О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 493
Гр.С., 30.05.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети май през двехиляди и шестнадесета година, в състав
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д.N.2019 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. И. – И. срещу решение №.467/18.01.16 по г.д.№.11026/15 на Софийски градски съд, ІІ Гс.-с което е потвърдено решение №.ІІ-54-115/6.07.15 по г.д №.14264/15 на Софийски районен съд, 54с., за отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ.
Ответната страна Висш съдебен съвет оспорва жалбата; претендира юрисконсултско възнаграждение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ за неоснователни и е потвърдил първоинстанционното решение, с което те са отхвърлени. За да достигне до този извод е приел, че страните са били обвързани от трудов договор, който е бил законосъобразно прекратен на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ. По делото няма спор относно фактите – а именно, че: ищцата е заемала длъжността „директор” на Дирекция „Публична комуникация и протокол”; към момента на възникване на трудовото правоотношение е отговаряла на изискванията за образование според длъжностната й характеристика /имала е висше образование, степен „магистър”, специалност „право” – която е попадала сред алтернативно изброените от работодателя/; впоследствие те са били променени – като се е изисквало образование в точно определена област /в нова длъжностна характеристика е предвидено, че се изисква висше образование, степен „магистър” в областта на публичната комуникация, журналистика, връзки с обществеността и масови комуникации/; ищцата не е отговаряла на новите изисквания, поради което и е била уволнение на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ; в заповедта за уволнение са вписани подробно фактическите причини, обусловили прекратяването – липса на висше образование степен „магистър” в областта на публичната комуникация, журналистика, връзки с обществеността и масови комуникации, изискуема предвид завишаване на съществуващите изисквания за длъжността и въведана в длъжностната характеристика. При горната безспорна фактическа обстановка съдът е приел, че е налице промяна в изискванията за образование за заеманата длъжност – на които ищцата вече не е отговаряла – поради което и са налице предпоставките за уволнението й съобразно чл.328 ал.1 т.6 КТ. Посочил е, че уволнението е извършено с ясна и мотивирана заповед, като изложените в нея фактически основания отговарят на квалификацията по чл.328 ал.1 т.6 КТ. Тя предпоставя към момента на уволнението работодателят да е извършил промяна в изискванията за образование или квалификация, на които работникът и служителят не отговаря. Работодателят разполага с право да извърши промяна в образователните изисквания, която не подлежи на съдебен контрол /доколкото е въпрос на целесъобразност/ и той не следва да установява необходимост за извършенето й. Изискванията, определени в Н., респективно в Класификатора на длъжностите в съдебната администрация, представляват минимум, който работодателят няма право да наруши – но няма пречки да се предвидят изисквания за същата степен образование, но по определени специалности. С оглед нуждите на работата работодателят разполага с правомощие да определи не само степента на образование, а и вида на специалността. В случая промяната е осъществена от компетентен орган и по предвидения ред /чл.355 ал.1 ЗСВ вр. с чл.68 ал.2 и чл.29 т.5 от Правилника за организацията и дейността на В. и неговата администрация – с изрично решение на В./. Състои се в стесняване по вид на изискуемите специалности – които следва да са в областта на публичната комуникация, журналистика, връзки с обществеността и масови комуникации /т.е. отпада специалността „право”, като е налице концентрация само в определена област – журналистика и масови комуникации/. Новите изисквания не влизат в противоречие с нормативно определените. Когато работодателят е въвел изискване за висше образование по опредени специалности, респективно по специалности в точно определена област, а работникът или служителят притежава съответната степен на образоваие, но по друга специалност, е налице изискването на чл.328 ал.1 т.6 КТ – какъвто е разглеждания случай.
Съдът е приел и, че не е налице промяна на характера на трудовите функции на длъжността – а това сочи, че тя не е съкратена и не е налице друго основание за уволнение. С длъжностната характеристика са предвидени нови трудови задължения, но основните характеризиращи длъжността функции са запазени. Промяна, изразяваща се в детайлизиране /т.е. в по-висока степен на конкретизиране/ на основни трудови функции и задължения, не обуславя промяна в характера на длъжността /прибавените функции са сходни с досегашните, защото са ръководни и са присъщи на естеството и характера на възложената в процесната длъжност работа/. Същевременно, след промяната на образователните изисквания мястото на длъжността в структурата на предприятието на работодателя и нейната йерархична подчиненост на главния секретар е запазено, което също сочи, че длъжността не е закрита или трансформирана в друга.
