Т.д. 927/19 ВКС, ТК,Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 51
гр. София, 04.02.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Второ отделение в закрито заседание на 29.01, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №927/19 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
С касационна жалба от страна на пълномощника на „Застрахователно дружество „Д.-Общо застраховане“АД- [населено място] е обжалвано решение № 2965 от 17.12.2018 г. по гр.д. № 2464 /18 на Апелативен съд-София, 7-ми с-в, , с което след отмяна на първоинстанционното решение от 06.03.2018 г. по гр.д. № 6401/2014 г. на СГС, касаторът е осъден да заплати на ищеца Я. А. К. на основание чл.226 от КЗ/отм./ сумата от 25 500 лева–обезщетение за неимуществени вреди/претърпени болки и страдания/ като следствие от ПТП на 19.05.2009 г., ведно със законната лихва от тази дата до окончателното плащане.
Ответникът по жалбата Я. А. К. чрез процесуалния си представител изпраща писмен отговор със становище за недопускане на касационно обжалване.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че е налице основание за това по чл.280 ал.1, т.1 и ал.2 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над минималния размер по чл.280 ал.3,т.1 ГПК намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 19.05.2009 г. е настъпило пътно-транспортно произшествие/ПТП/ в [населено място] в следствие на виновно поведение на водача на л.а. „Субару“ с ДК [рег.номер на МПС] С. П. И., който при предприемане на маневра по престрояване от крайна дясна в средна лента не се е уверил, че няма опасност за движещите се в тази лента МПС и не е пропуснал мотоциклет, управляван от ищеца, с което нарушил правилата за движение. В резултат е предизвикано процесното ПТП, като предната част на мотоциклета е ударила задната лява част на автомобила, при което на ищеца е причинена травма на лявото коляно. Механизмът на произшествието е приет за установен от приетия като доказателство констативен протокол за ПТП, неоспорен от страните в процеса, и заключението на вещото лице по САТЕ.
Въз основа на приетата като доказателство медицинска документация и съобразеното с нея заключение на медицинската експертиза и на база показанията на разпитаните по делото свидетели, съдът е приел, че в следствие на удара ищецът е паднал от мотора и се е ударил. На същата дата 19.05.2019 г., непосредствено след инцидента, е потърсил медицинска помощ в спешен травматологичен кабинет при ВМА-София, при което му е била е направена рентгенова снимка, която не е представена по делото. В следващите дни коляното е започнало да отича и на 02.06.2009 г. ищецът е постъпил в болница с диагноза “Възпаление на вътрешната обвивка на лявото коляно, частично прекъсване на вътрешния мениск, разрастване на мастната тъкан, разкъсване на капсулата на ставата. Състояние след изкълчване на капачката“. Извършено е оперативно лечение. След изписването му е последвало домашно-амбулаторно лечение за 3-4 месеца. Последвала е втора операция на 07.12.2009 г. при диагноза “Нестабилност и изкълчване на капачката на лявото коляно” и ново домашно лечение за 3-4 месеца. Съдът на база констатациите на в.л. е възприел,че тези травматични увреждания са свързани и биха могли да произтекат от получената травма на коляното от ПТП. С оглед изложеното и при липса на каквито и да е било данни за междувременно настъпило друго увреждане, съдът е счел, че е доказана причинно-следствената връзка между виновно причиненото ПТП и уврежданията на ищеца.
Не е уважено възражението за съпричиняване на уврежданията от страна на самия пострадал, тъй като не се доказа, че същият е управлявал мотоциклета със скорост над разрешената, каквито са били твърденията на ответника.
С оглед тези конкретни увреждания, продължителността на възстановителния период и на неблагоприятни прогнози за здравословното състояние на пострадалия: 15 на сто ограничено движение на колянната става, възникване на шипове, артроза, необходимост от нова операция, влошено психическо състояние на ищеца, неговата възраст/ 37 г. към датата на ПТП/ и интензитета на претърпените болки, съдът е приел, съгласно чл.52 ЗЗД размер на дължимото обезщетение за претърпените болки и страдания от пътния инцидент, до сумата от 25 500 лева.
Лекият автомобил на виновния за ПТП водач е застрахован срещу риск”Гражданска отговорност” на водач на МПС в ответното застрахователно дружество.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят– застраховател сочи наличие на хипотезата на очевидна неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК. Според определение на ВКС,Второ т.о.№ 97/02.02.2018 г., постановено по ч.т.д. № 221/18, за да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт, като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда, без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост . Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на очевидно тежко нарушение на закона/приложен несъществуващ закон или приложена норма в нейния обратен смисъл/ или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Като такива, в случая, се навеждат оплаквания за неправилна преценка на доказателствата за наличие на причинно-следствена връзка. Подобни пороци не могат да бъдат констатирани само от съдържанието на съдебния акт, а предполагат нов анализ на целия доказателствен материал по делото. По изложените съображения, същите не попадат в обсега на законовото понятие „очевидна неправилност“,визирана от законодателя като основание за допускане до касация.
Във връзка с развитите от касатора основания за касация по ал.1,т.1 на чл.280 ГПК са поставени въпроси, които се свеждат до доказателствената сила на констативния протокол за ПТП относно констатациите за липса на наранявания, за едностранното и непълно обсъждане на доказателствата от съда, за значението на устните разяснения на вещото лице, дадени в о.з., за доказателствената тежест на протокола за ПТП относно механизма на ПТП.
Така посочените въпроси не са обуславящи изхода по конкретния спор, тъй като не биха променили изхода по него по следните съображения: В констативния протокол за ПТП липсват изобщо констатации за наличие или липса на наранявания и същият се отнася само до механизма на ПТП, виновния деец и налични материални щети по МПС на участниците. Неотразяването в него на травматичните увреждания на пострадалия не възпрепятства доказването им в гражданския процес с всички допустими доказателствени средства. От своя страна, по механизма на ПТП, ответната страна не е направила никакви възражения в отговора на ИМ и съдът го е възприел за безспорен факт. Въпросът за едностранното и непълно обсъждане на доказателствата от съда, се основава на оплаквания за процесуални нарушения, каквито не са допуснати от страна на съда. По отношение на значението на обясненията на в.л. в открито съдебно заседание като доказателство по конкретното дело, то следва да се има в предвид, че фактическите изводи на съда се основават на съвкупната преценка на всички събрани доказателства: свидетелски показания, съответни експертни заключения и писмени доказателства, а не само на обясненията на в.л. в открито съдебно заседание.
От изложеното следва, че жалбоподателят не е формулирал въпроси по чл.280 ГПК, имащи характер на обуславящи изхода по конкретния спор и следователно не е обосновал основание за допускане до касация/ така т.1 от ТР №1/2010 г. по тълк.дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/ .
По отношение на разноските:
В полза на ответника по КЖ се дължи присъждане на разноските, доколкото е представен списък на същите и се установява направата на такива в настоящото производство под формата на договорено и платено възнаграждение за процесуално представителство през ВКС.Налице е договор за пр.защита и съдействие от 29.03.2019 г., в който е отбелязано заплащането на договореното възнаграждение от 6000 лева с ДДС.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2965 от 17.12.2018 г. по гр.д. № 2464 /18 на Апелативен съд-София, 7-ми с-в.
ОСЪЖДА „Д.-Общо застраховане“АД- [населено място] с ЕИК:[ЕИК] да заплати на Я. А. К. ЕГН: [ЕГН] разноските в настоящото производство в размер на сумата от 6000 лева-адв.възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.