4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 231
гр. София,11.04.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 29 март, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1937/16г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр. Б. и [фирма]-гр. С. срещу решение № 1286 от 21.06.2016 г., постановено от САС,11 състав по т.д. №1969/2016г., с което е потвърдено първоинстанционното решение, постановено по т.д. №60/2014 г. на ОС-Благоевград за отхвърляне на иска на двамата касатори срещу [община] за заплащане на сумата от 179 001,22 лева-стойност на извършени СМР по обект”Изграждане на външен и довеждащ колектор в [населено място], общ. Струмяни”, съгласно договор сключен на 24.03.2005 г. по реда на ЗОП, както и в частта за разноските.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за недопустимост, противоречие с материалния закон и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по касация [община] не изпращаа писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за неоснователен така предявения иск, съставът на въззивния съд се е позовал на следното:
Исковата претенция е за заплащане на иззпълнени от двамата ищци СМР въз основа на договор с Общината-възложител, сключен по реда на ЗОП с предмет ”Изграждане на външен и довеждащ колектор в [населено място], общ. Струмяни”. Претенцията е изцяло предявена на договорно основание, доколкото производството по евентуалния иск, предявен на извъндоговорно такова е прекратено и актът е влязъл в сила в тази част. По отношение на част от претендираната сума в размер на 105 672,96 лева- стойност на извършени СМР в рамките на предмета на договора, сключен на 24.03.2005 г. по реда на ЗОП, съдът е счел, че при липса на представена гаранция за добро изпълнение от страна на изпълнителите, съгласно уговорката в т. 10.8 ал.2 от Договора и в нарушение на чл.29 и чл.43 т.3 ЗОП договорът не е породил действие/ явява се нищожен, според въззивния съдебен състав/ и следователно тази сума не може да се търси на това основание. За допълнително извършените СМР/ извън първоначално залегналите в самия договор/, съдът е счел, че стойността им не се дължи на договорно основание, доколкото не се доказва да са част от СМР уговорени в първоначалния договор, нито е налице сключен отделен договор със задължение за направата им, а както вече се посочи, същите се претендират именно въз основа на договорно, а не на извъндоговорно основание.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочат правни въпроси, които се свеждат до това, дали внасянето на парична гаранция за добро изпълнение от страна на изпълнителите по договор за СМР сключен по реда на ЗОП е факт от значение за действителността на самия договор.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В настоящия случай, така формулираният въпрос е обусловил крайните изводи на решаващия спора въззивен състав, но липсва изобщо позоваване и обосноваване от страна на касатора на някое от допълнителните основания за допускане до касация, съобразно уредбата в чл.280 ал.1, т.т. 1-3 ГПК. Следователно касационно производство не следва да се допуска. Без да се навлиза по съществото на спора , следва само да се отчете и ясната и недвусмислена разпоредба на чл.42 ал.1,т.3 ЗОП и тази на чл.26 ал.1,предл.1 ЗЗД, приложими в случая.
Относно допустимостта на обжалваното съдебно решение:
От страна на касаторите се навеждат оплаквания, че съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, доколкото в последната липсвало съответствие между обстоятелствена част и петитум, поради което и съдилищата по същество следвало да я оставят без движение и да укажат на ищците /касатори пред ВКС/ да отстранят нередовността. Това следвало от съдържанието на подадената от самите ищци ИМ, в чиято обстоятелствена част от една страна се излагали факти, че допълнително извършените СМР са извън предмета на договора за ОП, а от друга се претендирали на договорно основание. Във връзка с тези оплаквания за недопустимост на обжалваното въззивно решение, ВКС констатира , че с първоначалната ИМ са били обективно съединени два иска, основани на сключения договор за ОП и следователно подобен порок не е бил налице. С обжалваното решение е счетено, че стойността на процесните допълнителни СМР не се дължи на договорно основание, доколкото не се доказва да са част от СМР уговорени в първоначалния договор, нито е налице сключен отделен договор със задължение за направата им. От изложеното следва, че липсва произнасяне по нередовна искова молба като основание за недопустимост на съдебното решение.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение 1286 от 21.06.2016 г., постановено от САС,11 състав по т.д. №1969/2016г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.