О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 513
Гр.София, 15.10.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря ………………. след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 506 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на “Л” Е. , гр. С. срещу определение № 169/18.06.2009г,. постановено по ч.гр.д. № 297/2009г. от Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 112/13.02.2009г. по т.д. № 180/09г. на Плевенския окръжен съд за допускане на обезпечение по чл.390 ГПК в полза на “З” АД, гр. П. против жалбоподателя.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна.
Ответникът не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но е недопустима съгласно чл.274, ал.3 ГПК.
Съгласно чл.274, ал.3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по – нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Определението по чл.389, респ. чл.390 ГПК, постановено по молба за допускане на обезпечение, не е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Атакуемостта на определението, предвидена в чл.396, ал.1 ГПК, сочи на приложението на нормата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, а именно – контролът на съдебния акт е изрично предвиден в закона. Разпоредбата на чл.274, ал.2 ГПК определя компетентност на ВКС само по отношение на определения, постановени за първи път от въззивна инстанция, респ. от друг състав на ВКС. Следователно за определенията на първоинстанционния съд, чието обжалване с частна жалба е изрично предвидено в закона, в общия случай, контролът е двуинстанционен.
Изключение от това правило е уредено в нормата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК за определенията, решаващи по същество други производства. Определенията по същество предполагат неотменимост на съдебния акт и разрешаването на материалноправен въпрос, свързан с предмета на съдебното производство. В обезпечителното производство се постановяват мерки с привременен характер, които не са непосредствено обвързани с материалноправния спор, чието разрешаване се осъществява в исковия процес. Обезпечителните мерки могат да се отменят и заменят от съда, допуснал обезпечението или пред когото делото е висящо, както и отказът на съда да наложи исканата мярка не преклудира правата на молителя.
По тези съображения подадена частна касационна жалба следва да се остави без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на “Л” Е. , гр. С. срещу определение № 169/18.06.2009г,. постановено по ч.гр.д. № 297/2009г. от Великотърновския апелативен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.