Възражението, че е налице злоупотреба с правото на работодателя да извърши промяна в образователните изисквания, е намерено за неоснователно. Съдът е посочил, че е налице презумпция, че работодателят е действал добросъвестно /чл.8 ал.2 КТ/, която не е оборена – не се установява преднамерено поведение, което да сочи, че промяната в образователните изисквания е извършена, за да се постигне единствено като резултат основание за уволнение на ищцата. Извършената промяна е с цел нуждите на работата – защото образователните изисквания са в точно определена област, свързани с придобиване на знания и професионални компетенции в областта на публичната/социалната комуникация – в която област са концентрирани и трудовите задължения, вменени в заеманата от ищцата длъжност; те се обосновават и са във връзка с характера и естеството на възложената работа, имат значение за качественото изпълнение на трудовите задължения. П. стенографски протокол от заседание на В., на който са били обсъждани измененията, свидетелства, че членовете, които са се изказали за необходимост от промяна в изискванията, са изразили мнение, че с оглед спецификата на процесната длъжност е необходимо да се предвидят изисквания за строго профилирано образование, за да се подобри дейността на дирекцията – като мнението, че трудовите функции ще се изпълняват по-ефективно от служител със строго профилирано образование, не сочи на превратно упражняване на работодателска власт. Образователните изисквания са точно свързани с професионалните такива към трудовата функция – което означава, че не е налице злоупотреба с право. Независимо от наличието на изказано мнение от част от членовете на съвета, че промяната в изискванията ще доведе до прекратяване на трудовия договор с ищцата, а с това няма да се постигне целта да се подобри работата на дирекцията, това не означава, че гласувалите за промяната членове са имали единствена цел да се прекрати договора на ищцата, но не и да се удовлетворят нуждите на работата.
За неоснователно е намерено и възражението, че първоинстанционни
ят съдия е бил пристрастен поради участие в конкурс за повишение в длъжност. Посочено е, че резултатите от този конкурс са в зависимост от оценките, поставени от конкурсна комисия, членовете на която са съдии от горния по степен съд – а не от служители на В.. Поради това и не са нарушени принципите на чл.5, чл.7-чл.10 и чл.12 ГПК.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 КТ. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси, които са разрешени в противоречие с практика на ВКС /№.1-№.3/ и са от значие за точното приложение на закона и развитието на правото /№.4-№.6/: 1. „Когато трудовият договор е сключен при наличие на необходимото образование и квалификация на работника за изпълнение на длъжността и изменението в изискванията за необходимото образование или/и квалификация на работника за изпълнение на длъжността /при ищцата/ е настъпило след сключването на трудовия договор, за работодателя кога възниква право да прекрати трудовия договор, при промяната на изискванията ли и ако това е така, не е ли приложим текста на основанието на чл.328 ал.1 т.11 КТ, защото правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение е възникнало едва когато е променил изискванията за изпълнение на длъжността /реш.№.295/9.12.14 по г.д.№.974/14, ІV ГО на ВКС/; 2. „Има ли право работодателят с длъжностната характеристика да променя минималните изисквания за образование и квалификация, когато същите са определени с нормативен акт? Когато тези изисквания са определени с нормативен акт, подлежи ли на доказване необходимостта от промяна на промените в изискванията за заеманата от ищцата длъжност?” /реш.№.507/8.07.10 по г.д.№.978/09, ІV ГО на ВКС/; 3. „Налице ли е запазване на трудовата функция, когато се добавят нови трудови функции /по обем два пъти повече от старите/ и едновременно с това се промени йерархичната подчиненост на длъжността и се въведат нови отговорности и самостоятелност по вземане на решения? Ако трудовата функция не е еднородна, поради обща съвкупност от нови трудови функции, нова йерархическа подчиненост и нововъведени отговорности и самостоятелност на решенията, налице ли е основанието на чл.328 ал.1 т.6 КТ?”/реш.№.730/29.11.10 по г.д.№.28/10, реш.№.116/20.03.15 по г.д. №.1473/14/; 4. „Когато изискванията за длъжността са определни в Класификатор на длъжностите в администрацията на органите на съдебната власт за наименованията на длъжностите, минималната образователна степен и други изисквания към съответната длъжност, издаден от В., и в него са посочени минималната образователна степен и други изисквания към съответната длъжност /в случая е посочено само 8г стаж/, допустимо ли е В. и главният секретар да променят и да въвеждат „други изисквания за съответната длъжност”, без да е променен класификатора, издаден от В., с оглед, че това правомощие е предоставено изключително на В. и е уреден нормативен ред, по който се извършва и реализира в правилника в чл.6 т.31 и това да е нормативно определено се отразява в Класификатора? Следвало ли е В. първо да отрази промените в Класификатора, съгласно правилника за работа, и след това да извърши съответното уволнение? Следва ли изречението „други изискавния за съответната длъжност” да се тълкува в смисъл, че това правомощие е предоставено изключително на В. и следва да се реализира при спазване на съответната процедура и да се отрази като се промени Класификатора?”; 5. „Нарушени ли са основните начала на правото, сочени в глава ІІ ГПК, на прозрачен, безпристрастен и справедлив процес, при положение, че съдията, постановил решението пред СРС, е бил в йерархична зависимост относно гласуване от В. ответник по делото, във връзка с конкурс за повишаването му в длъжност?”; 6.