2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№470
С., 31.10.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия К. М. ч.гр.д. № 473 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. М. И., В. М. М., В. М. Г., В. Й. М., В. С. Д., Л. С. М., А. А. М., М. Г. М. и И. Г. М., чрез пълномощника им адвокат Д. М., против определение № 403 от 19.04.2012 г., постановено по ч.гр.д. № 257 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Перник, ГК, ІІ-ри състав, с което е потвърдено определение № 332 от 13.02.2012 г. по гр.д. № 8140/2011 г. на Районен съд-Перник за прекратяване като недопустимо на производството по предявения от на Е. М. И., В. М. М., В. М. Г., В. Й. М., В. С. Д., Л. С. М., А. А. М., М. Г. М. и И. Г. М. против П. И. М. и Д. И. В. иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.
Ответниците по частната жалба П. И. М. и Д. И. В. считат, че същата е процесуално недопустима съгласно чл.280, ал.2 ГПК, евентуално – неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение приема, че частната жалба е процесуално допустима. По делото липсват данни за цената на иска, която в случая се определя от данъчната оценка на имотите или ако такава няма от пазарната им стойност, а цена на иска не е посочена и в исковата молба. Следователно не може да се приеме, че цената на иска е под 5000 лв., поради което касационното обжалване е допустимо и следва да се прецени налице ли са основание по чл.280, ал.1 ГПК.
За да постанови атакуваното определение Окръжен съд-Перник е констатирал, че ответникът П. М. е заявил за възстановяване имотите на общия на страните наследодател М. Б. Л., описани в 20 пункта, а с друго заявление – имотите на своя баща И. М. Б., описани в 6 пункта. При съпоставяне на заявените имоти е прието, че същите не са идентични, тъй като се различават както по квадратура, така и по категории. Счетено е, че изводът, че спорните имоти не са заявявани на името на общия наследодател М. Л. се подкрепя и от изложеното от ищците в обстоятелствената част на исковата молба /че знаели, че са заявени всички имоти на дядо им и едва преди година разбрали, че П. М. е заявил за възстановяване на името на баща си И. Б. общо * дка, които са били собственост на дядо им М. Л. и са внесени от него в ТКЗС/. Поради липса на възможност да се инициира административна процедура за възстановяване на собствеността на наследниците на М. Б. Л. е прието, че искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е процесуално недопустим поради липса на правен интерес.
К. поставят въпросите: налице ли е спор за материално право към минал момент в конкретния казус между ищците и ответниците за едни и същи имоти; налице ли е правен интерес от предявяване на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, дали е налице висящо административно производство по окончателното възстановяване на собствеността върху заявени от ищците в качеството им на наследници на общия наследодател М. Б. земеделски земи в землището на [населено място]; валице ли са предпоставките за допустимост и евентуалното уважаване на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ в смисъла на ТР № 1/1997 г. ОСГК на ВКС. Въпросите са свързани с тезата на касаторите, че имотите са заявени за възстановяване на името на общия наследодател М. Л., признато е правото на възстановяване на собствеността, но административната процедура не е приключила, а са налице решения за възстановяване на правото на собственост на наследниците на И. Б., т.е. по същество се касае не до правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а до въпроси, свързани с обосноваността и правилността на изводите на съда при съпоставяне на двете заявления за възстановяване правото на собственост на наследниците на М. Л. и на наследниците на И. Б., които обаче са неотносими при селекцията по чл.274, ал.3 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на против определение № 403 от 19.04.2012 г., постановено по ч.гр.д. № 257 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Перник, ГК, ІІ-ри състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: