О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 509
гр. София, 17.10.2017год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1098 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № 35/03.02.2017г. по в.гр.д. № 503/2016 г. на ОС-Перник, с което след отмяна на решение № 660/03.06.2016г. по гр.д. № 9447/2015г. на РС-Перник е признато за установено, че между касатора и [фирма] съществува правоотношение по сключен между страните договор от 21.01.2008г. за обществен превоз на пътници на територията на [община] по междуселищна автобусна линия № 19 П.-с.К. д. и анекс към него от 28.07.2008г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касацията [фирма] в писмения си отговор изразява становище за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване поради липса на поставен в изложението към касационната жалба материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е сключен след провеждане на конкурс за възлагане на превози на пътници по автобусни линии от общинската, областната и републиканската схеми договор от 21.01.2008г., по силата на който общината е възложила на ответника по касацията извършването на обществен превоз на пътници по линия № 19 П. – [населено място]. Същият е бил сключен за срок от 6 месеца, която клауза е била приета от въззивния съд за нищожна поради противоречие с чл.26, ал.2, изр.2 от Наредба №2/15.03.2002г. за условията и за реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване обществени превози на пътници с автобуси. Последната в редакцията й към датата на сключване на договора, е предвиждала минимален срок от 5 години за действие на такъв тип договори. С оглед на този срок сключеният между страните анекс №1/22.07.2008г. валидно ги обвързва и по силата на последният договорът за възлагане на обществен превоз на пътници е с уговорен срок на действие – до провеждането на конкурс за възлагане на обществен превоз на пътници. ПОС не е споделил изводите на ПРС, че анексът противоречи на чл.29 от цитираната по-горе Наредба №2/15.03.2002г., доколкото последната разпоредба урежда хипотеза на договор, сключен без провеждане на конкурс, каквато не представлява процесното правоотношение. Не е съществувала нормативна пречка да бъде продължено действието на договор за обществен превоз на пътници, който е сключен след проведен конкурс, с подписването на анекс за новия срок. В последствие съгласно изменението на чл.26,ал.2,изр.2 от Наредбата /обн. в ДВ бр.44/2011г./ е въведен максимален срок от 10г. ПОС е изложил доводи, че новата материалноправна норма няма обратно действие и такова не й е било изрично придадено с оглед кумулативното изискване на §49, т.3 от ЗР на Наредбата завареният от изменението договор да не е бил сключен след провеждане на справедлива конкурентна процедура. Дори и да бъде приложен Регламент /ЕО/ № 1370/2007г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт максимално допустимият срок от 10г. изтича на 21.01.2018г. Въз основа на обсъдените доказателства окръжният съд е намерил, че дружеството е изпълнявало стриктно задълженията си по договора. В заключение е намерил, че договорното правоотношение не е прекратено и продължава да съществува.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. ВКС няма правомощие да извежда правния въпрос от фактическите и правни доводи на касаторите, а може само да преформулира, уточни и конкретизира поставения от страната правен въпрос.
В настоящия случай представеното от касатора изложение към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа формулиран нито един правен въпрос, а повтаря съдържанието на самата касационна жалба. По същество в него са изложени оплаквания по см. на чл.281, т.3 ГПК, които представляват касационни основания за отмяна на обжалваното решение и са предмет на обсъждане от касационната инстанция след допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Правилността на обжалваното решение не е в предметния обхват на дейността на ВКС във фазата по чл.288 ГПК. Последната предполага разглеждане на дадени разрешения по приложение на материалноправни или процесуалноправни норми във връзка с конкретно поставени правни въпроси, а не проверка за обоснованост на изводите на въззивния съд относно приетите за установени факти.
Настоящият състав намира, че след като не са изпълнени изискванията на чл.280, ал.1 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на ПОС.
В полза на ответника по касацията следва да се присъдят сторените от него разноски в размер на 600лв., на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 35/03.02.2017г. по в.гр.д. № 503/2016 г. на ОС-Перник.
ОСЪЖДА [община] да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 600лв., представляваща сторените от дружеството разноски пред настоящата инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: