О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 515
София, 21.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юли две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 6390/2014 год.
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от В. Д. К. и С. Е. К., чрез пълномощника адв. А. Ч., против определение № 1108/29.04.2014 г.постановено по гр. дело № 523/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено определение от 23.10.2013 г., постановено по гр.д. № 14038/2013 г. по описа на Софийски градски съд, с което производството по делото е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд – София град.
С определение от 19.12.2014 г. производството по настоящето дело е спряно на основание чл. 292 ГПК вр. чл. 278, ал. 4 ГПК до приключване на ТД № 2/2014 г. на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС.
Решението по ТД № 2/2014 г. на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС е обявено на 19.05.2015 год. и следователно са отпаднали пречките по движението на делото,поради което същото следва да бъде възобновено.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение, поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основание по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че обжалваното определение е постановено при наличие на основанията по т. 1 и т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК във връзка с разрешени от въззивния съд правни въпроси. Поставени са следните въпроси: 1. При предявяване на иск по реда на чл. 71, ал.1 ЗЗДискр, кой следва да е преюдициалният въпрос по спора – въпросът за претендираното обезщетение по размер, въпросът за претендираното обезщетение по основание или въпросът налице ли е дискриминация, т.е. установителния иск по т. 1 от чл. 71, ал. 1. 2. Ако инициаторът на производството пред гражданския съд е заявил правно основание на иска си по чл. 71, ал. 1 от ЗЗдискр., то допустимо ли е сезираният иск да дерогира заявеното правно основание, респективно – волята на инициатора на производството и да откаже да разгледа пред себе си иска, като приеме, че правното основание не е чл. 71, ал.1 от ЗЗДискр, а чл. 1 от ЗОДОВ. 3.Поддържаната недостъпна архитектурна среда в 19-то ОУ „Е. П.” [населено място], район „К. с.”, с коя от хипотезите, визирани в чл. 1 от ЗОДОВ е идентифицирана или би могла да се идентифицира, извършена ли е от въззивния съд правна квалификация на нарушението и установен ли е бил извършителя му.
Ответникът по частната жалба С. о. не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 3, т. 1 ГПК.
Пред Софийски районен съд е депозирана искова молба от В. Д. К. и С. Е. К. срещу С. о.и О. „К. с.” с искане да се установи наличие на дискриминация, да се постанови преустановяване на същата и да се заплати обезщетение. Съдът е приел, че делото не му е подсъдно с оглед цената на иска и е изпратил преписката на СГС. С определение № 19773/23.10.2013 г., постановено по гр.д. № 14038/13 г., Софийски градски съд е прекратил производството по делото и постановил изпращане на преписката на Административен съд – София град. Това разрешение е обосновал с мотивите, че в конкретния правен спор приложение намира чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр, съгласно която в случаите, когато вредите са причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, искът за обезщетение се предявява по реда на ЗОДОВ и искът следва да бъде разгледан от административен съд.
С обжалваното определение №1108/29.04.2014г., постановено по гр.д. № 523/14, Софийски апелативен съд е потвърдил първоинстанционното прекратително определение. Приел е, че с разпоредбата на чл. 71 ЗЗДискр се предвижда, че исковете, произтичащи от дискриминационно поведение са подсъдни на районния съд. Визираната разпоредба е специална спрямо текстовете на чл. 103 и чл. 104 ГПК и при положение, че ответникът не е носител на власт, поради специалното естество на разпоредбата, компетентност се придава на районния съд. Въззивният съд е аргументирал крайното си разрешение, като е посочил, че разпоредбата на чл. 74 ЗЗДискр е специална спрямо установената в чл. 71 ЗЗДискр компетентност. В чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр е предвидено, че за административни актове, действия или бездействия на административни органи, производствата се водят по ЗОДОВ, следователно приложимият закон спрямо всички обективно съединени искове е АПК и спорът следва да бъде разгледан от административен съд.
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно.
В случая поставените от касаторите въпроси в т. 1 и т. 3 в подаденото изложение на основанията за допускане до касационно обжалване не отговарят на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно даденото задължително тълкуване на закона в т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Формулираните в тези точки въпроси изобщо не са били разглеждани от въззивния съд, по тях не се съдържа правно разрешение в обжалвания акт и следователно не могат да послужат като общо основание за допускане на касационно обжалване на постановеното определение.
Решаващата воля на въззивния съд е обусловена от преценката му по отношение на квалификацията на иска и в частност подсъдността на делата по искове за вреди от нарушение на права на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, уреждащи равенство в третирането. В тази връзка посочения в т. 2 въпрос отговаря на изискванията за общо основание за допускане до касационно обжалване. Не е налице обаче специалното основание, доколкото поставеният въпрос, конкретизиран съгласно изискванията на т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС е бил предмет на разглеждане в Тълкувателно постановление № 2/2014 г. по тълк.дело №2/2014 г. на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора Колегия на ВАС. В т. 4 от посоченото Тълкувателно постановление е прието, че делата по искове за вреди от нарушение на права на граждани, свързани с равенство в третирането, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, са подсъдни на административните съдилища и когато не е проведено производство по раздел първи от Закона за защита от дискриминация. Това разрешение е постановено при условията на чл. 124, ал. 2 ЗСВ и е задължително за органите на съдебната власт на основание чл. 130, ал. 2 ЗСВ,поради което не е налице специалната предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, тъй като практиката е уеднаквена. От друга страна задължително разрешение на поставения въпрос изключва наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. гр. д. № 6390/2014 год. по описа на ВКС,ІV г.о.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1108/29.04.2014г. на Софийски апелативен съд постановено по гр.д. № 523/2014 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: