4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 494
София, 19.09.2014 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 3422 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. П. И. от [населено място] срещу въззивното решение на Старозагорския окръжен съд, постановено на 21.03.2014г. по в.гр.д.№1057/2014г., с което е обезсилено решението на първоинстанционния съд, с което е признато за установено по отношение на Общинска служба “Земеделие”-гр.Р., че предоставената на касатора за обезщетение нива с площ от 16.658дка, частна собственост, ІV категория, в местността “Дованево”, представляваща поземлен имот №083045, находяща се в землището на [населено място], общ. Р., обл. С. З., по кадастрална карта на възстановената собственост, описана подробно в решение №020ОБ/14.05.2007г. за обезщетяване със земеделска земя, съгласно плана за обезщетяване в землището на [населено място], общ.Р., не представлява годна обработваема земеделска земя по смисъла на ЗСПЗЗ.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че съдът се е съобразил с преобладаващата съдебна практика, че при наличието на специална защита по специален закон е недопустима конвенционалната защита по ГПК. Поддържа обаче, че по този въпрос съдебната практика не е напълно единна като се позовава на постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №481/06.07.2010г. по гр.д.№5187/2008г. на ІV ГО на ВКС. Излага също и съображения, че съдът е следвало да се произнесе и по въпросите: когато една разпоредба в специален закон /в случая чл.27а, ал.1 ППЗСПЗЗ/ дава строго ограничена специална защита /в случая решението на ОСЗГ се обжалва само при несъответствие по стойност между признатото и получено обезщетение/, допустими ли са искове по ГПК извън тази специална защита, когато решението за обезщетение страда от други пороци извън тези, които обхваща специалната защита; следва ли решението на ОСЗГ за обезщетение със земя да се връчва на обезщетения собственик преди реалния въвод във владение върху имотите, с които го обезщетяват, когато той вижда на живо земите, с които е обезщетен и преди съставянето на протокол за въвод във владение; подлежи ли това решение на обжалване в 14 дневния срок по ЗСПЗЗ, след като не е комплектовано с всички изисквани от ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ документи и действия и обезщетеният няма никаква представа за земите, с които го обезщетяват, освен формалните данни в решението и скицата, които се оказва, че не отговарят на критериите за обявяването им за земеделски земи; след като решението на ОСЗГ за обезщетение със земя е връчено без да е извършен въвод във владение и изготвен протокол за въвод във владение и без собственикът да е видял земята, с която го обезщетяват, има ли пречка да бъде заведен обикновен иск по ГПК като настоящия установителен иск, след като административното производство не е спазено съгласно закона.
Ответникът по касационна жалба ОСЗ-гр.Р. не изразява становище досежно наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
По реда на чл.124, ал.1 ГПК П. П. И. е предявил срещу ОСЗ-гр.Р. иск за признаване за установено, че предоставената му за обезщетение по реда на ЗСПЗЗ нива с площ от 16.658дка, частна собственост, ІV категория, в м.”Дованево”, представляваща имот №083045, находяща се в землището на [населено място], [община], област С. З., не представлява годна обработваема земеделска земя по смисъла на ЗСПЗЗ.
С обжалваното решение е прието, че така предявеният иск е недопустим.
Изложени са съображения, че съобразно константната практика на В. съдилища на републиката, когато е предвиден специален ред за защита на законните права и интереси на правните субекти, то общия исков ред е процесуално недопустим /определение №2/1962г. на І ГО на ВС и решение №27/21.03.2013г. на ВКС, ТО по търг.д.№502/2011г., І ТО на ВКС/. Прието е, че същото се отнася и за предявяването на установителен иск за собственост или за установителен иск за установяване на факта, че процесната нива не представлява годна обработваема земеделска земя по смисъла на ЗСПЗЗ. Изложени са съображения, че като последица от предявения иск не е налице законова възможност ОСЗ-Р. да промени своето решение, като това може да стане само при хипотезата на чл.27а, ал.5 ППЗСПЗЗ, която обаче в случая не е налице, както и че всички срокове за обжалване на постановеното от ОСЗ решение са изтекли и същите се явяват преклузивни по своя правен характер, с което е погасена възможността да се иска отмяна на влезлия в сила вече стабилен административен акт. Изложени са съображения, че липсата на обжалване на горецитираното решение за обезщетяване изключва възможността за воденето на установителен иск относно процесната нива.
Действително в приложеното към изложението решение №481/06.07.2010г., постановено по гр.д.№5187/2008г. от ІV ГО на ВКС е прието, че никаква административна процедура не може да изключи възможността за защита на едно гражданско право пред съд, защото пълнотата на правораздавателната власт на съда по граждански и наказателни дела е гарантирана от чл.119 от Конституцията, както и че законодателят урежда възможността за защита на граждански права и по административен ред, но този ред никога не изключва исковата защита. Даденото разрешение обаче касае възможността имуществено право да бъде защитено по общия исков ред, но не и възможността да бъде предявен иск за установяване на факт без такава възможност да е изрично предвидена /чл.124, ал.4 ГПК/. В случая не е предявен иск за възстановяване на нарушено право или за установяване съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, а за установяване на факт, което е посочено и в обжалваното решение, нито принципно е отречена възможността правото, което касаторът поддържа, че е нарушено, да бъде защитено по общия исков ред. И доколкото съдебната практика досежно предявяването на иск за установяване на факт с правно значение е категорична и се основава на точното прилагане на разпоредбата на чл.124, ал.4 ГПК, следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса за възможността за защита на едно гражданско право пред съд по общия исков ред при наличието на специална административна процедура.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по останалите, поставени от касатора въпроси, доколкото същите не са свързани с крайния извод на съда за недопустимост на предявения иск и не го обуславят. Въпросите касаят възможността постановеното от ОСЗ решение да бъде обжалвано по административен ред и момента, от който започва за тече срокът за това обжалване, а както вече беше отбелязано, основният въпрос по настоящето дело е допустимо ли е предявяване на иск за установяване на факт с правно значение, ако такава възможност не е изрично предвидена.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 21.03.2014г. по гр.д.№1057/2014г. по описа на Старозагорския окръжен съд, ІІ Граждански състав.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: