О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 669
ГР. София,24.06.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 18.06.09 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №813/09 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на В. К. срещу въззивното решение на Софийски градски съд /СГС/ по гр.д. №1316/08 г., с което са отхвърлени претенциите му за възнаграждение и за парично компенсиране на неползвана ваканция по договор от 22.12.94 г. за възлагане управлението на търговско дружество, сключен с ответника М на транспорта/МТ/.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторът се позовава на т.3 /въззивното решение по значимия за спора материалноправен въпрос за пасивната легитимация на ответника по иска, произтичаща от качеството му на страна по договора за управление противоречи на практика на ВКС без задължителен характер/.
За да отхвърли предявените искове за възнаграждение и парична компенсация за неползвана ваканция по договора за управление от 22.12.94 г., скл. между ищеца и ответния министър, въззивният съд е приел, че последният не е страна по договора, а представлява дружеството „С”ООД, упражнявайки компетентност на общото му събрание. Затова не е пасивно легитимиран да отговаря по претенциите на ищеца.
Ищецът е уточнил претенциите си само като такива по договора за управление от 22.12.94 г. – молба от 18.12.02 г. и от 22.02.06 г., на л.17 от делото на РС. Изрично е заявен отказ от иска срещу „С” ООД и от претенциите по трудовия договор с него от 4.06.98 г. – с.з. от 14.10.02 г..
Поради изложеното единственият значим за спора въпрос е какъв е характерът и кои са страните по договора от 22.12.94 г., скл. от ищеца и ответника.
Договорът от 22.12.94 г. е за възлагане на управлението на ЕТД с държавно имущество, скл. е на осн. чл.10 и чл.14, т.5 от ПРУПСДП и е граждански, близък до поръчката, а не трудов договор. Отношенията между страните по него се уреждат съобразно чл.280 и сл. от ЗЗД.
Страни по договора са управителят, на когото е възложено управлението и управляваното ЕТД. Министърът, като принципал – упражняващ правата на едноличния собственик на капитала в ЕТД с държавно имущество, действа за последното, без да е страна по договора за управление. Представеното от касатора решение на ВКС №3289 от 1997 г. няма задължителен характер, а изразеното в него становище е изолирано и трайно и последователно отречено от новата и актуална практика на ВКС – Опр. №12/09 г., Р №267/00, Р №604/01 г., всички на ТК. В тях се застъпва изразеното и от въззивния съд разбиране, че страна по договора за управление е дружеството, от името и за чиято сметка го сключва съответният министър. Затова дружеството, а не министърът / респ. министерството/, е пасивно легитимирано по иска на управителя за неизпълнени задължения от договора за управление.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. №1316/08 г. от 23.12.08 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: