6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 302
София, 21.05.2015 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1526 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се вгр.К., бл.”Р.” 3, вх.Б на [улица] срещу въззивното решение на Окръжен съд-Кърджали, постановено на 01.12.2014г. по в.гр.д.№267/2014г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което са отменени решенията, взети на проведеното на 04.05.2014г. общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сградата, обективирани в протокол, носещ дата на съставяне 24.05.2014г.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че въззивният съд се е произнесъл по материално правни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, както и по въпроси , имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно:
· При положение, че от представените писмени доказателства по делото се установява, че за свикано ОС на ЕС е обявена покана и същата е поставена на общодостъпно място и в предвидения в закона срок, следва ли да се приеме, че проведеното ОС на ЕС в сградата е незаконосъобразно само на база твърденията на ищеца;
· Чия е доказателствената тежест в процеса, установяваща незаконосъобразно проведено ОС на ЕС и чрез какви доказателствени средства;
· Следва ли да се приеме, че ищецът е уведомен и включен в списъка на известените собственици за проведено ОС при положение, че същият не се е подписал в списъка и чия е доказателствената тежест да установи причината за това;
· Условие за легитимност на проведено ОС ли е всеки един от собствениците да бъде известен срещу подпис или е достатъчно поканата за свикване на ОС да е поставена на достъпно място и в предвидения в закона срок;
· Поставената на общодостъпно място и в предвидения в закона срок покана за свикване на ОС на ЕС достатъчно условие ли е за надлежно свикване на ОС на ЕС;
· Следва ли искът по чл.40 ЗУЕС да бъде уважен при положение, че ищецът в изпълнение на разпределение на доказателствената тежест по изготвения доклад не е доказал твърденията и възраженията си чрез надлежни доказателствени средства, предвидени в закона, както и не е посочил в исковата молба основанията, въз основа на които е отменено решението на ОС на ЕС;
· В производството за отмяна на решенията на ОС намират ли приложение разпоредбите на ГПК включително и относно доказателствените средства;
· Следва ли да бъде уважена претенцията по чл.40 ЗУЕС при недоказаност на същата и при хипотезата, че ищецът не е заявил фактите и обстоятелствата, на които е предявил претенцията си и въз основа на които установява иска си, както и не е доказал в изпълнение на разпределение на доказателствената тежест в процеса и чрез надлежните доказателствени средства неистиността или недействителността на представените от ответника доказателства.
Ответникът по касационна жалба М. Д. А.- Н. не изразява становище досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните:
По реда на чл.40 ЗУЕС М. Д. А.-Н. е поискала от съда да отмени решенията, взети на проведеното на 04.05.2014г. общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в [населено място], бл.”Р.-3”, вх.Б, на [улица], обективирани в протокол, носещ дата на съставяне 24.04.2014г.
С обжалваното решение е прието, че искането е основателно.
Прието е, че са допуснати нарушения на правилата на ЗУЕС по свикване и провеждане на общото събрание на собствениците-не е установено съобщението за свикване на общото събрание от 25.04.2014г., с което е свикано общо събрание на собствениците на 04.05.2014г. от 16 часа да е поставено на видно и общодостъпно място съгласно чл.13, ал.1 ЗУЕС, както и че за поставянето му не е съставен нарочен протокол по смисъла на същата разпоредба, като представеният по делото списък на собствениците, удостоверили срещу подпис, че са известени за датата и часа на събранието и с дневния ред не би могъл да санира този пропуск, тъй като не е подписан от всички собственици и по-специално от ищцата; събранието е проведено в нарушение на правилото на чл.14, ал.5 ЗУЕС като ищцата не е била допусната да участва в общото събрание чрез своя пълномощник.
Изложени са съображения, че съдът не следва да обсъжда доводи, които не са наведени в исковата молба, както е сторил първоинстанционният съд, но това не променя крайния извод за основателността на искането, съответно за правилността на постановеното от първоинстанционния съд решение, тъй като всяко едно от констатираните нарушения на процедурата по свикване на общото събрание само по себе си е основание за отмяна на решенията, взети на това общо събрание.
По наведените доводи за доказателственото значение на представените по делото три броя покани за свикване на събранието въззивният съд е приел, че на първата липсва отбелязване, което е ръкописно добавено във втората такава, със съдържание “сложено на таблото в мое присъствие, подпис: Г. Г.”, а на третата, която представлява съобщение за свикване на общо събрание на собствениците на 04.05.2014г. е посочен проектодневен ред в 20 точки, но няма отбелязване дали е поставена на видно и общодостъпно място на входа на сградата, нито дата на поставяне. Прието е също така, че в нито една от трите обяви/покани не е направено отбелязване на датата и часа, което е трябвало да бъде сторено от лицата, свикващи общото събрание и за което се съставя протокол.
Прието е, че в исковата молба /абзац 2 и 3/ са изложени твърдения именно във връзка с невалидната покана за свикване на общото събрание, което е обосновава правомощието на съда да се произнесе по това оплакване.
Прието е, че за легитимацията на едно лице като етажен собственик с оглед правото му да иска отмяна на решение на общото събрание на етажната собственост е достатъчно да се установи, че притежава права в собственост на самостоятелен обект в сградата, като твърдението на етажните собственици, че ищцата не се била вписала в книгата на етажната собственост и не е заплащала редовно вноските си по поддържане и ремонт на етажната собственост, което е пречка за претенции от нейна страна е нелогично и не почива на изискване на нормативен акт, а искането ищцата да докаже защо не е включена в списъка на известените за събранието собственици е неоснователно. Изложени са съображения, че по естеството си отрицателните фактически твърдения не подлежат на доказване-същите се въвеждат в процеса чрез твърдението на едната страна, а страната, която твърди обратното носи доказателстветната тежест да установи по положителен начин тези обстоятелства, които доказват нейното твърдение и изключват твърдението на насрещната.
