени неимуществени вреди , ведно със законната лихва от 30.03.2011г. до окончателното плащане на сумата и разноски по делото. В частта, с която искът е отхвърлен до пълния претендиран размер същото е влязло в сила.За да постанови този резултат, въззивният съд ,препращайки към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК е приел, че ищцата е била оправдана с влязла в сила присъда по нохд № 509/2009 г. на районен съд-С. по повдигнато срещу нея обвинение за извършено престъпно деяние по чл. 201 ал.1 НК. За времето от 14.09.2009 г. до 30.03.2011 г. тя е била обвиняема и подсъдима по обвинение в това, че в периода ноември-декември 2008 г. като длъжностно лице- инкасатор в пункт на „ВиК”-ЕООД-Б. присвоила чужди пари в размер на 14 921,15 лв.В мотивите на оправдателната присъда е прието, че доказателствата по делото не установяват да е автор на престъплението, предмет на обвинението, и че счетоводството на дружеството не е водено по установения от закона ред. Ищцата преживяла тежко обвинението, съгражданите й променили негативно отношението си към нея, влошили се взаимоотношенията със съпруга й и децата й, дори и те я подозирали и обвинявали за случилото се, срамувала се да излиза, плачела, страдала от безсъние, продължава да е разделена със съпруга си. Въззивният съд е приел ,че с незаконно повдигнатото и поддържано обвинение са й причинени неимуществени вреди, изразяващи се в негативни психични изживявания. При определяне размера на дължимото обезщетение е съобразил продължителността на периода на незаконното обвинение, тежестта на престъплението, в което е била обвинена-тежко по смисъла на чл.93 т.7 НК, общественото й положение – била известна на голяма част от жителите на района като инкасатор, интензитета на негативните емоционални изживявания, отражението им върху психиката й , допълнителните страдания поради проявеното от съпруга и децата й недоверие, както и обществено-икономическите условия. Приел е, че присъдената сума е справедлив еквивалент на преживяното.Намерил е, че възражението по чл.5 ЗОДОВД за съпричиняване е неоснователно, тъй като само едно от насрочените осем съдебни заседания е отложено поради неявяването на ищцата и тъй като счетоводството на дружеството не е водено надлежно.
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.Поставя въпроса за определяне размера на неимуществените вреди след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства и за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД. Счита, че е налице такова по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ППВС № 4/23.12.1968 г., т.2, ТР № 3/22.04.2004 г. по тълк.д.№3/2004 г., ОСГК т.3 и т.11 и ТР № 1/04.01.2001 г. ОСГК- т.19, защото част от твърдяните от ответника по касационната жалба неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането и защото липсват мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и причинените вреди. Намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване и по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като въпросът е решаван противоречиво от съдилищата, които в сходни случаи присъждат обезщетения при големи различия в размера им. Твърди, че прилага съдебни решения, които цитира, но всъщност прилага различни от тях съдебни актове, а именно: решение № 20/26.01.2010 г. по гр.д.№1609/2008 г.,ІV г.о., постановено по ГПК/отм./, решение № 95/08.05.2011 г. по гр.д.№ 849_2010 г., ІІІ г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК и решение № 27/11.01.2010 г. по гр.д.№2061/2009 г. на Софийски апелативен съд, за което няма данни дали е влязло в сила.С приложените решения, при разглеждане на различни случаи ,са присъдени различни по размер обезщетения за вреди по чл.2 ЗОДОВ.
ВКС на РБ, състав на ІІІ г.о. намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поставеният въпрос е правнорелевантен, тъй като е обусловил изхода на спора, но не е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС. В случая въззивният съд е съобразил цитираните тълкувателни актове , приложил е точно закона и задължителната практика на ВКС и е присъдил обезщетение в съответствие с общите критерии за справедливост и конкретните обстоятелства по делото, отчитайки правнорелевантните факти , свързани с особеностите на конкретния случай .
Оплакването за наличие на противоречие с т. 19 от ТР № 1 /04.01. 2001 г. ОСГК, тъй като няма изложени мотиви за причинно-следствената връзка между обвинението и настъпилите вреди, също е изложено като основание за допускане на касационно обжалване. То следва да бъде квалифицирано като основание за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК, тъй като се твърди допуснато процесуално нарушение.Същото не може да бъде обсъждано в производството по чл.288 ГПК, а в следващата фаза, ако касационната жалба бъде селектирана. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви в това отношение не е основание за допускане на касационното обжалване.
Не е налице и касационното основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. Няма противоречие между разрешенията в обжалваното решение и представеното решение на ВКС, постановено по реда на чл.218-а и сл.ГПК /отм/. Приложеното решение на САС ще представлява съдебна практика, ако е влязло в сила, но касаторът не е представил доказателства за това. Няма противоречие и с разрешенията,съдържащи се в решението, постановено по чл.290 ГПК. Ако беше обосновано подобно различие с последното , основанието за допускане на касационно обжалване щеше да е по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С тези решения са присъдени различни по размер обезщетения, но за различни разгледани с тях случаи, т.е. те са определени в съответствие с конкретно установени факти . Поради изложеното не може да се приеме, че са обосновани допълнителни основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, което ще има за последица недопускането на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1954/ 30.10.2013 г. по гр.д.№ 2193/2013 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение , І състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: