О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 511
София 05.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 535 по описа за 2009 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.1 т.2 от ГПК и е образувано въз основа на подадена частна жалба от М. Ц. М. от гр. П. против определение от 15.07.2009г. на Великотърновския апелативен съд,с което е оставена без уважение молбата й за предоставяне на правна помощ,изразяваща се в процесуално представителство по смисъла на чл.23 ал.1, във вр.с чл.21 т.2 от Закона за правната помощ-относно приподписване от адвокат на подадената от нея частна жалба срещу определение № 146 от 30.04.2009г.по в.ч.гр.д. № 259/09г.на ВтАС. Счита същото за неправилно,поради което иска то да бъде отменено,а делото върнато със задължителни указания за осигуряване на исканата правна помощ.
Срещу така подадената частна жалба не е подаден отговор от ответната страна.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото,намира следното :
Частната жалба е подадена от лице, което има правен интерес от обжалване,тъй като са засегнати негови права. Същата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл.275 ал.1 от ГПК. Спазена е необходимата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл.275 ал.2 ,във вр.с чл.260-261 от ГПК. С оглед на горното –съдът я приема за редовна. Същата е и допустима,пред вид на обстоятелството,че възможността за обжалване е изрично предвидена в закона. В хипотезата на чл.274 ал.1 т.2 от ГПК- достъпът до обжалване –не е предпоставен от преценка на допустимостта на подадената частна жалба.
Разгледана по същество- същата е неоснователна.
С обжалваното определение Великотърновския апелативен съд е приел,че жалбоподателката не отговаря на условията за предоставяне на правна помощ,тъй като от представените от нея доказателства може да се направи извод,че тя разполага със средства за заплащане на адвокатско възнаграждение за приподписване на частната й жалба.
Жалбопадателят оспорва този извод на съда,като твърди,че необходимостта от задължително процесуално представителство не е по нейна воля,а следва от нормата на чл.284 ал.2 от ГПК. Относно имущественото й състояние-счита,че съдът не е взел пред вид обстоятелствата,че тя не притежава собствени имоти,а съсобствена част от такива, поради което не е в състояние еднолично да се разпорежда с тях и че притежаваните автомобили са в лошо техническо състояние и също не позволяват набавянето на средства. Получаваното от нея обезщетение за временна нетрудоспособност не е достатъчно за осигуряване на нормални средства за живот,поради което от него е невъзможно отделянето за адвокатски хонорар,размера на който според нея следва да се определи по чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/9.04.2004г.за минималните адвокатски възнаграждения.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите на частния жалбоподател.
Съгласно чл.23 ал.4 от Закона за правната помощ-съдът решава въпроса за това дали е необходимо предоставяне на правна помощ,като преценя дали страната има средства за заплащане на адвокатско възнаграждение въз основа на представени от нея доказателства за- доходите /на нея и семейството й/,за семейно положение, здравословно състояние,трудова заетост,възраст,подадена декларация за имуществено състояние и други констатирани обстоятелства. При всички положения-при преценката си-съдът се ръководи и от това-за какво конкретно действие е поискана правна помощ.
В случая-такава е поискана за осигуряване на адвокат,който да приподпише изготвената вече частна жалба срещу определение № 146 от 30.04.2009г.по в.ч.гр.д. № 259/09г.на ВтАС,с което е върната исковата й молба. Твърдението на страната е,че тя няма средства да заплати следващото се за това възнаграждение,което съгласно чл.11 от Наредба № 1/9.04.2004г.възлиза на 100лв./Следва да се има пред вид,че 100лв.е предвиденото възнаграждение за изготвяне на частна жалба, а в случая адвокатът само следва да се прецени дали вече изготвената отговаря на критериите на закона и,че в случая посочения от жалбоподателката- чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004г. е неприложим,тъй като той се прилага при защита по дела с определен материален интерес/.
Представените доказателства сочат,че молителката е на 51години,омъжена, притежава съответно ? и 1/7 ид.ч.от къщи в с. К. и гр. П.,разполага с две коли,за които е декларирала,че са на стойност всяка една над 1000лв.и са с години на производство 1990 и 1992г.,работи по трудов договор и получава възнаграждение–от 420лв.,като допълнително работи и при друг работодател,където за 4 часа работа получава още 125лв. Към момента на искането е била в отпуск поради временна нетрудоспособност,но понастоящем той е изтекъл / продължителността му е до 16.07.2009г./
От тези доказателства-настоящият съдебен състав прави извод,че молителката е жена в трудоспособна възраст,която получава възнаграждение около средния размер за страната,разполага с имущество /лично движимо и съсобствено недвижимо/,омъжена е, като няма доказателства към настоящия момент- тя или друг неин близък да са във влошено здравословно състояние.
При тези факти е правилен извода на съда,че молителката е в състояние да заплати следващото се адвокатско възнаграждение и за нея не е необходимо отпускането на поисканата правна помощ. Наведеният довод за това,че процесуално представителство не било по нейна воля,а следвало от силата на закона/предвидено е в чл.284 ал.2 от ГПК/ не следва да се обсъжда,защото това изискване важи не само за нея,а за всички.
Горното мотивира настоящия съдебен състав да потвърди обжалваното определение,поради което Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 15.07.2009г. на Великотърновския апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.