Доводите за липсата, респективно за наличието на кворум при вземане на решенията въззивният съд е приел за ирелевантни за спора, доколкото в исковата молба не е обоснована незаконосъобразност на взетите решения с липсата на кворум.
Прието е също, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ГПК и в нея се съдържат твърдения по съществото на спора, от които може да се очертае спорното материално право и искът да се подведе под съответната правна норма, с оглед на което и възраженията на етажните собственици за недопустимост на иска са неоснователни.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения от касаторите въпрос при положение, че от представените писмени доказателства по делото се установява, че за свикано ОС на ЕС е обявена покана и същата е поставена на общодостъпно място и в предвидения в закона срок, следва ли да се приеме, че проведеното ОС на ЕС в сградата е незаконосъобразно само на база твърденията на ищеца. На първо място по причина, че така формулираният въпрос изразява становището на етажните собственици за надлежното доказване на твърдян от тях факт, което обаче не е било споделено от въззивния съд, с оглед на което следва да се приеме, че въпросът всъщност представлява касационно оплакване за неправилност на обжалваното решение. Освен това основното съображение на съда да приеме, че е допуснато нарушение при свикването на ОС е обстоятелството, че дневният ред не е включен в обявената покана, а не дали поканата е била обявена и поставена на общодостъпно място.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставения въпрос чия е доказателствената тежест в процеса, установяваща незаконосъобразно проведено ОС на ЕС и чрез какви доказателствени средства. При липса на оплаквания във въззивната жалба, свързани с извършеното в доклада на първоинстанционния съд разпределение на доказателствената тежест така поставеният въпрос не обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не е бил поставян на разглеждане във въззивното производство. Освен това по отношение на правните последици от недоказването на относимите към спора факти обжалваното решение съответства на константната практика на съдилищата, включително на становището, изразено в решение №58/25.03.2014г. по гр.д.№5704/2013г. на І ГО на ВКС досежно характера на производството за отмяна на решенията на ОС на ЕС и приложимостта на установените в ГПК правила за разпределяне на доказателствената тежест.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса следва ли да се приеме, че ищецът е уведомен и включен в списъка на известените собственици за проведено ОС при положение, че същият не се е подписал в списъка и чия е доказателствената тежест да установи причината за това. Изложените от съда съображения съответстват на решение №176/16.05.2011г., постановено по гр.д.№1968/2009г. на І ГО на ВКС, като доказателствената тежест е разпределена в съответствие с изискването на чл.154, ал.1 ГПК- етажните собственици са твърдяли, че е налице причина, поради която Мира Д. А.-Н. не е подписала този списък, с оглед на което е прието, че те носят доказателствената тежест да установят твърдяното обстоятелство.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса условие за легитимност на проведено ОС ли е всеки един от собствениците да бъде известен срещу подпис или е достатъчно поканата за свикване на ОС да е поставена на достъпно място и в предвидения в закона срок, както и по въпроса поставената на общодостъпно място и в предвидения в закона срок покана за свикване на ОС на ЕС достатъчно условие ли е за надлежно свикване на ОС на ЕС. Основното съображение на въззивния съд да приеме, че искането за отмяна на взетите от ОС на ЕС решения е основателно е непосочването на дневния ред в поставената на общодостъпно място покана, т.е. несъответствието на съдържанието на поставената покана на изискванията на ЗУЕС. Обстоятелството, че поканата, в която дневния ред обаче не е бил посочен е поставена на видно и общодостъпно място не е категорично отречено от въззивния съд, с оглед на което и въпросът за значението на това обстоятелство не би могъл да обоснове наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса следва ли да бъде уважена претенцията по чл.40 ЗУЕС при недоказаност на същата и при хипотезата, че ищецът не е заявил фактите и обстоятелствата, на които е предявил претенцията си и въз основа на които установява иска си, както и не е доказал в изпълнение на разпределение на доказателствената тежест в процеса и чрез надлежните доказателствени средства неистиността или недействителността на представените от ответника доказателства. На първо място по причина, че изходната теза на касатора, стояща в основата на така формулирания въпрос, не съответства на данните по делото – в обжалваното решение е посочен абзацът от исковата молба, съдържащ съответния довод за неспазване на процедурата по свикване и провеждане на ОС, по който съдът се е произнесъл. А както вече беше отбелязано, по отношение на разпределението на доказателствената тежест в производство по чл.40 ЗУЕС въззивният съд се е съобразил с константната съдебна практика, както и със задължителната практика на ВКС. Следва да се отбележи също така, че формулировката на въпроса дава основание същият да бъде квалифициран като касационно оплакване за неправилност.
И тъй като при постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е съобразил със задължителната практика на ВКС по въпросите, касаещи начина на разпределяне на доказателствената тежест, както и по въпросите, касаещи изискванията към реда за свикване на ОС на ЕС, неспазването на който е достатъчно основание за отмяна на взетите решения, следва да се приеме , че не са налице предпоставки за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 01.12.2014г. по в.гр.д.№267/2014г. по описа на Окръжен съд-Кърджали.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: