3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 518
гр. София, 26.09.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 18 септември, през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 1654 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение №161/ 25.04.2017 по ч.т.д. №212/17 на АС-Пловдив , с което е отменено определение ОС-Стара Загора по т.д. №34/17, с което било допуснато обезпечение чрез налагане на възбрана върху подробно описаните в обжалвания акт два недвижими имота на бъдещ иск на жалбоподателя срещу [фирма] –гр. Ст.Загора за сумата от 264 747 лева-обезщетение за имуществени вреди/пропуснати ползи/ в следствие на договорно неизпълнение, но без да е определена парична гаранция, съгласно чл. 391 ал.1,т.1 ГПК и е постановено допускане на обезпечението , при условията на чл.391 ал.1,т.1 във връзка с чл. 391 ал.2 и 3 ГПК : след внасяне от страна на молителя на парична гаранция в размер на 26 474,70 лева. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално недопустима – подадена е срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт извън кръга на посочените в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т.2 от ГПК.
Цитираните процесуални разпоредби очертават кръга на актовете срещу които могат да се подават частни касационни жалби и то при наличие на предпоставките за допускане до касация по чл.280 ал.1 от ГПК, а именно: определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи понатъшното развитие на делото и определение, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определенията, с които въззивната инстанция се произнася по частни жалби срещу определения, с което се допуска обезпечение на иск от първоинстационния съд не подлежат на касационно обжалване, защото не попадат в нито една от горните две категории определения, подлежащи на касационен контрол. По този въпрос се прилага т.6 от ТР №1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, което не е изгубило своята актуалност и по отношение на уредбата в действащия процесуален закон относно обжалваемостта на тези определения. Обжалваното определение, с което въззивният съд е допуснал същото обезпечение и е наложил същата обезпечителна мярка, като наложената от първоинстанционния съд такава по допуснатото от последния обезпечение на бъдещите искове не попада в единственото изключение по чл.396 ал.2, предл.трето ГПК, тъй като с него не се допуска за пръв път обезпечение на иска от въззивния съд. В този смисъл е налице и практика на ВКС-напр.: Определение по ч. т. д №2182 / 2013г. на ВКС- Второ т.о., Опр. №544/27.10.2016 г. по ч.т.д. №198/16 на Второ т.о. , Опр. по ч.т.д № 674/17 на Второ т.о. на ВКС и други .
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на [фирма] срещу определение №161/ 25.04.2017 по ч.т.д. №212/17 на АС-Пловдив , с което е отменено определение ОС-Стара Загора по т.д. №34/17, с което било допуснато обезпечение чрез налагане на възбрана върху подробно описаните в обжалвания акт два недвижими имота на бъдещ иск на жалбоподателя срещу [фирма] –гр. Ст.Загора за сумата от 264 747 лева-обезщетение за имуществени вреди/пропуснати ползи/ в следствие на договорно неизпълнение, но без да е определена парична гаранция, съгласно чл. 391 ал.1,т.1 ГПК и е постановено допускане на обезпечението , при условията на чл.391 ал.1,т.1 във връзка с чл. 391 ал.2 и 3 ГПК : след внасяне от страна на молителя на парична гаранция в размер на 26 474,70 лева..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в седмодневен срок пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.