О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№863
гр. София, 01.12.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 23.11., две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №762/16 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на ищеца С. М. Сакатали [ЕГН] срещу решение № 2425 от 08.12.2015 г. постановено по в.гр.д. № 3607/15 на САС, в ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстационното решение в частта, с която е отхвърлен искът на същия с правно основание чл.226 КЗ-отм срещу ЗД [фирма] за разликата между уважената част от 50 000 лева –обезщетение за претърпени неимуществени вреди –болки и страдания причинени при ПТП на 01.01.2013 г. и общопретендираната сума от 100 000 лева. Навеждат се оплаквания за нарушения на материалния закон-чл.52 ЗЗД при определяне по справедливост на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Претендират и присъждате на разноските в съответната част.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че е налице основание за това по чл.280 ал.1 ГПК.
Ответната страна по КЖ ЗД [фирма] в писмен отговор излага съображения за липса на основание за допускане на касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над минималния размер по чл.280 ал.2 от ГПК намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че обжалваното пред него първоинстанционно решение е влязло в сила и се ползва със сила на пресъдено нещо относно наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на ответното дружество в качеството му на застраховател на ГО на водачът на МПС, виновно причинил процесното ПТП на 01.01.2013 г. и на механизма на последното, както и конкретните вреди в следствие на получените от ищеца телесни наранявания: черепно-мозъчна травма със загуба на съзнанието и разкъсно-контузна рана в лявата половина от челото и като трайни последици-видим белег на челото и трайна загуба на обонянието. Относно размера на дължимото обезщетение за понесените неимуществени вреди са взети в предвид броя, вида и тежестта на получените наранявания и продължителността на лечебния и възстановителен период, интензитета на претърпените болки и страдания, последиците за здравето и прогнозите за бъдещото здравословно състояние на пострадалия, младата възраст на последния и обществено-икономическите условия в страната към датата на ПТП , намерили отражение в размерите на застрахователните лимити. При това положение е преценено , че следва да се определи обезщетение в размер определен по справедливост на 60 000 лева. Съдът е изложил и своите съображения за основателността на направеното в отговора на ИМ от страна на ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат като следствие от това, че пострадалият се е движил по пътното платно при наличие на тротоар, поради което е редуцирал определения общ размер на обезщетението с 1/6, т.е. на 50 000 лева, а за остатъка за разликата до 100 000 лева е приел иска за неоснователен.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване не се сочат конкретни правни въпроси от значение за спора. Вместо това се навеждат повторно оплакванията изложени в самата касационна жалба: за занижаване на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди, поради липса на обсъждане от съда на всички критерии при определяне по справедливост на конкретния размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
В случая така формулираният въпрос представлява оплакване за незаконосъобразност на обжалваното решение, а не е по тълкуването и приложението на конкретна правна норма, поради което и не попада в обхвата на преценката за допускане до касация, която ВКС следва да извърши с определение по чл.288 ГПК, съгласно с чл.280 ал.1 ГПК. Отделно от това, следва да се вземе в предвид и че същият се предпоставя от оплакания за пропуск на решаващия спора въззивен съдебен състав да обсъди и съобрази всички критерии при определяне по справедливост на конкретния размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, който видно от гореизложеното в случая не е налице.
Следователно не се обосновава основание за допускане до касация.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2425 от 08.12.2015 г. постановено по в.гр.д. № 3607/15 на САС в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.