4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 484
София,05.07.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на първи юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч.т.д. № 2520/2013г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Норко” Л., Международно търговско дружество, учредено по Закона за международните търговски дружества, и О. Миретски, гражданин на И., срещу определение № 480 от 01.03.2013 г. по ч. гр. д. № 764/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд VІ-15 състав определение № 185 от 09.01.2013г. по т. д. № 3430/2011 г. С първоинстанционния акт е прекратено производството по предявения от „Норко” Л. и О. Миретски срещу [фирма] иск с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗТР за признаване за установено, че вписването по партидата на ответното дружество на заличаването на лицата О. Миретски и Г. Н. Мейохас като негови управители и вписването на Водоновс Михаилс като управител на същото дружество, са несъществуващи обстоятелства.
Частните касатори поддържат неправилност на обжалваното определение поради необоснованост, нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Твърдят, че съдът не е обсъдил част от изложените от тях съображения за наличието на правен интерес от предявения иск. Становището си за наличие на такъв интерес мотивират с твърдението, че по отношение на ответното дружество заличаването на вписването би имало значение за репутацията му пред бизнес- партньори и трети лица, за евентуални бъдещи спорове с трети недобросъвестни лица и евентуални бъдещи претенции на управителя Видоновс Михаилс за заплащане на възнаграждение от [фирма], а по отношение на О. Миретски – с оглед създаване на правно основание да претендира и да му бъде заплатено възнаграждение като управител на ответното дружество за периода, през който е бил заличен като управител.
Допускането на касационно обжалване на въззивното определение се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Като имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото частните касатори поставят въпросите: 1. Представлява ли запазването на търговската репутация (на доброто име) на даден търговец правно защитим интерес и съответно правен интерес от иск по чл. 29 ЗТР; 2. Обстоятелството, че решението по иска по чл. 29 ЗТР представлява основание за получаване на възнаграждение по договор за управление, обосновава ли правен интерес от иска по чл. 29 ЗТР; 3. Обстоятелството, че решението по иска по чл. 29 ЗТР ще доведе до недължимост на възнаграждение по договор за управление, обосновава ли правен интерес от иска по чл. 29 ЗТР ; 4. Приложима ли е разпоредбата на чл. 8 ЗТР по отношение на третите недобросъвестни лица, предвид разпоредбата на чл. 7 ЗТР.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване по съображения, изложени в писмен отговор от 03.06.2013г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежни страни, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение за прекратяване на производството по предявения от „Норко” Л. и О. Миретски срещу [фирма] иск с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗТР за признаване за установено, че вписването по партидата на ответното дружество на заличаването на лицата О. Миретски и Г. Н. Мейохас като управители и вписването на Водоновс Михаилс като управител на същото дружество, са несъществуващи обстоятелства, въззивният съд е споделил изцяло извода за липса на правен интерес от така предявения иск. В тази връзка съдебният състав е взел предвид безспорния по делото факт, че междувременно е извършено ново вписване по партидата на ответното дружество – лицето Видоновс Михаилс е заличено като управител на дружеството и като такъв отново е вписан ищецът О. Миретски, с което е постигнат правният резултат, целян с предявяването на иска по чл. 29, ал. 1 ЗТР, чието действие се проявява за в бъдеще, т. е. каквото, съгласно задължителните указания в ТРОСГК на ВКС № 1 от 06.12.2002 г. би било и действието на заличаването на вписаните обстоятелства след успешно проведен иск по чл. 29, ал. 1 ЗТР. Като ирелевантни за правния интерес от предявения иск въззивният съд е преценил доводите, свързани със защита репутацията на ответното търговско дружество в бъдещите му отношения с бизнес партньори и трети лица.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По отношение на въпроса, свързан с приложението на чл. 8 ЗТР, не е осъществена общата предпоставка да е обуславящ изхода на делото, тъй като въззивното определение не съдържа произнасяне по този въпрос.
Останалите въпроси, макар и отговарящи на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, също не могат да обосноват допускане на касационния контрол поради отсъствие на предпоставките на поддържаното конкретно основание. Съгласно задължителните указания по т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК би било налице тогава, когато се касае за приложение на законова норма, по която липсва съдебна практика, или тази практика, макар и непротиворечива, е неправилна и следва да бъде изоставена, както и когато приложимата разпоредба е неясна и се налага тълкуването й. Тези изисквания в настоящия случай не са осъществени. Общата норма на чл. 124, ал. 1 ГПК, предвиждаща наличието на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на установителния иск, какъвто по своя характер е и искът по чл. 29, ал. 1 ЗТР за установяване вписването на несъществуващо обстоятелство, е напълно ясна и не поражда никакви трудности при тълкуването и прилагането й. Освен това, по въпроса за допустимостта на установителния иск, от гледна точка на правния интерес, е налице богата и непротиворечива съдебна практика, в т. ч. и на Върховен касационен съд, с която обжалваното определение не е в противоречие. Преценката за това, налице ли е правен интерес от предявения установителен иск, е винаги конкретна, с оглед твърденията на ищеца, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, като направените от въззивния съд изводи в тази насока са резултат от решаващата му правораздавателна дейност, правилността на която е предмет на касационния контрол, но не и на производството по неговото допускане. Освен това, в случая следва да се отбележи, че изложените от ищеца „Норко” Л. твърдения са относими не към неговия собствен правен интерес, а към интереса на ответника по иска – [фирма], т. е. правният интерес от иска е обоснован с чужди права, което е недопустимо.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 480 от 01.03.2013 г. по ч. гр. д. № 764/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: