О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 48
С. 27.01.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 26 по описа за 2011 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК и е образувано въз основа на подадена частна жалба от М. Т. М. от[населено място], чрез процесуалния представител-адвокат К. против въззивно определение № 14409 от 18.10.2010г.по ч.гр.д. № 11163 по описа за 2010г. на С. градски съд,с което е потвърдено определение от 17.09.2010г., постановено по гр.д.№29314/2010г.на районен съд С.,в частта,с която е прекратено производството и върната исковата молба относно искането за прогласяване на нищожност на заповед от 7.06.2010г.за прекратяване на трудовото правоотношение, респ.за нейната отмяна като незаконосъобразна. Счита обжалвания акт за неправилен, поради което иска да бъде отменен,а делото върнато със задължителни указания за цялостно разглеждане и произнасяне по подадената искова молба.
Като основание за допустимост на подадената частна жалба се сочат нормите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК/с оглед препращането на нормата на чл.274 ал.3 от ГПК/ по поставения въпрос за наличие на правен интерес от предявяване на иск за прогласяване на нищожност на издадена от работодател заповед за прекратяване на трудово правоотношение при упражнено от работника право на едностранно прекратяване на трудовия договор без предизвестие по чл.327 от КТ.
Срещу така подадената частна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото,намира следното :
За да потвърди определението на районния съд, с което е прието,че работникът няма правен интерес от предявяване на горепосочения иск, въззивният съд се е аргументирал с факта,че съществуването в правния мир на процесната заповед не се отразява на трудовото правоотношение, което е било прекратено с отправеното едностранно волеизявление от работника.Счел е, че за ищеца съществува интерес само от поправката на неправилно посоченото правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение,който въпрос следва да бъде разрешен по реда на чл.344 ал.1 т.4 от КТ,в която част производството е останало висящо.
Нормата на чл.274 ал.3 от ГПК предпоставя достъпа до касационно обжалване на подадената частна жалба от преценка на допустимостта й съобразно посочените в нея критерии по чл.280 ал.1 от ГПК за значимост на поставения процесуално правен/или материално правен/ въпрос.
В случая поставения от жалбоподателя въпрос е от значение за изхода на делото,тъй като е свързан с решаващите мотиви на съда. Същият обаче нито е решен в противоречие с практиката на ВКС,нито е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,както се твърди в частната жалба. Не се сочи практика на ВКС,на която въззивното определение да противоречи/с оглед основанието по т.1/. Основанието по т.3 не е налице,тъй като съгласно даденото тълкувание в т. 4 на ТР № 1/19.II.2010 г. на ОСТГК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., точното прилагане на закона и развитието на правото формират едно общо правно основание за допускане на касационното обжалване, което би било налице във всички случаи, при които се налага промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед настъпили изменения в законодателството и обществените условия или пък става въпрос за непълни, неясни или противоречиви закони, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.По поставения въпрос за правния интерес тези предпоставки не са налице.
В конкретния случай- прекратяването на трудовото правоотношение, тъй като е по реда на чл.327 от КТ, настъпва с получаването от страна на работодателя на отправеното от работника едностранно предизвестие. Издаването на заповед от работодателя е без правно значение.Тази ире-левантност на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение -изключва възможността тя да засяга права или законни интереси на ищеца, поради което за него-не съществува правен интерес за обжалването й.
Липсата на надлежно основание за допустимост съгласно нормата на чл.280 ал.1 от ГПК,приложима съгласно препращането на чл.274 ал.3 от ГПК изключва възможността за разглеждане по същество на подадената частна жалба.Мотивиран от изложеното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба, подадена от М. Т. М. от[населено място] ж.к.”Л.”бл.464 вх.”А” ап.416 против въззивно определение № 14409 от 18.10.2010г.по ч.гр.д. № 11163 по описа за 2010г. на С. градски съд.
Делото да се изпрати на Районен съд София за продължаване на садъпроизводствените действия по висящото производство с правно основание чл.344 ал.1 т.4 от КТ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.