„Налице ли е злоупотреба с право и нарушени ли са основни принципи на чл.8 ал.1 КТ, когато при вземането на решение за промяна на изискванията за длъжността, основните аргументи на работодателя сочат на изводи за виновно неизпълнение на трудови функции и на извода, че промяната се прави „интуиту персоне” /относно ищцата, както е направено и за предходния директор/? Следва ли аргументите на ответника относно вземането на решение за промяна в изискванията за длъжността да кореспондират с нуждите от тази промяна, а не да сочат на заобикаляне на закона, с цел избягване на законовите последици, свързани с уволнението на конкретен служител?”.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
По отношение на първия изведен въпрос основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице. В константната практика на ВКС, в това число задължителната, безпротиворечиво се приема, че наличието на променени след сключването на трудовия договор образователни изискавания, на които съответният работник или служител вече не отговаря, съставлява предвидено в закона основание за прекратяване на трудовото му правоотношение. Според преобладаващата част от решенията, вкл. по чл.290 ГПК, това основание следва от текста на чл.328 ал.1 т.6 КТ /в този смисъл реш.№.134/17.06.2013 по г.д.№.1041/12г. на ВКС, ІІІ ГО, реш. №.207/2.10.14 по г.д.№.2355/14, ІІІ ГО и др./. Действително в цитираното от касатора решение – съставляващо изолирана практика – се застъпва тезата, че при промяна на изискванията след сключване на договора, коректното основание за прекратяване е чл.328 ал.1 т.11 КТ, а не чл.328 ал.1 т.6 КТ – който касае първоначално /към момента на сключване на трудовия договор/ несъответствие с изисквания. При всички случаи, обаче, в практиката безспорно се приема, че от значение за определяне на основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение, е посочената в мотивите на заповедта за уволнение обосновка на работодателя /т.е. информация за обстоятелствата, на които се основава уволнението/, а не дадената от него правна квалификация с посочване на съответен член от КТ – като при противоречие между текстовата част и цифровото отразяване на основанието, приоритет има текстовото отразяване; неправилната правна квалификация, дадена от работодателя в заповедта, не се отразява върху законността на уволнението /реш. №.464/26.05.10 по г.д.№.1310/09, IV ГО на ВКС, реш.№.177/11.07.12 по г.д.№.193/11, IV ГО на ВКС и др./. При това положение и доколкото е безспорно, че неотговарянето на изменени след възникване на трудовото правоотношение образователни изисквания /посочено изрично в текстовата част на заповедта за уволнение/ – каквото в случая несъмнено е налице по отношение на ищцата – съставлява предвидено в закона /едно от визираните в чл.328 ал.1 КТ/ основание за уволнение, първият изведен въпрос е без значение за изхода по конкретното дело. Поради това и той не съставлява годно общо основание за допускане на касация, респективно не обуславя наличие на хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Във връзка с втория въпрос не е налице соченото противоречие със задължителната практика на ВКС, респективно основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Въпросът се задава в контекста на твърдения, че работодателят не би могъл да разширява с изготвена от него длъжностна характеристика изисквания за вид на изискуемо образование, по отношение на които е налице минимално нормативно изискване – което ищцата удовлетворява. Във връзка с правомощията на работодателя да въвежда нови изисквания за заеманата от работника длъжност е налице многобройна практика, вкл. постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС. Съгласно същите преценката на работодателя за промяна на изискванията за заемане на дадена длъжност е суверенна и е по целесъобразност. Тя не подлежи на съдебен контрол, стига по този начин да не се нарушава императивна правна норма или да се злоупотребява с право, или да се установява дискриминационен подход – съдът не е компетентен да се произнася каква квалификация налага нуждата на работа за дадена длъжност и дали има обективна необходимост от въведената промяна. Точно в този смисъл е и изрично постановеното в цитираното от касатора решение №.507/8.07.10 по г.д.№.978/09, ІV ГО на ВКС – което той неправилно интерпретира като изискващо необходимост от доказване нуждата от промяна при наличие на нормативно определни изисквания. Когато изискванията за заемане на определена длъжност са определени в нормативен акт, няма пречка работодателят да въведе и нови, предвид нуждите на предприятието, стига те да не влизат в противоречие с нормативно разписаните и работодателят да е действал добросъвестно /реш.192/14.06.13 по г.д.№.680/12г., реш. №.134/17.06.2013 по г.д.№.1041/12г., ІІІ ГО на ВКС и др./. Изложеното, по аргумент от по-силното основание, важи и в хипотеза, когато са налице установени изисквания в приет от ответника класификатор и ответникът, по предвидения в ЗСВ и Правилника за организацията на дейността на В. и неговата администрация ред, въведе нови такива съобразно свое решение и ги включи в длъжностни характеристики. Такава е и разглежданата хипотеза. При това положение, като е приел, че въвеждането на нови изисквания за вид образование не противоречи на нормативните изисквания и работодателят не следва да доказва обективна необходимост от промяната, въззивният съд е постановил решението си в съответствие със задължителната практика на ВКС.
По отношение на третия въпрос основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК също не е налице. Въпросът съдържа фактически твърдения, които не са приети за установени от въззивния съд. Съдът не е приел, че за длъжността на ищцата са добавени нови функции, по обем два пъти повече от старите, че е променена йерархическата подчиненост и че се въвеждат нови отговорности и самостоятелност при вземане на решения. Напротив – изрично е посочил, че основните характеризиращи длъжността функции са запазени, като промяната в длъжностната характеристика се състои в детайлизиране – т.е. в по-висока степен на конкретизиране, на основните трудови функции и задължения на длъжността, сходни са с досегашните, като е запазено и мястото на длъжността в структурата на предприятието на работодателя и нейната йерархична подчиненост на главния секретар. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е приел даден факт за установен. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационна та жалба по същество след допускането й до касация предвид критериите на чл.280 ал.1 ГПК – не и в настоящата предварителна фаза на селекция по горепосочените критерии. Предвид изложеното въпросът е неотносим и не съставлява годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
Не представлява такова и четвъртия поставен въпрос. Същият не е бил предмет на изследване от въззивния съд и той не е излагал мотиви в тази връзка /съдът е посочил единствено, че промяната е извършена от компетентен орган и съобразно предвидения ред – чл.355 ЗСВ, чл.68 ал.2 и чл.29 т.5 от Правилника/. Предвид изложеното и като се имат предвид дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения кой въпрос е правен по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК /материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства/ въпросът е неотносим и основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице.
Петият изведен въпрос също не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Той съдържа условие, което не е налице. Съдът не е приел, че съдията е в йерархична зависимост относно гласуване от ответника във връзка с конкурс за повишаването му в длъжност. Напротив, изрично е посочил, че резултатите от конкурса са в зависимост от оценките, поставени от конкурсна комисия, състояща се от съдии от по-горен съд. Предвид изложеното въпросът не съставлява годно общо основание за допускане на касационно обжалване.
Аналогичното важи и за шестия въпрос. Той отново съдържа условие, което не е било прието за установено от въззивната инстанция. Съдът не е приемал, че при вземане на решението основните аргументи на работодателя сочат на изводи за виновно неизпълнение на трудови функции и за извод, че промяната се прави „интуиту персоне”. Напротив, изрично е посочил, че от представения протокол не се установява желание на мнозинството чрез законово допустими средства да постигнат една единствена цел-прекратяване на трудовия договор с ищцата; че членовете, изказали се за необходимост от промяната, са изразили мнение, че с оглед спецификите на процесната длъжност е необходимо да се предвидят изисквания за строго профилирано образование, за да се подобри дейността на дирекцията – а това не сочи на превратно упражняване на работодателска власт; че нуждите в служебната работа за процесната длъжност са мотивирали членовете на В. да вземат решение за промяна в изискванията – т.е. целеният резултат е да се подобри работата и съображения за по-ефективна дейност са мотивирали прибягване към извършената промяна. От друга страна образователните изисквания по новата длъжностна характеристика са точно свързани с професионалните изисквания към трудовата функция и не са произволни – което означава, че не е налице злоупотреба с право или дискриминация. Предвид изложеното изведеният въпрос не съставлява годно общо основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
С оглед на всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Предвид изхода на спора на ответната страна се дължи 500лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 ГПК вр. с чл.9 ал.3 от Наредба №.1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, ВКС, Трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.467/18.01.16 по г.д.№.11026/15 на Софийски градски съд, ІІ Г състав.
ОСЪЖДА С. С. И.–И. да плати на Висш съдебен съвет 500лв. /петстотин лева/ юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 ГПК.
Определението е окончателно.
П.: ЧЛЕНОВЕ: